Споменът от 26 май 2016, се превърна в една великолепна импресия. Едно великолепно изживяване



В микробуса сме приятели от Латвия,Полша, Македония и България- поети с изключение на мен- сатирик. Колата препуска по асфалта и песента на гумите ме унасят. Преминаваме през Пещера и Батак. Батак ме връща в миналото. Когато шепа българи се борят със сетни сили да съхранят своите домови и бъднина. Виждам огньове и изпепелени огнища. Градът е целият в кръв. А сега, в малката църквичка, някой… Продължи

До капка кръв за Доброто и Любовта, приятелю! За сиянието над земята. Сърцето ми плаче, защото те обичам, човече. За теб ще се моля да бъде запазена земята. Да бъдат запазени цветята, които са спектъра на изгряващото слънце. Ще се боря за леса, където дъха на горска ягода, дъб и леска, на бор и ела. Където пъргава катеричка скача от клон на клон и сипе елхови иглички след себе си, като оставя следи. Следата, която оставяме и ние на земята. Там, където се чува песента на славея и се слива с… Продължи