Аладжа манастир

Аладжа-манастир се намира на около 15 километра северно от Варна, на 2 километра от морския бряг и от курорта "Златни пясъци". Подобни скални манастири и селища има по северния и източния бряг на Черно море - Крим и Грузия.

В отвесния скален отсек са съхранени множество естествени и изкуствено издълбани и разширени помещения, които са използувани за килии и църкви на аскетите. Те са разположени на три-четири нива в скалния венец, като "етажите" са свързани помежду си с пътеки, стълбища, изсечени в скалите, а някъде и с тесни изкуствени проходи. Обитателите им са използували редуването на меките и твърдите пластове в скалната структура, разстоянието между които е около 2-2,5 метра, за да създадат "етажите" на този манастирски комплекс.

Тук е съществувал живот още в праисторическия период и в античността. Заселването на монаси-аскети датира по всяка вероятност от XI-XII в., но не е изключено и по-рано, тъй като в близкото Осеново е открита раннохристиянска гробница със стенописи, а във Варна има обекти от ранновизантийския период. Най-вероятно животът в тази обител заглъхва в началото или в средата на османското владичество.

 

Манастирска църква в Аладжа манастирПървоначалният облик на манастира днес е променен значително. Станалите големи срутвания и слягания унищожили част от помещенията. Сега личат останки от двадесетина помещения и три църкви. Следи от стенописи подсказват, че са били украсени с традиционна църковна живопис. Входът на манастира най-вероятно е в източната част, където личат останки от широко стълбище и от коридори. На втория етаж се намира една от църквите. Запазена е източната й страна с част от апсидната ниша и от северната стена. Тук има следи от мазилков грунд с изображения на светци в цял ръст в архиерейски одежди. Стенописната повърхност е насечена и върху нея има следи от по-нова мазилка, което говори за втори живописен слой.

Най-обширното църковно помещение е на втория етаж в западната част на комплекса. Това е голямо помещение - дълго 12 метра, широко до 5,70 метра и високо от 1,95 до 2,05 метра, - изсечено почти изцяло в скалата, със сложна архитектоника в източната част. Само западната част на южната стена е паднала. Почти в центъра на източната стена има запазена плоска апсида ниша, очертана с две колонки, които в горната си част са били свързани чрез арки с други две предни колони. По този начин тук се е образувал изсечен в скалата олтарен престол, покрит отгоре с балдахин. В олтарната част, където са били проскомидията и диакониконът, има издълбани малки ниши. Дълбоки канали и гнезда, изсечени в стените и в свода, определят мястото на дървената иконостасна преграда. Наосът също е бил отделен с изкуствена стена от помещението на запад (преддверието). По средата на преддверието е изсечена дълбока тясна шахта-стълба с девет стъпала, по която се е влизало и излизало в църквата чрез дълъг коридор от долния етаж. Покрай цялата северна стена на наоса и преддверието съществува изсечена в скалата пейка за сядане. В източната страна (главно в нишите) на този интересен храм са съхранени останки от фина бяла варова мазилка, върху която е имало живопис. Личат характерните червени рамки, разграничаващи отделни изображения и сцени, нимбове и други елементи.

 

 

Параклисът в Аладжа манастир - олтарът и стенописът от таванаТретата и най-добре запазена църква е един малък параклис на последния етаж от комплекса. Той е дъно на един по-късно създаден дълъг коридор. Неговата южна стена е зидана изкуствено, както по-голямата част от южните стени на помещенията. По план тази малка църквица е правоъгълна с дължина (заедно с апсидата) - 3,50 метра, ширина - 2,60 метра и височина - 1,90 метра. Таванът (сводът) е плосък, като образува почти правилен паралелепипед без особени архитектонични членения вътре освен полукръглата апсида на изток и малък прозорец-амбразура на юг.

 

 

Аладжа манастир - фрагмен от стенописа на тавана на параклисаЕдинствено в това помещение има запазена стенна украса. Тя е най-четлива на южната стена, където се намират фрагменти от пет прави фигури на светци, предимно преподобни (монаси). Още по-добре е съхранена украсата на тавана, където в центъра в кръг с широка орнаментирана рамка и сияние е нарисуван Христос на трон (Пантократор). В кръга от двете страни по две са вместени изображения на небесни сили (серафими). Четири фигури на летящи ангели (от изток, запад, север и юг) поддържат централния диск. Във всичките ъгли на таванската композиция е поместен по един медальон (югозападният е разрушен) с полуфигури на светци - най-вероятно четиримата евангелисти. Цялото пано на тавана е оградено с рамка от орнаментален фриз - лента, нагъната зигзаговидно, като хармоника, - характерен за XIV век.

Композиционно живописта на тавана е цяла, единна. Явно в нея доминира идеята за украса на купол с типичните му изображения. Характерните за тази живопис черти - силно изразена линеарност, виртуозна лаконична стилизация, неоелинистичният тип на запазената глава на ангела под апсидата, пропорциите, цветност, тектоника, предпочитаната тематика (изобразяване на светци-монаси), типът на орнаментите и други, говорят, че украсата в този параклис е от XIV век.

 

 

Аладжа манастир - катакомбите

На около 400-500 метра западно от основната част на манастира, в основата на по-нисък скален бряг, се намира още една група помещения, наречени "Катакомбите".

В долния етаж тук е имало няколко помещения с неизяснено предназначение, а на втория - две. В едното от тях личат жлебовете на много греди, които са образували стелажи. Това най-вероятно е била костницата на манастира. В съседното (по функция - гробница) помещение има изсечени в скалата пет гроба.

Аладжа монастир - костница

Така тук виждаме цялостно изразен средновековен манастирски аскетски комплекс, загубил в по-ново време предназначението си.

 

Любен Прашков, Елка Бакалова, Стефан Бояджиев
© "Манастирите в България", Издателство "Спектър", София, 1992 година.
Снимки © www.journey.bg.

 

Преглеждания: 121

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics