Блог публикации от Февруари 2016 (14)

ПЪК ДА МУ МИСЛЯТ!

-Ей.Защо си тъй кахърен, мой човек? Гимиите ли ти са потънали?

- Как да не съм кахърен? Булката кривнала, па ела да видиш!

- Какво да видя, Димка?

- Какво ли! Ами хванах ги дибюдис голи, на наща спалня.

- Как тъй?

- Ами, тъй. Представяш ли си ква наглос, пък баш в къщи.

- С кой бе?

- Ами с Павката, нали го знаеш? Дето се шляе като муха без глава по улиците.

- За него къща няма ли си?

- Май си няма, щом ходи по чуждите.

- Е хей... Да му се… Продължи

Добавено от Мария към Февруари 25, 2016 на 5:28pm — Без коментари

НАТЮРМОРТ

Наскоро си купих прекрасен натюрморт, от неизвестен холандски художник.На бледожълтия фон на картината – три огромни домата. Гледам ги и подсвирквам оптимистично с уста. “Какви грамадни домати! – мисля си. Тъкмо, за моята изобилна трапеза. Изобилна трапеза, ха… Само в света на приказките.”

Един ден се връщам от работа, внуците ми Данчо и Светлана седят на земята и режат картината.

- Какво правите деца? Защо режете картината? – скарвам им се аз и ги удрям по… Продължи

Добавено от Мария към Февруари 23, 2016 на 2:16pm — Без коментари

КОЛЮ КЛЯВКАТА

Аууу…Чу се глас от нейде.Се едно гладен вълк вие. Не беше никой друг, а Тако Мерака.Прякорът му беше таман на място.Големи мераци си имаше, човечецът. Обичаше да си пребарва някой нещица, ама да не думам. Добре, че са ми предните зъби. Беше клекнал зад оградата на Колю Клявката. И него си го биваше, завалията. Влачеше се все след чуждите фусти и току подвикваше: „ Аууу…Ного си убава, брей! Виенето научи от Тако. Нъл си бяха комшии. Слушаше го често да дума тъй. Докат един ден Ячка, селската… Продължи

Добавено от Мария към Февруари 22, 2016 на 7:09pm — Без коментари

ГОРДОСТТА НА БЪЛГАРИЯ

http://zazemiata.com/zlatnata-mina-bulgaria/?fb_comment_id=703399763042090_703647279684005&comment_id=703647279684005#f219d6ccf

Добавено от Мария към Февруари 19, 2016 на 5:57pm — Без коментари

В МЛАДИТЕ Е ИСТИНАТА

В късния следобед, главната гъмжеше от народ.Младежите бяха заели лъбимото си място край разкопките и веселата им глъч се спускаше по каменните стъпала. Слизаше там- долу, където старите римляни показавали своите умения - изкуството на гладиаторите.

Тук, всеки камък крие в себе си, една легенда.

Пламен беше навел глава и бавно измерваше крачките си с едничката надежда, да срещне някой познат.Искаше му се да побъбри ей така, на воля, без да се страхува, че някой ще чуе думите… Продължи

Добавено от Мария към Февруари 14, 2016 на 7:37am — Без коментари

ЗА ВАРНА-ГРАД И ОЩЕ НЕЩО

ДНЕВНИКЪТ

на

инж. Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

Варна-Град

13.02.2016. / Събота

ИНФРАСТРУКТУРА vs. ИНФРАКУЛТУРА

ЧАСТНО ИЗЯВЛЕНИЕ

на

Изследователско ателие ECOCONSULT-77

ЧРЕЗ ИМИТИРАНЕ УДОБСТВА ЗА ВОДАЧИ НА МПС,

ОБЩИНА ВАРНА-ГРАД - ОТ ГОДИНИ НАСАМ -

ДАЛЕЧ ПРЕДИ УПРАВИЯТА-ГЕРБ,

ПРЕДНАМЕРЕНО ПОСТАВЯ

ПЕШЕХОДЦИ, СТАРЦИ И ПОДРАСТВАЩИ,

В УСТОЙЧИВО НЕРАВНОСТОЙНО ПОЛОЖЕНИЕ;

ДАВАЙКИ ИНТИФА НА ВИСОКОПЛАТЕНИ… Продължи

Добавено от Hemy VARNALIS i Cormoran към Февруари 13, 2016 на 10:00am — Без коментари

ТЯ НЯМА ИЗМЕРЕНИЕ И НИКОГА НЕ Я КУПУВАЙТЕ!

Кой е отговорен за теб, за мен, за хилядите като нас? Това е нашият Аз, колкото силен и колкото слаб да е той. „Обичам те"- казва. Уважавам твоите принципи, а зад гърба ти не е същия. Говори ласкави думи, убеждава вярващите наивници, а когато си тръгне, сякаш не е бил той. Един ден те среща на улицата, отминавайки с онова безразличие на весел човек и с някакъв невероятен жест отсича: „Гледай си работата! Не те познавам!" Но кой е той? Коя си ти? Това е твоето безразличие към съдбата на ближния.… Продължи

Добавено от Мария към Февруари 10, 2016 на 8:09pm — Без коментари

НАШЕНИЦЪТ

По действителен случай.

Стоя си значи, аз в автобуса и си представям, че вече съм у дома. Хм... у дома. Гледам срещу мен, кого мислите- бай Ганьо. Онзи, нашеницът. Досущ като него. Ей, голям късмет, да го видя на живо. Сякаш Алеко Константинов го е извадил от картината и го поставил тук, та да му се наслаждават. Голяма работа е туй бай Ганьо,ей! Не случайно се слави с ганьовщината. Пътува, той с торбата. Сложил я на коленете и какво прави, мислите? Ами вади си от нея орехчета, чопли… Продължи

Добавено от Мария към Февруари 7, 2016 на 1:00pm — Без коментари

ГОРДОСТ

Обичам те, Бълтариьо.
Обичам твойте планини зелени.
Обичам твойте извори студени.
И слънце над нейната снага.

Обичам твойта дъхава природа .
Обичам твоя горд балкан.
Обичам твойте мили хора .
Обичам, българският дух.

Обичам твоите поля зелени.
Обичам ваклите стада.
Обичам гордата Родопа.
Горда българка съм аз
Мария Герасова

Мария Герасова

Добавено от Мария към Февруари 7, 2016 на 10:54am — Без коментари

НАШЕТО СЪВРЕМИЕ

Мащабни открития, политизирано мислене, забравена връзка с природата и човекът-робот. Такава е нашата действителност.

Ограничил се в рамките на пашкула си, ти не виждаш и не чуваш. Това неминуемо води до твоето духовно падение. А Любовта, онази космическа сила, която те кара да летиш към незнайни висини, де факто вече не съществува. Само някаква жалка следа от нея, върху бледо-изпепелените лица с разплути туловища.

Духовен разпад. Опиум от страсти и спортен секс. А онази чародейница –… Продължи

Добавено от Мария към Февруари 7, 2016 на 10:10am — Без коментари

НЯМА, НЯМА, ХАЙДЕ!

-Охоооооо. Кого виждам?

- Да не би да се познаваме с теб, брат?

- Какъвв брат съм ти? Хайде, хайде... Май се припознах? Помислех те за друг.

- Помислил си ме за друг. За кой, ако не е тайна?

- Ами за Порката.

- Ама, че име?

- Името си е име. Сложихме му го, щото много си порка.

- Не те разбирам, брат.

- Порка, значи си пийва повечко и като си пийне, да не си до него.

- Защо да не си до него?

- Става безобразен. Виждал ли си как се въргаля… Продължи

Добавено от Мария към Февруари 4, 2016 на 7:09pm — Без коментари

ДОСТОЙНА ЗА РОДА

Един разказ за силата на духа,и любовта към хората и родината.

Яна беше задрямала под дебелата орехова сянка на двора и сънува странен сън. Яви се майка ù Славена, която вече не беше между живите. От ореха се спускаше цедилка, а в нея тя, Яна. Славена беше се надвесила над люлката и пееше приспивна песен: Нани ми нани, чедо! Да пораснеш ей толкоз силно и смело, да се бориш с неправдата, да даваш любов на людете! Ти си, чедо, потомка на голям род, български. Родът на Страхил… Продължи

Добавено от Мария към Февруари 4, 2016 на 7:30am — Без коментари

ЕДИН МАЛЪК ДВОРЕЦ. ЕДНО ДУХОВНО ОГНИЩЕ

Дълбоко ме вълнуват паметниците на нашето минало. Виждам как се унищожават, за да се строят жилищни блокове, офиси и какви ли не още наши “изобретения”, които след време няма да съществуват. Така, паметта на града ни къде ще остане?! Време е да се замислим! Нека съхраним малкото, което ни е останало!

Разхождам се из моя любим Пловдив и погледът ми се насочва към сгради с олющени мазилки, а Тютюневия град в най- скоро време ще бъде заличен от картата на Пловдив.

Центърът по… Продължи

Добавено от Мария към Февруари 3, 2016 на 7:00pm — Без коментари

МИГЪТ НА СПОМЕНА

“Кога беше това? Може би тогава, когато птичето ято отлиташе на юг! Или в онази жълта есен, когато листата падаха и моята съдба вървеше към своя залез!” – така си мислеше Валя, крачейки бавно по шумния булевард. Край нея преминаваха хора, а тя, сякаш беше престанала да ги вижда.

Годините се нижеха една след друга и образуваха плетеница на времето. Тя си спомни онова безгрижно дете, което подскачаше весело и чуруликаше с напевното си гласче, песничката за “Зайченцето бяло”. Майка му го… Продължи

Добавено от Мария към Февруари 3, 2016 на 6:50pm — Без коментари