на М.

"...хайде, тръгвам" - и ето, заблестяха внезапно

всички изгреви смели - от среднощ до един.

Този град се изгуби и притихнало капна,

строгостта си превърнал в разтопен парафин.

И завоите остри преминаваха в преки,

изпреварили нечий любопитен перваз.

Упоих се сред…

Под миглите стаен е светъл дим,
погълнал зимно миговете къси
и тайните на път неразгадан.
Блажено чист и неопределим,
като седеф в предутринната длан,
животът пръска тихо същността си.

МБ

                       На 19 и 20 септември 2015 в салона на Радио Варна се състоя семинар на тема „Лекуване на травми с арт терапия“. Събитието бе с практическа насоченост и предназначено както за специалисти от сферата на помагането, така и хора със затруднения, конфликти и психологически проблеми.

През август в сградата на радио Варна се проведе лятно училище „Психопатология на ранното детско развитие”, организирано от Асоциация Българско психоаналитично пространство.  Темите, които се разглеждаха задълбочено и дискутираха от психолозите, бяха свързани с превенцията и възможностите за лечение от страна на специалисти и родители, а лектори бяха Мимоза Димитрова, Диана Циркова, д-р…

посветено





Неделно те придърпвам върху себе си,



усмихнато те вплитам



в следсънни нежнощения.



А ти се взираш в слънчевите зайчета,



които неусетно са се вмъкнали



през тънките завеси на деня



и топло осветяват раменете ми.



Примирам от изящното на пръстите,



рисуващи по мене петолиния,



а тръпките-разбягали се ноти,



със устните превръщаш в цветомузика,



която с…

...Искам поне още малко да не се сгромолясвам, а това, което си бе тук-там да продължи да се обляга на тази, погледната през очите на душата ми:  

ПРИЯТНО-СБЪРКАНА НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ И НЕНАЗИВИМОСТ, КОЛКОТО И ЛОГИЧНА, ТОЛКОВА И НЕНАЗОВИМА...…

Душата е родена да лети,

но в мрежи от невяра се оплита-

през казаното с тягост: "Ces`t la vie"

до онова безгрижно:"Dolce vita"

09.06.08г.…

Ти не си проститутка,

ти си ЧЕСТНА ЖЕНА.../Недялко Йорданов/

Пускам си я на много празници, както и в най-нормални сивотечни дни, в които ме превзема униние, когато се чувствам обезверена, когато искам да падна духом, когато съм цинична и разкъсвана между равнодушието и бунтовническите си настроения. Дистанцирам се от днешния повод, който смущаващо инертно си честитим, неосъзнали какво точно празнуваме, но искам тази песен,смислена и прекрасно изпята да пропие в мислите ви и да събуди сърцата…

      Разни сенки минават през мен, фантоми от миналото, сладостни, като сироп за баклава, мигове, наивно-цинични и разсеяно-усмихнати. Стичат се по косите на времето и се заплитат в причудливи форми. Не искам да повярвам, че всичко това вълшебно, което сме имали, чезне и се обезценява. В стаята на преживяното е толкова наситено и с музика, и с мълчание едновременно.…

С теб се разпадам на хиляди атоми,

меко потъвам в среднощни поляни.

Щом се усмихнеш, полита душата ми,

ласкаво галят ме твоите длани.



И водопадно в ръцете ти стичам се,

сънна въздишка от нежност припада.

Тръпнем до болка от нямо привличане,

звездно възкръсваме с вик от наслада!



И те докосвам по хиляди…

Очите ти са жадни макове,

и в нощите ми избуяват.

Очите ми-треви разплакани,…

Туптежът звезден в миг утихна,

замря Вселенското дихание.

Разля се бавно и усмихна

едно пътуващо сияние.…