На 14 октомври църквата почита Св. преподобна Параскева -  Петка Търновска. В народните представи св.Петка е светица, лечителка и пазителка от всички болести. Тя е една от
най -тачените и обичани светици от българския народ.

Според източници Света Петка е родена през 13-и век в тракийския град Епиват на Мраморно море, в семейството на заможни българи. Светицата отрано проявявала състрадание към бедните и  желание да се посвети на Господ.
Според представите на нашите предци Св. Петка е била медиатор между земния и отвъдния свят, а също така покровителка на митичния праотец и закрилница на жената и рода. В народния календар този ден е известен като Петковден. По стар обичай в конкретния момент жените споменават мъртвите и в тяхна памет раздават подковки, поръсени с варено жито, подсладен ориз, диня и грозде.
В народните представи Петковден е един от празниците, които бележат завършека на лятото, началото на зимата и края на земеделския и животновъден годишен цикъл.
В миналото в някои родопски селища Петковден е свързван с есенните женски жертвоприношения, известни като „черкуване за Господа". Всяка стопанка колела кокошка, която готвела с ориз. От обредната храна раздавала на жените в махалата за здраве на семейството, да се плодят животните и да има берекет в нивите. А в двора на църквата правели общоселски курбан.
Когато отминат нечистите дни, започват сватбите. По къщите тръгват лятници и годежари, организират се седенки и надпявания. А на площада се вият широки петковденски хорà.
На този ден именници са: Петка, Петко, Петкана, Пенко, Петя, Петьо, Параскева, Параскев, Параско, Парашка, Парунка, Паца, Паша, Паруш, Пачо, Пъшо.

...
Николай Пеняшки – Плашков

Преглеждания: 46

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics