Българите от Волгоуралието – Уфа
(част I)

Случи се така, че съдбата ми подари повече от десет дни прекрасни преживявания на територията на другата България – Волжската. Много от читателите с насмешка ще възкликнат „Каква Волжска България? Такава не съществува още от времето на цар Иван Грозни. Там няма никакви българи.” Вярно и същевременно невярно съждение. Да, Волжска България не съществува, но на територията на тази изчезнала от историческата сцена държава сега съществуват няколко административни структури на Руската Федерация – Република Татарстан, Република Башкортостан, Република Чувашия, Република Мари Ел, Република Удмурдия, Кировска област, Уляновска област, Астраханска област и части от други федерални обекти.
Късен следобед е. Под нас е Дунав. След още два и половина часа сме на летище Шереметиево – Москва. За Уфа излитаме след полунощ, а пристигаме в ранно утро. На летището ни посреща акад. Ахмет Рахимов от Башкирския Държавен Педагогически Университет . Още в колата, на път за хотела, ни е предадена програмата за нашето посещение утвърдена от Ректора на Университета и депутат в „Народния Курултай” на Башкортостан проф. д-р Асадулин. За почивка са отделени три часа. В определеното време сме на изхода на хотела. Готови сме да се запознаем с красавицата Уфа. Посрещат ни акад. Рахимов и доц. Фарит Латипов от Уфимския Авиационен Университет. Независимо от това, че ние с моя приятел Дочо Шипковенски сме на частно посещение неочакванно за нас се разтварят вратите на почти всички държавни структури – разглеждаме Президентството, Министерския съвет и Народния Курултай (Народното Събрание на Република Башкортостан). Здания със солидна архитектура от времето на ранния социализъм. Посрещат ни усмихнати хора, а след като разберат, че сме от България разговорите преминават на почти роднинска тематика – студено ли е вече във Варна, има ли все още много летовници по Черноморието, работят ли зимните курорти Боровец и Пампорово, вярно ли е, че ЕС ни е забранил да внасяме български зеленчукови консерви и електрокари в Руската Федерация и т.н.
Идва ред на символите на г. Уфа – река Белая и паметника на националния герой на Башкортостан


Паметникът На Салват Юлаев

Салват Юлаев. Ако шопа преди време твърдо и уверено е казвал „ От Искаро по-голема река нема”, то река Белая е „по-скромна”. С кораб по нея през Кама и Волга може да се стигне до Балтийско или Каспийско морета. Салват Юлаев е емблематична фигура за башкиреца – поет, организатор, вдъхновител. На 18 години е избран за старейшина на своето село. На тези години знае освен башкирски още руски и арабски. Пише прекрасни стихове. На 22 години вече е полковник от въстаническата армия на Емилиан Пугачов, на 25 – генерал, а на 28 загива в бой с царската армия. За башкиреца той е това което за българина е Васил Левски.
Много хора от по-старото поколение у нас помнят подвига на Александър Матросов, който с гърдите си е закрил вражеския ДОТ. Оказва се, че той е волжски българин. В детските си години прочел книжка с главен герой матроса Александър и в историята останало неговото детско прозвище Александър Матросов. Стоим пред Паметника на Победата и четем имената на загиналите. Александър Матросов ни гледа отвисоко. Река Белая тече. Фарит с увлечение показва железопътния мост на реката и разказва за неговото превземане през 1918г. от дивизията на легендарния Чапаев. Следва посещение на джамията „Ляля Тюльпан”. Струва ми се, че зная много думи и говоря поносимо руски език. Веднага си преведох тюльпан = лале. Питам нашия неуморен гид Фарит това име на прославен мюсюлмански духовник ли е? Оказва се, че на волжскобългарски така се казва цветето тюльпан т.е. лале. Изумих се. Открих още една еднаква дума между волжсия и дунавския български езици преминала през вековете.Денят е към своя край. Ден Първи.
Утро е. Бързо закусваме. Колата ни отвежда до Археологическия и етнографски музей към РАН (Руска Акадамия на Науките). Посрещат ни с усмивка. Питам за цената на билета. Отговорът е „За братята от България златото на сарматите няма цена” т.е. не купуваме билети. Раглеждаме уникалната експозиция

Златото на сарматите

на сарматски златни съдове, амулети – обикновенно елени с огромни рога и мечки, катарами, позлатени мечове и златни украшения. Сред експонатите откривам златни ритони от времето на персийската династия Ахимениди ( VI – IV век преди новата ера) подобни на нашите от Панагюрското златно съкровище. Може би майсторите и на нашите ритони са перси? Експозицията действително е уникална. Оказва се, че друга подобна в света няма. Преминаваме към етнографската експозиция. Пред нас са различни костюми и предмети използувани от древността до наши дни. Спирам се пред копие на юрта. На булгартюрки йорт означава дом (място за живеене). Не са редки случаите когато може да се преведе и по друг начин. Например болгарйорт освен българска къща може да има значение и на българска държава. Разглеждам домашната обстановка в този преносим дом и се сещам за останките от кръглия дървен дом в археологическия резерват „Плиска” - откритието на нашия професор Рашо Рашев – човекът с една от най-незавидните съдби. Човекът, ученият, приятелят и ерудитът напусна този свят на върха на своя жизнен път сред пламъците на влака. Професор Рашев не само откри този дом, но и изказа хипотезата, че това могат да бъдат останките от първия дворец на Аспарух.
Напускаме този музей за да продължим със следващия – дома музей на Аксакови. В този дом прекарва част от своята младост един от основните идеолози на славянофилството и голям приятел на България Иван Сергеевич Аксаков. И отново изненада. Оказва се, че фамилията Аксакови има български произход. На болгартюрки ак означава бял, а сак или саки (сакалибы) арабите са наричали волжските българи. Като превод това словосъчетание звучи като бял (сребърен) българин, както е прието от историческата наука да се наричат волжскоуралските българи. Часовете с любезните домакини преминават неусетно. Доцент д-р Латипов ме подръпва леко за ръкава – време е за неговия, Башкирския Авиационен Университет.
Още с пристигането ни в района на Университета Латипов започва своя разказ. Научаваме, че на стоящия на постамент пред входа истребител МИГ-17 са летяли трима космонавти. За нас той може да е обикновен самолет, но за студентите и преподавателите е история. Бързаме към пункта за управление на университетския спътник, скоро ще има сеанс. Да, това не е оговорка или печатна грешка, Башкирския Авиационен Университет си има свой спътник на орбита. Посрещат ни, показват ни вторият екземпляр, на които при необходимост се тестват отделни системи и поясняват с известна доза неудобство, виждате ли спътникът ни е малък около 110кг. Просто финансирането е ограничено. Иначе изпълнява не само учебните задачи, но снема и метеоданни за нуждите на Републиката и Федерацията. Да, на нас ни е „много ясно”, че в скоро време Софийският Университет ще изведе на орбита свой, „десетократно” по-


Доцент д-р Латипов пред своите двигатели

голям спътник. Времето лети лети. Бързаме за катедрата на доцент Латипов. Отново демонстрации, този път на „неговите двигатели” – този е на вертолета-щурмовик „Черната акула”, този на стратегическия бомбардировач „Ту-160”, онзи на някакви истребители, сопловия блок е на космическия кораб „Восток” и т.н. Почти тичаме за следващата катедра „Автоматични системи за управление”. Оказва се, че там ни очаква заместник-ръководителя на катедрата доц. д-р Рашид Латипов. Нова изненада, той е брат-близнак на нашия доцент Фарит Латипов. Веднага отиваме в лабораторията „Машини с програмно управление”. Демонстрира студент пети курс. След демонстрацията го поздравявам и моля да ми напише своя електронен адрес. И най-голямата изненада, оказва се че името му е Юрий Коев и е син на потомственни дунавски българи, отличник, бъдещ аспирант към катедрата.
Свечерява се. Ред е за последното мероптиятие за деня, посещение на театър „Нур” (Светлина) и среща с членовете на „Клуба на българската интелигенция”. Председател на клуба е академик Ахмет Закиевич Рахимов. Посрещат ни. Представят ни. Клубът започва работа. Това не е демострация на деятелност,

Академик Рахимов с новоприетата емблема на „Куба на
Българската интелигенция”

а истинска, сериозна работа по обсъждане на образци за емблема на клуба. Разискванията не носят бурния характер на псевдодемократични събрания, но за сметка на това са достатъчно аргументирани. Приет е проектът на заместник-председателя на клуба доц. д-р Фарит Латипов. За това събиране на клуба дневният ред е от една точка и е изчерпан. Започват непринудени разговори между „гостите от братска България” и неуморните домакини. Задават се организационни въпроси, обсъждат се проекти. И всичко това от хора с най различни професии – учени, артисти, духовни лица, търговци и предприемачи. С арх. Махмут Габдулхакович Муллахметов обсъждаме чисто практически въпроси като финансирането на клуба. Защо с него?
Защото той е делови човек, има своя собственна полиграфическа фирма и всички печатни материали на клуба се печатат при него безплатно. Човек с интересна биография, от редови архитект достига длъжност главен архитект на град Уфа – столицата на Башкортостан. В апогея на своята кариера напуска и се отдава на бизнес. Бизнесът му е успешен, създава ООД „Полиграфсервиз”, което от своя страна става база за редица благотворителни мероприятия като спонсорирането на „Клуба на българската интелигенция”, реконструирането на непосещаем кинотеатър в джамия „Ихлас”, създаване на културно-делови център „Ихлас” и др. Какво подтиква този преуспял човек към благотворителност? Няколкото минути слава, обикновеното човешко тщеславие или демонстрация на финансова мощ? Вероятно истината е далече от всички тези определения. Не може човек с такава ерудиция и финансови възможности сам да шофира колата си и да не говори с известно чуство на гордост и себеуважение за постигнатото, ако действително всички тези постъпки не се извършват с открити душа и сърце. И това се отнася и за Амир Давлетшин, и за Габдулла Хамитов, и за всички останали членове на клуба. Ден втори.
Новият ден започва с запознаване с ислямската религия и култура. Посещаваме джамията „Ихлас”. Посреща ни имам Мухамет Мустафович Галямов. Високо образован ерудит. В битността си на обикновен гражданин е бил лекар, кандидат на медицинските науки. Ние може да не познаваме

Имам к.м.н. Мухамет Галямов

ислямската религия и нейните закони, но все пак успяваме да се сдържим и не зададем основателния за такава ситуация въпрос, коя е причината човек с такава професия и такова положение в обществото да се отдаде изцяло в служба на Господа (Аллаха)? Разговорът е насочен към значението на религията и предизвикателствата на новото време. Имам Галямов кратко и ясно формулира виждането си по тези въпроси: а. Контруктивен и непрекъснат диалог между всички конфесии; б. Подържане и спазване най-високия идеал на исляма – всеобщо братство между хората; в. Борба с религиозния екстремизъм във всичките му форми. Тръгваме си с по един луксозен екземпляр от Корана на английски и арабски. Имам Галямов обеснява, че това е коствен подарък и от владиката на Уфа. Защо? Защото дядо владика (владиката на Уфа и Старлитамакс Никон) при откриване на новата джамия подарил 2000 луксозни Корана! Интересно общуване между различни конфесии нали?
Нашето запознаване с исляма продължава. Намираме се в Уфимския Руски Ислямски Университет. Разбира се той е много по-малък от Московския Ислямски Университет или Университета в Кайро, но преподавателите са достатъчно амбициозни и ерудирани. За това говори факта, че Университета преминава без проблеми още с първия опит акредитационната бариера. Час по История на Русия – нормален академичен час. Университетската Библиотека. Наред с религиозната литература (на башкирски, руски и арабски) мирно съжителстват художественна, научна и даже техническа литератури. Учебни кабинети както във всеки хуманитарен ВУЗ включително и по информатика и компютри. Разбира се и тук е имало единични неприятни случаи – от библиотеката на Университета е иззета литература със съдържание насаждащо междуконфесионална нетърпимост.
Следващата наша цел е медресе „Галия диния”. То е едно от най-старите духовни учебни заведения на ислямското Поволжие и Приуралия. Същите условия за живот и учебна дейност както в Университета. Учениците са на пълен пансион. Навсякъде блести от чистота. Царува почти войнишки ред. Някои неща не можем да разберем. Защо трябва учениците да заучават отделните сури на Корана коленичили на пода? Отговор – така в главата отива повече кръв и мозъка работи по-ефективно. Може да е така. Не съм специалист по анатомия и физиология. Отново е вечер. Ден трети.
И отново е сутрин. Този ден е отреден за запознаване със структурата и преподавателите на Педагогическия Университет. За начало протоколна среща с заместник Ректора по научната част д-р Алмаз Мустаев и завеждащата отдел „Международни връзки” д-р Раиса Иксанова. А после? Разбира се ще започнем с научната лаборатория по „Психодидактика и нравология” на нашия уважаван домакин академик Рахимов. Честно да си призная сдавал съм изпити по Психология и Педагогика даже и като аспирант, но това което се опитваха да ми обяснят просто е съвсем ново за моите познания – нови понятия, нови направления в науката.
Намираме се в катедра „Психология”. Ръководител на катедрата е доцент д-р Ирина Ахтамьянова. Тя е и главния организатор на научната конференция в която следващия ден ще участваме. Професионални и не само професионални разговори. Бързаме. Последен за деня е Института по информационни технологии към Университета. Професор д-р Раил Саитов, както всеки логик се смее и задава „неуместен” въпрос за умората и нашите организми. Тук нещата са по-ясни – основната цел и задача на Института е използване на новите средства за информация при създаването на методи и способи за обучение както на студентите, така и на учениците. Логиката си казва своето. Край за деня. Ден четвърти.
Както се казва при подобни случаи, днес е деня на истината. Какво представлява съвременното образование в Руската Федерация? Толкова ли е изостанало, както някои новоизлюпени псевдосоциолози и ура-патриоти се стремят да ни внушат при рекламата на всичко задокеанско? Отново сме в Башкирския Държавен Педагогически Университет. Ректорът, проф. д-р Асадулин се е завърнал от служебната си командировка из Републиката в качеството си на депутат и чрез своята секретарка ни кани на среща. Отиваме. Като всеки ръководител и гостоприемен домакин и той в началото на разговора


Акад.Рахимов, инж. Шипковенски, ректорът проф.
д-р Асадулин и аз

задава въпроси свързани за нашето настаняване, за впечатленията ни от града и Университета. Разговора постепенно преминава на професионална основа. Имаме много добри успехи в областта на Педагогиката, особенно в мултиетническото образование, на теоретическите изследвания, както например изследванията на академик Рахимов, но имаме и много пропуски и грешки – все още в процеса на обучението недостатъчно ефективно се използват компютрите и информационните технологии. Да, ние все още има какво да се учим и продължаваме да се учим. Пред нас е един трезвомислещ ръководител, окончателно скъсал с мегаломанията и чувството за собственно превъзходство.
9 часа е. Конферентната зала е пълна. Пристигнали са учени от различни страни и Русия. Ректорът открива научната конференция на тема „Деятельностная парадигма как условие развития личности в образовательном процессе”. Слушаме внимателно. Все пак той е учен от световна величина и голям ерудит. Завършва и веднага отново заминава за района от който е депутат. Все пак следващата неделя са федералните избори за местни структури на властта.
На трибуната отново е водещата, ръководителката на катедра „Психология” доц. Ирина Ахтамьянова. Право на първо изказване има „виновника за тази Конференция, академик Ахмет Рахимов. Кратък преглед на темата. Започва истинската работа. Обсъдени са вече два доклада. Идва моя ред. Заставам на трибуната. Казват, че добре владея руски език, но тук не се чуствам в свои води. Все пак докладвалите преди мен са светила на руската психология. Така или иначе започвам. В хода на изложението страхът и чуството за неудоство преминават. Следват доклади на специалисти от различни професии, от специалисти по психология като проф. д.п.н. Игор Неволин и проф. д.п.н. Татяна Дубовицкая, учители, преподаватели в университети, медицински работници, химици и даже ученици от школата на акад. Рахимов като учителя по математика Юрий Леонтиев. Обединява ги психологията. Притесненията и чуството за неудобство са преминали. В почивките ние сме център на внимание. Все пак сме от „братска България” и езиковата бариера не е толкова голяма. За съжаление знаем, че времето тече еднопосочно. А времето за нашият престой при любезните домакини изтече. Прощални приветствия и сме на влака за Уляновск. Престои ни 13 часа път. Това е цяла нощ и нещо. Уморени, но доволни, оправяме леглата и под равномерното тракане на колелата заспиваме.


