ТРЕТА ИЗПОВЕД НА ВЕСКО ЕШКЕНАЗИ


Най-трагичният момент в моя живот бе загубата на съпругата ми Ангелина преди почти осем години. Останах сам с две малки момчета. Тогава не исках да слушам музика. Дори оставих цигулката за няколко месеца, защото ми напомняше за нея. В такъв момент човек има нужда от време. Трябваше да обърна внимание на децата си и на себе си. Но малко по малко именно музиката ме издигна нагоре от тази бездна, в която бях паднал. В крайна сметка продължих напред благодарение на музиката.
Когато  съпругата ми почина от рак на гърдата, създадох клип с песента "Вечеряй, Радо" с много лични моменти от живота ми и го предоставихте на света. 
 Разказах болката си, за да покажа, че и скръбта трябва да се споделя. Исках да накарам жените навреме да реагират, ако имат подобен проблем. След като видеоклипът излезе, хората непрекъснато ми се обаждаха. И до ден-днешен ме спират и казват: "Това се прави веднъж, но остава завинаги в сърцата". / В края на публикацията може да разгърнете видиофилма "Вечеряй, Радо" /

 Ще стават ли музиканти синовете ми? - питам се и аз. Класически - не. Но по-големият свири на електрическа китара, интересува се от поп музика и нищо чудно да стане професионален музикант. Като бяха по-малки, питах децата дали не искат да учат някакъв инструмент. Те ми отвърнаха: “Ако не станем добри, колкото теб, или по-добри, ще ни е много неприятно.” И темата приключи.


Двамата ми сина са родени в Холандия, станаха вече на 17 и на 19 години, обръщам им голямо внимание като баща и приятел. Всяка година идваме в България поне веднъж заедно. Смятам, че човек се чувства най-добре там, където са му приятелите. Моите са в България и винаги ми е било тежко, че съм далеч от тях. Приятелствата, които създадеш до двадесетата година, си остават за цял живот. Затова разбирам синовете ми, когато кажат: “В България ни харесва много, но нямаме приятели.” Те си говорят на български, даже четат на български, но ми пишат на латиница. Непрекъснато си говорим и пишем в интернет. Когато съм в Холандия винаги заедно вечеряме - тогава е най-пълноценното общуване в едно семейство.


С моите деца имам много близък контакт. А и в холандските училища се набляга на това да се знае какъв е проблемът с наркотиците, с алкохола. Имат срещи в класната стая с хора под влияние на дрогата, които им казват: “Вижте ме. Аз употребявам, ако искате да станете като мен, това е пътят...” Вярвам на децата си и те ми вярват, аз всичко им казвам.

Не ревнуват жената, с която общувам. В момента се радвам на много щастлива връзка. Виктор, големият ми син, казва: “Татко, откакто си със Станислава, си много щастлив и усмихнат, не ни се караш за нищо.”

От децата и музиката черпя много енергия, те ме върнаха към възможността изобщо да обичам друг човек.


Най-трудното в работата на един музикант е преодоляването на умората. Пътувам извън ангажиментите ми с „Концертгебау“. В един момент самото свирене се оказва най-малко трудното, поне за мен. Повече тежи движението от един хотел към летището, после към друг хотел и друго летище. Ако имаш време, хапваш нещо, ако не – продължаваш. Умората се натрупва с времето. Старая се да спазвам режим, за да мога вечер, когато изляза на сцената да дам на публиката това, което тя очаква. Често не мога да си позволя да празнувам, както правят останалите хора.

 

 

При подготовката на трите изповеди на Веско Ешкенази

са ползвани материали от вестниците Стандарт и Култура,

мнения на негови колеги и

мои впечатления и уточнения  

 

А сега ви предлагам да разгледате видеофилма "Вечеряй, Радо", посветен на Ангелина - съпругата на Веско Ешкенази.

 

 

 

 

 

 

 

 

 




Преглеждания: 732

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics