Проф. д-р Боян Лозанов

Научен център по медицина към Българската академия на науките и изкуствата

 

На12 и 13 март 2011 г. Пловдив бе домакин на Национална интердисциплинарна научно-практическа конференция „Актуални медико-социални и психологични проблеми в детската възраст”, организирана от Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ) и Българската педиатрична асоциация (БПА)


Струмигенезата е сложен мултифакторен процес, при който е налице взаимодействие между фактори от ендогенно и екзогенно естество. Ендогенните фактори, нерядко фамилни, са определящи в етиологията и патогенезата на спорадичната гуша. Тяхната роля е второстепенна и модулираща при ендемичната гушавост, основно значение за която имат факторите на околната среда, а на първо място – йодният дефицит.

Йоден дефицит се развива при хранителен прием на йод под нивата на рекомендация за съответната възраст. Препоръчителният дневен йоден прием за деца в предучилищна възраст е 90 мкг, за уче­ници (6-12 г.) – 120 мкг, за юноши и възрастни (над 12 г.) – 150 мкг, за бременни и кърмещи жени – 250 мкг. Според критериите на СЗО (2007) за категоризация на йодния хранителен статус на популационно ниво при деца =>6 години на база йодурия, за адекватни се приемат стойности между 100 и 199 мкг/л, за лек йоден дефицит – тези между 50 и 99 мкг/л, за умерен – между 20 и 49 мкг/л, за тежък дефицит – < 20 мкг/л , докато стойностите > 300 мкг/л се приемат за ексцесивни (с риск за неблагоприятни последствия – йодиндуциран хипер- или хипотиреоидизъм, „йодна гуша“).

С ефектите си върху развиващия се мозък, менталния капацитет, физическото и половото развитие на подрастващите йодният дефицит е глобален медико-социален проблем, изискващ политика на превенция и устойчиво елиминиране. Наред с това, от значение е също дефицитът на микроелемента селен, чиито ефекти са съпос­тавими с тези на йодния дефицит и се изразяват в стимулиране на струмигенезата и на имунологичните процеси, свързани с тиреоидна дисфункция.

България е страна от Балканския ендемичен регион, в който тези фактори имат определящо значение по отношение на гушавостта. В резултат на системно провежданата през последните 15 години универсална йодна профилактика йодният дефицит при децата и подрастващите у нас бе елиминиран, а честотата на гушавостта бе сведена под 5% в таргетната група за оценка, съответстваща на тази за спорадична гушавост в неендемичните райони. Независимо от това данните от последното представително проучване (2008 г.) показват, че при част от децата от 7 до 10 години йодурията остава извън приетите норми (под 100 мкг/л в 14%, над 300 мкг/л в 16%), а при 14,6% от изследваните се доказва наличието и на селенов дефицит. Това корелира с относително висока честота на субклиничния хипотиреоидизъм (12,6% до 15,4% от изследваните са показали ТСХ > 4,2 mlU/l), като най-висок процент се установява в ендемичните райони Враца, Сливен и Благоевград. Това налага провеждане на допълни­телни изследвания, отчитащи значението на ендогенните и фамилни фактори, в т.ч. наличие на частични ензимни дефекти в тиреоидната хормоносинтеза и метаболизма на тиреоидните хормони, автокринни механизми (растежни фактори и други цитокини), придобита или вродена резистентност към тиреоидните хормони на рецепторно или пострецепторно ниво. Някои от ендогенните фактори са хормонозависими или зависими от йодния прием, включително от наличие на йоден ексцес. Доказано е, че естрогените имат модулиращ ефект по отношение ефекта на тиреоидните хормони на периферно и централно ниво, което определя по-високия риск за тиреоидни нарушения при женския пол, особено в периода на пубертета, когато честотата на струмите нараства значително. Роля имат също собственият растежен потенциал на тиреоцитите и HLA-хаплотипа, които са генетично детерминирани.

През последните години особено внимание се обръща върху струмигенния ефект на екологичните фактори, свързани с човешката дейност и замърсяването на околната среда: роля на някои пестициди, изкуствени торове с високо нитратно съдържание, някои продукти на нефта, съдържащи феноли, пиридини, фталати и други съединения, включително и използваните пластмаси в бита. Доказан е също струмигенен ефект на тютюнопушенето и консумацията на алкохол, особено при децата и подрастващите. Изброените екзогенни фактори могат да имат директно действие върху тиреоидеята, като блокират различни етапи на тиреоидната хормоносинтеза или стимулират растежния потенциал на клетките. Някои от тях оказват и индиректен ефект чрез автокринните и периферните механизми на регулация на тиреоидеята.

Превенцията на тиреоидните нарушения изисква комплексно въздействие върху възможните фактори на струмигенезата и хормоналната дисфункция, особено в рисковите групи, каквито са децата и подрастващите. Те подлежат на системен контрол от компетентните органи, включително чрез организирането на системни скринингови проучвания и контрол в детските колективи и училищата.

Преглеждания: 173

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics