Блог публикации от Септември 2010 (26)

Моите 70 години

МОИТЕ СЕДЕМДЕСЕТ ГОДИНИ

(частно четиво)

„Залезът е по-хубав от утрото, защото увенчава делата ни!”…Може би?

Случайно, в един разговор споменавам епизод от ранно детство. С почуда виждам, че Елица, внучката слуша много внимателно, после задава още много въпроси. Дали разказът- спомен е интересен за нея , дали съм продумала някога за това и с нейната майка, с моята единствена дъщеря Милена? Сами почват да се трупат въпроси, които подсилват усещането на някаква вина, за…

Продължи

Добавено от Божана Димитрова журналистка БНР към Септември 29, 2010 на 6:02pm — Без коментари

НЕ СЕ ГАСИ ТУЙ,ЩО НЕ ГАСНЕ!

НЕ СЕ ГАСИ ТУЙ,ЩО НЕ ГАСНЕ!

ПЪРВИ УЧЕБЕН ДЕН НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ В БАРСЕЛОНА.



Есента постла пъстрият си килим от листа,за да преминат по него младите хора, поели по пътя на знанието,поели по пътя на запазване на своите корени и идентичност-младите бъргари ,в далечна Барселона.Деца,родители, гости на този ден изживяха радостта от това светло събитие събрани в едно.Посрещнаха ги украсените чинове с букварчетата, българската питка с шарена сол и мед!

Посрещна… Продължи

Добавено от Emilia Trifonova към Септември 27, 2010 на 12:58pm — Без коментари

РУДНИЧАРЯТ На Константин Терзиев Ти сам откри си рудника край Марян. В недра балкански рудата е скрита. И не сгреши. Попадна на дамара. В такъв момент молитва се прочита. Зашушнаха еленски летопис…

РУДНИЧАРЯТ



На Константин Терзиев



Ти сам откри си рудника край Марян.

В недра балкански рудата е скрита.

И не сгреши. Попадна на дамара.

В такъв момент молитва се прочита.



Зашушнаха еленски летописи –

въведоха те в своята епоха

и чорбаджиите така описа,

че оживяха те пред нас в Метоха.



След тях легенда дивна ти издири

и тя език кристален забълбука

през девствени гори, край манастира

на Малката Света гора в… Продължи

Добавено от Христо Стоянов Медникаров към Септември 23, 2010 на 11:00pm — Без коментари

ИДВАЙТЕ СИ!

СТИХОВЕ







ИДВАЙТЕ СИ!



Идвайте си, докато все още

светят две прозорчета в шумака

и до късно в есенните нощи

двама старци трепетно ви чакат.



Идвайте си. В старото огнище пън догаря –

сух пън от граница

и до него спомени разнищват

стар баща и майка ви – светица.



Идвайте си, докато на двора

тегне с грозде старата лозница,

жълти тикви светят на стобора

и, поели топлата десница,



целунете майка си, че…
Продължи

Добавено от Христо Стоянов Медникаров към Септември 23, 2010 на 11:00pm — Без коментари

УЮТ Стареем в жилища уютни, прощаваме се с младостта; с пердета двойни изолираме се от пролетта и есента. Потъваме във канапета с фурнир изящен, с дунапрен и не усещаме как бавно, като цветя във суш…

УЮТ



Стареем в жилища уютни,

прощаваме се с младостта;

с пердета двойни изолираме се

от пролетта и есента.

Потъваме във канапета

с фурнир изящен,

с дунапрен

и не усещаме как бавно,

като цветя във суша мрем.

Природата с сезони пъстри

край жилищата ни върви,

цветя разцъфват, скреж сребрее,

килим дебел тъкат треви.

Устройват славеи концерти,

звезда Вечерница трепти,

но нашите апартаменти

мълчат, затръшнали… Продължи

Добавено от Христо Стоянов Медникаров към Септември 23, 2010 на 10:59pm — Без коментари

МАХАЛЕНИТЕ СЛИЗАТ Махалените слизат с каруци разхлопани, махалените слизат под мишница с мъката, свита във тежки вързопи. Баирите вдигат глави и въздишат. С кървави сълзи плачат от слогове глогини и…

МАХАЛЕНИТЕ СЛИЗАТ



Махалените слизат с каруци разхлопани,

махалените слизат под мишница с мъката,

свита във тежки вързопи.

Баирите вдигат глави и въздишат.

С кървави сълзи плачат от слогове

глогини и шипки.

Сухи бодили вятъра брули –

звънят те край пустите ниви.

Два чучура медни – дебели струи –

мъката хорска изливат…

Викат от хълма варосани къщи,

слънцата-гергини тъжат осланени…

каруците скърцат, назад се не връщат… Продължи

Добавено от Христо Стоянов Медникаров към Септември 23, 2010 на 10:57pm — Без коментари

РОДНИЯТ КРАЙ МЕ ПОЗОВА С трева обрасли стари коловози ме водят с тиха болка в роден край, където стари къщи с некролози ми шепнат туй, което друг не знай. По срутен зид безшумно котка лази, на праг…

РОДНИЯТ КРАЙ МЕ ПОЗОВА



С трева обрасли стари коловози

ме водят с тиха болка в роден край,

където стари къщи с некролози

ми шепнат туй, което друг не знай.



По срутен зид безшумно котка лази,

на прага пуст се свие и лежи,

а двора с плочи детството ми пази…

От камък да си, пак ще затъжиш.



Тъга, родена от голяма обич,

не е тъга – любов остава тя

към две липи, към дом и двата гроба,

които ти сънуваш през… Продължи

Добавено от Христо Стоянов Медникаров към Септември 23, 2010 на 10:56pm — Без коментари

ГУРБЕТЧИЙСКИ ЖЕНИ На Йорданка Михова – Лолова Тръгвали с мъка на път гурбетчиите по далечните влашки градини. Жените задявали на гръб мъчнотиите за месеци, дори за години. Сънували нощем дъх мъж…

ГУРБЕТЧИЙСКИ ЖЕНИ







На Йорданка Михова – Лолова



Тръгвали с мъка на път гурбетчиите

по далечните влашки градини.

Жените задявали на гръб мъчнотиите

за месеци, дори за години.



Сънували нощем дъх мъжки как пари ги,

жарава на млади, яки десници…

Как са заспивали, от мъж непогалени,

тия пречисти жени-мъченици!



Те не роптаели – мъжете замествали,

през буците крачели с люлка след плуга.

От къра, щом дойдели,… Продължи

Добавено от Христо Стоянов Медникаров към Септември 23, 2010 на 10:55pm — Без коментари

ТРЕВОЖНИ РАЗМИСЛИ На дъщеря ми Колко много за теб се тревожа, моя затворнице седемгодишна, заключена здраво в разкошния карцер на нашия седми етаж! За твоето детство, отнето, въздишам, за тебе се п…

ТРЕВОЖНИ РАЗМИСЛИ



На дъщеря ми



Колко много за теб се тревожа,

моя затворнице седемгодишна,

заключена здраво в разкошния карцер

на нашия седми етаж!

За твоето детство, отнето, въздишам,

за тебе се плаша.

Макар с газениче, безхлебно и босо,

аз моето детство посрещам и днес;

и още ухае във мен сенокоса,

сладни на езика тръстиков петмез.

Черницата капе с листа пожълтели,

в огнището тлее дебелия пън,

на двора докарват… Продължи

Добавено от Христо Стоянов Медникаров към Септември 23, 2010 на 10:47pm — Без коментари

ПИСМО ДО ДЪЩЕРЯ МИ Светът широк те мамеше от малка – на шир и длъж го вече прекоси. Пълни душата и сърцето с хубост, но в тях до гроб България носи! Носи със гордост оная рид гранитен под звездното…

ПИСМО ДО ДЪЩЕРЯ МИ



Светът широк те мамеше от малка –

на шир и длъж го вече прекоси.

Пълни душата и сърцето с хубост,

но в тях до гроб България носи!



Носи със гордост оная рид гранитен

под звездното ни търновско небе

и този дух от хълма светогорски,

от който всеки българин гребе.



Носи това разжарено огнище

и длан протягай, щом усетиш хлад.

Със дух божествен ще те приласкае

неиземния ти роден Търновград.



На… Продължи

Добавено от Христо Стоянов Медникаров към Септември 23, 2010 на 10:45pm — Без коментари

ЗАРЪКА На внучката ми Елена в Англия, родена от майка българка и баща англичанин. Много подаръци ти ще получиш, мила Елена, от мен невидяна, но с първото мляко дано засучиш песен за Йово и хубава Я…

ЗАРЪКА



На внучката ми Елена в Англия, родена от майка българка и баща англичанин.



Много подаръци ти ще получиш,

мила Елена, от мен невидяна,

но с първото мляко дано засучиш

песен за Йово и хубава Яна.



Туй е към твоята майка заръка,

тук, край Балкана хайдушки, родена

и ще е моята болка и мъка,

ако остави те обезродена.



Искам да знаеш езика на Вазов,

на Яворов дивните, звучни куплети,

тръпки по тебе от тях да… Продължи

Добавено от Христо Стоянов Медникаров към Септември 23, 2010 на 10:44pm — Без коментари

ПРЕОБРАЖЕНИЕ Каква заръка, татко си написал в предсмъртен час със мъдрост, с обич, с вяра! Но над дома ти облак чер надвисна и брат със брата яростно се скараха. Прехвръкват искри, пеплянки съскат,…

ПРЕОБРАЖЕНИЕ



Каква заръка, татко си написал

в предсмъртен час със мъдрост, с обич, с вяра!

Но над дома ти облак чер надвисна

и брат със брата яростно се скараха.



Прехвръкват искри, пеплянки съскат,

небето от отрова посинява…

Изригва гръм и дъжд студен запръсква

и бащиния дух се появява:



- Събудихте ме от съня ми вечен.

забравихте ли моята заръка?

Духът ми от кавгите ви посечен,

немей. От плач и майка ви не… Продължи

Добавено от Христо Стоянов Медникаров към Септември 23, 2010 на 10:43pm — Без коментари

НОВ ПРОЧИТ НА ОРЕЛ, РАК И ЩУКА Колата, за която пишеше, Поете, запрегната със рак, орел и щука, почти не мръдна в блатото проклето и никой от стиха не взе поука. Орлицата бе сигурна – ще вдигне кол…

НОВ ПРОЧИТ НА ОРЕЛ, РАК И ЩУКА



Колата, за която пишеше, Поете,

запрегната със рак, орел и щука,

почти не мръдна в блатото проклето

и никой от стиха не взе поука.



Орлицата бе сигурна – ще вдигне

колата във простори поднебесни,

но буря с гръм в небето я настигна

и в облаците тъмни я отнесе.



Напъват се и другите возачи,

но не помръдва пустата талига

и в препирни един със друг се храчат

и глъчката до Бога чак… Продължи

Добавено от Христо Стоянов Медникаров към Септември 23, 2010 на 10:42pm — Без коментари

САДЕТЕ ЖЕЛЪДИ „… Всеки от нас, и най-много – управниците ни, трябва да държим в едната си ръка зърно жито, а в другата – желъди. Ако няма дъбове, няма вода, няма птици, няма песни и колкото да е стр…

САДЕТЕ ЖЕЛЪДИ



„… Всеки от нас, и най-много – управниците ни, трябва да държим в едната си ръка зърно жито, а в другата – желъди. Ако няма дъбове, няма вода, няма птици, няма песни и колкото да е странно – може би няма народ.”



Антон Дончев



Пищят в горите ни триони

и падат мъртви дъбова, Антоне!

А стонът им гърдите ми пробожда –

загива дъб – на лесовете вожда!

Заглъхват бавно коритата речни

и славеите в своя път далечен

нов отлитат, а… Продължи

Добавено от Христо Стоянов Медникаров към Септември 23, 2010 на 10:41pm — Без коментари

ТЪРНОВО 1393 Над Търновград трупат се облаци, котлено-сини. Граде Шишманов, граде престолен, ти ще загинеш! Смут е в двореца. Чан-тепе плаче. Бият камбани. Царя го няма. Кой пред народа днес ще зас…

ТЪРНОВО 1393



Над Търновград трупат се облаци, котлено-сини.

Граде Шишманов, граде престолен, ти ще загинеш!



Смут е в двореца. Чан-тепе плаче. Бият камбани.

Царя го няма. Кой пред народа днес ще застане?



С кръст във ръката и с дух мъжествен, идва Евтимий.

- Отче-владико, с думи горещи, молим, води ни!



Но се намери Юда – предател – порти отвори…

кой с чалмалии, с мечове остри, кой ще се бори?



Вождове вражи първите хора в… Продължи

Добавено от Христо Стоянов Медникаров към Септември 23, 2010 на 10:40pm — Без коментари

КРАСОТА ОТ БАЛКАНА На художника Йордан Попов Как ги изписа тези угари живи с гъвкави, змейски тела? Как проговориха голи баири и ниви, купи по ливади с дъхави юнски сена? Как от небето еленско орт…

КРАСОТА ОТ БАЛКАНА



На художника Йордан Попов



Как ги изписа тези угари живи

с гъвкави, змейски тела?

Как проговориха голи баири и ниви,

купи по ливади с дъхави юнски сена?



Как от небето еленско ортяза

топлия залез златист?

Върби, отразени в реката, Боаза

и сняг на полето, синкаво-чист?



Всяко баирче в сърцето люляно е;

гали ме твоя бакърен Балкан,

напролет – снега, изтънял по поляните,

път есенен, тъжно… Продължи

Добавено от Христо Стоянов Медникаров към Септември 23, 2010 на 10:38pm — Без коментари

ЗАВЕТИТЕ НА „СВВ. ЧЕТИРИДЕСЕТ МЪЧЕНИЦИ” Храм на победи, мавзолей вековен на търновски царе и на светии, вдълбана наша памет в две колони, възкръснал днес – навеки ти свети ни със пламък, който в но…

ЗАВЕТИТЕ НА „СВВ. ЧЕТИРИДЕСЕТ МЪЧЕНИЦИ”



Храм на победи, мавзолей вековен

на търновски царе и на светии,

вдълбана наша памет в две колони,

възкръснал днес – навеки ти свети ни



със пламък, който в нощи тъмни пали

една жена, облечена във бяло…

По-светла църква казват, че едва ли,

по Българско е нейде оцеляла.



И виждам как от хълма слиза царя,

до него – звездочелата царица

и как застават чинно пред олтара

и палят свещ за… Продължи

Добавено от Христо Стоянов Медникаров към Септември 23, 2010 на 10:37pm — Без коментари

ПОСЛЕДНА ВЕЧЕР - Тая вечер ще ти бъда най-хубава! С пръсти-въглени ме гали, с тъжни очи вдън душа ме поглъщай, твойта болка и мен да боли… Моя мила Наташа Ростова, аз те слушам със глас затаен… Но …

ПОСЛЕДНА ВЕЧЕР



- Тая вечер ще ти бъда най-хубава!

С пръсти-въглени ме гали,

с тъжни очи вдън душа ме поглъщай,

твойта болка и мен да боли…



Моя мила Наташа Ростова,

аз те слушам със глас затаен…

Но с бяла рокля танцувай, танцувай…

Аз съм кървав Есенинов клен.;



Ти танцувай, аз жадно те пия,

да останеш завинаги в мен…

Моя синя светкавица-мълния,

аз съм вече от теб обгорен.



С тъжни очи, до болка горещи,

не… Продължи

Добавено от Христо Стоянов Медникаров към Септември 23, 2010 на 10:35pm — Без коментари

БЛИЗОСТ Ти от мен не можеш да избягаш – аз съм твойта детска чистота, искрен глас, във твой глас примесен, порив твой към светла красота. Не, не можеш никъде избяга – аз съм здраво в тебе вкоренен.…

БЛИЗОСТ



Ти от мен не можеш да избягаш –

аз съм твойта детска чистота,

искрен глас, във твой глас примесен,

порив твой към светла красота.



Не, не можеш никъде избяга –

аз съм здраво в тебе вкоренен.

Всичко мое имаш във душата,

всичко твое разцъфтява в мен.



Временно дори да ме забравиш,

пак ще ме потърсиш в късен час

с глас молитвен да се изповядаш…

Тази страшна близост между… Продължи

Добавено от Христо Стоянов Медникаров към Септември 23, 2010 на 10:31pm — Без коментари

* * * Птицо нежна със глас сладкозвучен, откъде долетя в този есенен ден? Грейнаха багри, плиснаха ручеи… Не разбрах какво стана със мен. Октомври запали тополите-свещи във тихия есенен храм – по к…

* * *



Птицо нежна със глас сладкозвучен,

откъде долетя в този есенен ден?

Грейнаха багри, плиснаха ручеи…

Не разбрах какво стана със мен.



Октомври запали тополите-свещи

във тихия есенен храм –

по капали листи със теб да се срещнем.

Какво с мене стана, не знам.



Горите догаряха в пламъци есенни.

Коленичих пред тях, запленен.

Очите ти грееха – разпукнати кестени.

Не разбрах какво стана със… Продължи

Добавено от Христо Стоянов Медникаров към Септември 23, 2010 на 10:28pm — Без коментари

Месечни Архиви

2019

2018

2017

2016

2015

2014

2013

2012

2011

2010

2009

1999

1995

Web Analytics