Ангел Христов



Преглеждания: 495

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Коментар от Ванко Българионъ Николов на Юни 26, 2018 в 8:59pm

О, я стига. Не може който когато си поиска, българин да се нарича Оказа се,че най-лесната работа на тоя свят,е да станеш "българин". Просто го заявяваш,и готово. Веднага в България се появяват множество защитници на "справедливата"ти кауза.

 

Волжки българи-българите от местноста Валога  при врачанското село Оходен, Стара планина.

Овчата битка е била между част от султаната Хорезм и монголотатарите на Темуджин.

Ал-Гарнати   специално за мазните булгур тюрк пезевенклар:

"... А учените при тях се наричат БАЛАР, затова са нарекли тази страна "БАЛАР", което означава "учен човек", и това са го арабизирали и са започнали да я наричат "БУЛГАР"."

Демек, измислицата "Волга Булгар" е резултат на фонетични манипулации на руски и съветски учени и естествените недостатъци на куфическата арабица. Няма "Булгар" в изворите, а чувашкото ПЪЛХАР и татарско БОЛФАР. Когато българите са на Балканите през IV и V век, волжките туземци пълхар болфар живеят в каменната ера, не познават камъка и керамиката и вероятно са се учили да ходят на два крака.  Ел Булгар Ал Кошмар

Да можеха всички, които вярват, че татари, чуваши, башкири и пр. Са българи, да видят как в едни групи се пишат българи, а в други същите лица развяват знамето на Турция!Вече стана много модерно тюрско-руско-монголо-татарската мелез да се имат за българи... Никой не признава мелезите за свои и те...какво да правят...? От монголи до индийски цигани говорят че са с българско потекло…

Коментар от Ванко Българионъ Николов на Юни 26, 2018 в 8:57pm

"Стамбульском архиве крымских дел обнаружил уникальный документ 17-го века,документ дипломатического характера,где перечисляются народы бывшего Казанского ханства.Суть документа такова,народные предводители обращаются к крымскому хану принять их в подданство т.е. прислать наместника.Перечисляются следующие народы готовые принять власть крымского хана: чуваши (20 тыс кибиток), черемисы (40 тыс кибиток), удмурты (10 тыс кибиток), башкиры-иштяки (10 тыс кибиток) и 7 городов (районов) Сибиркого юрта.Это примерно около 800 тыс. человек.Самый главный плюс этого источника,то что он написан самими жителями бывшего казанского ханства.   Отрывок из работы Акдес Нимет Курат опубликовал Ахат Салихов в своей книге "Онотолѓан тарих биттєре".В списке народов булгар нет

Татарстан
площ : 68 000 кв./м Население:3 786 358  Столица : Казан - 1 143 500 жители
Преброяване-2010 г.                Етнически състав:
татари-2 012 571 53,2%,
руснаци-1 501 369 39,7%,
чуваши-116 252 3,1%,

удмурти-23 454 0,6%,
мордовци-19 156 0,5%,
марийци-18 848 0,5%,
украинци-18 241 0,5%,

башкири-13 726 0,4%,
азербайджанци-9527,
кряшени-29 962 0,8%,
булгари-484 души
 други-46 800

Коментар от Ванко Българионъ Николов на Юни 26, 2018 в 8:56pm

https://bglog.net/blog/Balgarionn/site/posts/BGLog/Измислицата--Волжска-България-

Web Analytics