Моят "1/2 живот"

Откъс от книгата

„Аз всъщност не обичам да разказвам за себе си. През целия ми живот на актриса съм искала за мен да не се знае нищо. Държала съм, когато хората дойдат, да ме видят на сцената и да им е приятно. Не искам нито да знаят през колко дупки минавам вечер по улицата, нито колко ме е страх да се прибирам нощем.

Всичките ми роли са ми донесли много мъка и много радост. Едни са били оценени от хората, за които съм ги правила, други са си останали само мое щастие и моя печал. Мнозина в края на своя живот са отчаяни, че не са постигнали голямото. Това е страшна равносметка. Но кое е голямото? Може би не ни е дадено да създадем сами цялата огърлица, а само едно зърно. Или няколко скъпоценни зрънца. Хубавото на нашето изкуство е мигновеността, в която то лумва като бенгалски огън, пръска искри, създава радост, гори ни пръстите, а после го няма и става тъмно.

Цял живот съм треперела да не ме попитат:
- Каква е темата на Вашето творчество?
Коя е моята тема! Винаги ми се е виждало обидно, когато, хвалейки те за някоя роля, следва въпросът:
- Какви мисли искате да споделите чрез нея? Какви идеи Ви водят?
Актьорът трябва да твори, а не да говори и не да разпространява „мисли” и „идеи”. Ние не сме добри съдници на своите дела.
И сега мисля, че трябва да си ушия един черен тоалет, с който да направя нещо много различно на сцената. Роклята трябва да бъде черна, не екстравагантна, дълга до земята. И просто самото появяване да действа успокояващо. Не знам дали това е пиеса. Но текстът не бива да е тежък или тъжен. Той ще е поетичен, закачлив, романтичен, сърцераздирателен, жизнелюбив... не знам какъв ще е. Но искам хората да забравят Татяна Лолова ли съм, стара ли съм, млада ли съм, как съм облечена, гола ли съм, жена ли съм, мъж ли съм, театър ли е това, къде съм, къде сме... Да се издигнем... И да се забравим...”

" Тази книжка се написа благодарение на Пепка и Цочо Бояджиеви, които ме запознаха с Георги Каприев, с когото направихме едно странно интервю за "Щастливи дни" още през 1992 г. Тази книжка я има, защото се съгласи да ни сътрудничи Ева Романова. Тази книжка излезе поради настойчивостта на Калина Стефанова и Надя Алексиева.

Тази книжка видя второто си издание, благодарение на г-н Панайот Панайотов, управител на издателство "Relaxa", който смело пое сериозния риск. Тази книжка доживя третото си издание благодарение на г-н Здравко Григоров.

След като преживяхме четвъртото издание в "Изток-Запад" и г-н Любен Козарев се притесни да не влезем в книгата на Гинес, защото за четвърто издание на актьорска книга не било чувано досега (поне в България), сега вие държите в ръце петото издание, за да осигурим спокойствието на издателя ни..."

" След като през 1996 непредпазливо заявих, че съм живяла половината си живот, не ми остава нищо друго, освен лекичко да започна с опитите да му живея и другата половина..."

" Искаха да ми честват 70 годишен юбилей. Честваха го. Аз бях против, защото трябва да си крия годините. Нищо, че в първите издания пише, че съм родена на 10 февруари..."

РЕЦЕНЗИЯ КЪМ КНИГАТА "1/2 ЖИВОТ"

web

        В основата на книгата “1/2 живот” е залегнал автобиографичният разказ на Татяна Лолова, изригнал само за три месеца през 1996 г. с участието на Георги Каприев в ролята на втория актьор, който, освен че е подавал репликите, след това умело е режисирал цялата пиеса (всъщност, само 1/2, останалата част е още неизречена).
        Написах “изригнал”, защото определението на Петър Увалиев за Татяна Лолова, вулкан, приляга и за неспирния поток от случки и преживявания, поднесен с такава топлота и любов на (по)читателите, за тяхна “полза и за малка разтуха” (с. 349). В педадогическия идеал за съвместяване на полезното с приятното превес е взел забавният момент, жизнерадостното споделяне на пре-миналото. Манифестираната (с. 188) бъбривост, близка до речовитостта на Швейк, с когото автобиографката на няколко пъти се идентифицира, работи на принципа на лавинообразно търкалящата се снежна топка, увличаща все нови и нови имена, събития, истории (съчетаването на лавата и снега не е оксиморон, първото характеризира биоса, второто графоса). Започнала един “епизод”, актрисата бързо го изоставя, за да тръгне в друга посока, подсказана й от споменатото от нея име, но, сетила се, че и в неговото житие присъстват други хора, непредвидимо кривва встрани и т.н., докато обхождайки останалите, тя рязко се завръща към основната си тема - личния животопис. И това е закономерно, понеже биографичната траектория образува мрежа от отношения с лицата на битието ни, което дава правото през 18 в. на граф Порча да изкове термина “периавтография” като най-подходящ за представянето на интелектуалния живот. Татяна Лолова обаче, освен на колегите си, е отделила достатъчно място и на роднините, с които започва, спазвайки традицията, без да спестява и доброто, и лошото.
        Хронологичната подредба е измамна в тая хаотична изповед, коствала по всяка вероятност големи усилия на Георги Каприев, скроил книгата по тематични дялове, посветени на семейството, образованието, театъра, киното, радиото и телевизията. Най-обемиста е, разбира се, главата за театралната кариера, видяна като изминаване на етапи, усъвършенстване и развитие, достигнало апогея си в образа на Уини от “Щастливи дни” по Бекет, т.е. телеологичен пробег до заветните изречения: “Тази е ролята на моя живот. Това е моят живот.” (с. 205).

За своето изпълнение на ролята на Уини в

постановката "Щастливи дни" по Бекет Татяна

Лолова получи през 1993 година най-

престижната театрална награда "Аскеер".

Изобилието на бременни с фикционалност диалози е уравновесено с фотографии на автобиографката от бебе до баба със засмяно внуче, с цитати от статии, писма, случайно запазени бележки и дълга библиография. Книгата е снабдено с “Предговор”, игриво пренебрегващ практиката на класиците, и “Първи епилог”, който резюмира най-важните неща от последните три години.

Преглеждания: 186

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Идентификационни табелки | Докладвай проблем | Условия на обслужване