Но дълбоко в себе си, в сърцето си, то възприемало съществуването на тази гигантска птица. Малкото врабче не успявало дасе освободи от това чувство… До такава степен, че решило да опита отново. Но този път, запазвайки го в тайнаот другите врабчета. Рано една сутрин, то се събудило и се изкачило на планината. Стигнало до мястото, където било достигнало последния път преди да се върна у дома. Но този път за него било много по-лесно. На следващата сутрин врабчето отново се опитало да се изкачи и стигнало малко по-нагоре, преди да се върне надолу. То продължавало да прави това всеки ден и всеки път, достигало винаги малко по-нагоре. С всяка изминала седмица то се научавало да лети, все по-високо и по-високо. Освен това, растейки, неговите пера се сгъстявали и вече дори не трябвало да се притеснява от студа. Първия път, когато се върнало обратно, чувствало, че се е провалило. Но сега, когато го правело всеки ден, престанало да мисли по този начин.

Прочетете повече: http://diyo-coach.com/istoriyata-na-malkoto-vrabche-2/

Преглеждания: 70

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics