Аз пак ще търся с теб утеха,

в сънища, в спомени любими,

в сърцето ти, което

гореше с пламък нежен,

в порой от дъждове

на смелостта,

с която приемахме

горчивата съдба.

В кулата на твоите мечти,

копнежи – царуваше

дъх упоен на истина,

премъдрост

и копнеж за свобода,

длаче от всяка

безумна гордост на човека,

от сутата и дребнавостта

на битие, обагрено от сивота.

Аз…

Продължи