Блог на Мария (85)

ПЪТЯТ НИ ЗОВЕ

Пътят се вие в дебрите на дивите усои. Автобусът лети, подгонен от веселата игра на вятъра. Клонките на крайпътните дървета като множество детски ръчички, ни приветстват с “Добре дошли на Кръстова гора!” Той е там, сгушен сред необятния простор, синьото небе и зелените шубраци. Обичам тая небесна шир и вечна тишина. Прекланям се пред великата сила, съхранена в този метох, в който се крие оная всевисша божествена енергия, която прави чудеса. Обичам те, моя величествена Сила и Велик Разум, който… Продължи

Добавено от Мария към Януари 10, 2016 на 6:55pm — Без коментари

ЕХ, ГАНЕ, ГАНЕ

Тъй ли? Ами тъй. Как да не е тъй, като чудото е станало.. Чудо ли? Ами чудо, де… Наша Гана тръгнала на пазар, па си забравила парите. Че като отишла на пазара . Ни пари, ни чанта. Па се чуди горката . Що да стори? Как какво? Нали си е хитруша, се ще измисли някой магария. И какво мислите. Да си турне нещо скришом, па да не я види никой. И, мярка се тя покай зарзаватите и поглежда скришом към зарзавадчийката.„А, сега де, що да сторя, па да не ма види?”Взема един домат от масата и го оглежда. Ту… Продължи

Добавено от Мария към Януари 9, 2016 на 11:00am — Без коментари

ЗЛАТНОТО ПОКРИТИЕ

Наскоро, моята най-добра приятелка Гери, се върна от Америка с прекрасна картина.

Като я гледах, се наслаждавах от мисли, така че слюнката весело подскачаше в гърлото ми. Накара ме да се изправя с краката нагоре, след това да се обърна както си бях и да подсвирна оптимистично с уста.

На бледожълтият фон на картината бяха нарисувани три обемисти ябълки, които подтикваха моето творческо въображение към нови надежди. Някъде, в дълбочината, процъфтяваше илюзията за сочен и вкусен плод на… Продължи

Добавено от Мария към Януари 8, 2016 на 6:02pm — Без коментари

СВЕТИ ВРАЧОВЕ. “КОЗМА И ДАМЯН”

Тръгваш от село Куклен по тесен, асфалтиран път, все още недовършен, към едно живописно кътче на майката природа и спираш знаеш ли къде? На манастира “Св. Врачове”, скрил се в пазвите на Родопа планина. Можеш да седнеш, да си отдъхнеш, а ако решиш и да преспиш в него. Живописната природа, те кара да затаиш дъх и да се преклониш пред нейните дадености. Тишина и спокойствие цари наоколо. Погледа ти привлича името на манастира “Св. Врачове – Козма и Дамян”. Историята е дълга. Стенописите в старата… Продължи

Добавено от Мария към Януари 7, 2016 на 5:39pm — Без коментари

САМО ТИШИНА

Яна беше сама сред тишината на стаята. Спомените й се върнаха в детсвото. Виждаше се толкова малка, сякаш се сливаше със земята. Печката бумттеше в одаята. Майка й беше разтлала софрата и наредила гостбите.Яна се затичва към нея,спъва се и пада на пода. Кръв обагря коляното й.Стаята се приглушава от пискливото й гласче. Майка й обръща глава и я поглежда строго. За миг, споменът се стопява.Мислите сами напират в главата й: „Докато пораснах, мама никога не ме съжаляваше, когато падна или се… Продължи

Добавено от Мария към Януари 6, 2016 на 8:55pm — Без коментари

Web Analytics