Размисли по мотивите на отчетно-изборната конференция на Българската Община в Молдова.

ЧЧаст 1  Сражението

През последните години стана известно, че молдованите били румънци, гагаузите-българи, а какво са българите? Именно тази мисъл ме бъзикна да посетя горепосочената конференция. Да ви стане по-ясно, трябва да кажа кой съм. Аз съм  съветски диссидент ,ветеран на перестройката, бесарабско-българско национално движение и активист на социал-демократическа партия. Имам  ранения, награди и мемоари. По тази причина  моето присътствие на мероприятието е подобно на присътствието на моджахед  на комсомолско събрание. По своят опит си знам, че молдованите, като се захванат за нещо чакай много веселия , гюрултия, но работата не върви, у гагаузите- много кураж и мераклия,  резултатат непременно ще има, но ще бъде противоположен на замисленото.

Конференцията започва с голяма строгост, дисциплина и сред стените на единственният по света университет, където можете да чуете и българска реч, ако имате остър слух. Обаче на конференцията всичко  е легално, пафосно  и патриотично. За разлика от миналата година, когато  конференцията приличаше на  ремейк от советско-партийно събрание  с исключително руски език и което направо слиса нашите етнически съперници, този път приятно ласкаеше душите ни доста грамотната българска реч на председателя и някои други от делегатите. Но разбира се, това траеше до момента, когато трябваше да се прави това , за което се събрали хората из цялата страна-до избирането на главният пост. Тук всички комсомолци,пардон, делегати  „ стали резать матку”, сиречь да опъват чергата и да кряскат. Моето моджахедско око тутакси схвана снайперите , няколко хайдушки чети и двама шахиди. Обаче те бяха посрещнати адекватно-срещу тях се изправиха група полковници начело с афганец. Последният, като човек, имал работа с шахиди и централноизточни коварства тутакси отвори огън със система „Тайфун” : обвини най-смелите нападатели, че те са банални лъжовници – крадци и това било известно в прокуратурата. Тогава един от шахидите експлодира право под краката на полковниците и публично заяви, че са известни коррупционери. След тази героична акция залата оредя. Четата от  „либерална” партия начело с директора на тараклийския филиал  на банката, руководена от бившия председател на Българската Община, демонстративно хвърлят в полковниците мандатите и гордо се ретират от бойното поле,по-джентельменски оставяйки  Татяна Стоянова  сама да води атаката.  Тя превзема нужната височина и открива огън. Разбира се, всичките се сгушиха . Жената говореше истината и полковниците бяха на крачка да капитулират, но тук извря това, което най-невидимо- манталитета на българина. Умната жена може да командова мъжа –некадърника или прахосника, но не може това да прави публично. Това е голям кусур и направо съсипва българската идиентичност. Делегатите това изведнъж осъзнават и, въпреки ПРАВДАТА ,гласуват за полковник. Отрядът от Кишинев попада в засада и е смазан.  Сражението затихва. Тук там още се чуват псувни на тежкоранените и осакатени от  цинизъм и лицемерие, но внезапно началника на тараклийския район обяви, че кавърмата изстива и българите хукнаха към джиповете и ресторанта.

Част 2  Размишлението

 Собственно, какво се случи?  Кураторът на бесарабските тукани, господин Караиванов, се помъчи да внесе някъкъв правен ликбез в стила на котарака Леополд, но всичките с нетърпение очакваха кога ритуалното гълчене ще премине, за да видим главните бикоборци. Татяна Стоянова, безусловно, най-уважавана личность в българските среди си позволи да напомни, че без интеллектуална подкрепа от страна на кишиневци тази Българска Община ще стане за смях из цялата Евроазия.  Уж  е права, ама.. Ако утре пак забумти тъпана , писне гайдата и ще се завърти отново кръшното  геополотическо хоро и нашите комшии пак ще ни попитат: „ А бе, тукани, хващате ли са?”. Ние,какво? Пак ще чакаме акъл от Кишинев? За миналото хоро те ни направиха прошка. Наистина, имаше много неясности и малко време. Какво имат комшиите и какво ние? Елате ни вижте!  Още тогава стана ясно, че  българите в Буджак и българите из другите региони на Молдова това са различни категория граждани.  Ония, сред молдованите са ДИАСПОРА, а ние в Буджак сме СЪУЧРЕДИТЕЛИ на новата държава. Иначе се получава, че белите американци в США са английска диаспора. Миналият път тръгнахме по акъла на кишиневци: с наша кавърма и техни хрумнувания наплодихме един куп културни дружества, направихме пиар кампания по България, много приказки и целувки, спахме под вратника на българското посолство и си давахме парите на известните шмекерджии да изтеглим паспорт. А иначе не можем да си видим децата и внуците, защото ги затирихме в Евроколхоза и нас тъдявата не ни пущат. Къде беше акъла на господин Кунев да не се позорим? Сега вече не сме „ българи от Союза”. Сега сме бесарабски просяци. Нямаме абсолютно нищо. Даже сайт.  Разбира се, че вече и шилото упря. Се нуждаем от елементарна самоорганизация. Казват ни-нали имате кметства и държавни институции. Имаме, но без доходи. И да има доходи-ще са изкрадени. В България има много пари, ама кой ги вижда? Тъй и при нас. Роднини сме, асъл. И никакъв интеллект не може да помогне. Затова са необходима най- елементарна крачка. Да се избере човек, към когото поне можеш да се обърнеш с рутинни въпроси и да бъде единствен наш представител пред Високите Порти. Засега за нищо друго и не смеем да мечтаем. Може ли такъв представител да бъде кишиневец? Може, обаче те пристигнаха с празни торби и без дарове. А тараклийци си имат още по някоя овца-този вечен и единствен другарин на нашия народ. Така, че най-вярното решение е седалището на Българската Община да бъде в Тараклия. Нищо не пречи на кишиневци де-факто да управляват със нея.Сега всичко се прави с пари и чрез акциониране- нека да искупят контролния пакет.Цинично? Но учредителите на най-голямата банка в Молдова са от нашите краища и носи тя символично название „Социална”. Със лихва 16-20 %, а пишат, че и по 30%! Добра банка! За сравнение: японците ни предлагат кредити за 0,5%, китайците за 3% със гарантирано изкупване на стоката и създаване на цяла мрежа от селскостопанска кооперация. Но има ли кой  да се обади? Въпросът е риторичен. Може и да се прави шахидите във своите обвинения срещу полковниците, но повече мязаше на на банални межпартийни перестрелки и, както изрече един мой форумни приятел:”Доброто винаги побеждава Злото и значи победителите са добри”.

 

Преглеждания: 167

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics