Аз пак ще търся с теб утеха,
в сънища, в спомени любими,
в сърцето ти, което
гореше с пламък нежен,
в порой от дъждове
на смелостта,
с която приемахме
горчивата съдба.
В кулата на твоите мечти,
копнежи – царуваше
дъх упоен на истина,
премъдрост
и копнеж за свобода,
длаче от всяка
безумна гордост на човека,
от сутата и дребнавостта
на битие, обагрено от сивота.
Аз…
Продължи