МОНОЛОГ
Вървя забързано нанякъде, но не знам къде отивам! Мисля си: "Що е хуманност?" Но няма кой да ти мисли за нея. Забравихме я сред тълпата и времето. Накрая какво? Все тая сивота. Не изпитваме нежност и състрадание. Все този унес, без да виждаме около себе си. Сякаш всичко е сън. Става ми мъчно за хората, които казват, че Животът бил тежък. Животът е такъв, какъвто си го направим, нали? Ами времето? И то е в унисон с Живота. Тогава? Няма ли да се събудим от този дълбок сън и да…
Продължи
Добавено от Мария към Януари 29, 2016 на 7:39pm —
Без коментари
За България Те моля,
Татко милостив.
Възроди я и спаси я
Ти от тоя срив!
Помогни ú да излезе
тя напред во век!
Че земя е плодородна
и е нужен лек.
Дай ú, Боже, мощна сила,
на народа – Дух!
Зa децата ú Те моля,
да живеят с Твоя Дух!>
Мария Герасова
Добавено от Мария към Януари 26, 2016 на 1:42pm —
Без коментари
Моята представа за един мирен свят
Светът – това сме ние, хората. Животът ни всъщност е кръстопът, по който всеки от нас избира накъде да тръгне.
Правейки добро, можеш да откриеш щастието. Разбира се, няма да идеални хора. Всеки има някакви недостатъци. Ако ние, хората, се променим към по-добро, то и светът ще се промени. В живота трябва да бъдеш себе си, какъвто и да си. Тръгнеш ли в посоката на добротата, всеки ден ще е изпълнен с позитивни мисли, ще е посрещан с усмивка. Един…
Продължи
Добавено от Мария към Януари 26, 2016 на 1:39pm —
Без коментари
Импресия
Бавно вървя по калдаръмения път.Отпивам на глътки от чистият въздух и сякаш литвам,там- горе.Тук е тя- пирамидата на Светлината.Върхът и сияе, огрян от слънчевата светлина и ме приветства,с “Добре дошла в града на бъдещето, в Новия Йерусалим.” Виждам го,огрян от онази сияйна светлина, която ме обгръща в мощната си десница и ми казва “Бъди добра! Давай любов на хората!” И Той е тук- моят любим Учител. В Стария и Новия Йерусалим. Пред мен, е целият облян в светлина. Подава ми…
Продължи
Добавено от Мария към Януари 25, 2016 на 6:00pm —
Без коментари
Днес празнуваме Бабинден по стар стил. През 1951 г. е обявен и за Ден на родилната помощ, по нов стил той се пада на 21-ви януари.
Празникът е много древен. Обредността през този ден е подчинена основно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са "бабували" на родилките. В далечното минало жените са раждали в примитивни условия, често в колиби, юрти, землянки или дори на път във временни убежища.
Първескините обикновено са били съвсем млади и…
Продължи
Добавено от Мария към Януари 21, 2016 на 7:43am —
Без коментари
Импресия
В мен бушуват мисли и не дават покой на душата ми.Летя с времето в минало и настояще,и спирам там,на най- високото място, където земята и небето се докосват и всеки момент ще се слеят. Всичко е синева и шепот. Шепотът на времето.От тук се вижда прекрасна панорама. Долу е великолепието от сгради, коли и дървета.Да,това е градът на спомените. Полетиш ли с тях, виждаш едно минало, което те кара да въздъхнеш.Но ти си в настоящето.А настоящето е изпълнено с много драматизъм…
Продължи
Добавено от Мария към Януари 20, 2016 на 6:00pm —
Без коментари
Christie Brinkley skin care Work out: I am aware some people will not specifically like so that you can physical exercise yet whenever you can learn a job you would like it usually is actually gratifying. Walking in addition to with your bike many nights per couple of days might be a powerful way to suppleness the physical tissue together with Nouvebelle Skin sculpt. Work out supports so that you can suppleness together…
Продължи
Добавено от kelly zg12 към Януари 20, 2016 на 6:24am —
Без коментари
Това е моето първо произведение като писател. От тук започна началото.
Казват, че планината облагородявала човека. И аз, подгонена от лъжливата игра на вятъра, се изкачвам все по-нагоре и по-нагоре. Като весели минувачи покрай мен преминават обсипаните с бял, пухкав сняг дървета и сякаш ми махат с ръце. Снежният въздух се плъзга по ноздрите и изпълва цялото ми тяло. Превръщам се в балон, който лети, лети, лети… Дума не може да стане, че ще спре. Дъхът от прясна, горска пръст ме…
Продължи
Добавено от Мария към Януари 17, 2016 на 8:51am —
Без коментари
-Такава ли била работата, готин?- чу се гласа на Павката..
- Хей, кой си ти, че така ми викаш? Аз си имам име.
- Тъй ли миличък?
- Виж го ти, нашия. Изненадваш ме. Навсякъде чуваш ругатни и грубости, а ти си май човек от бъдещето?
- Какво бъдеще те гони? Как се казваш, мой човек?
- Сега пък мой човек. Да не съм ти рода?
- Брей, виж го нашият? Пецито бе, Пецито съм. Тъй ми викат. Вече си забравих майката и бащата.
- Браво. Така ми харесваш.
- Е, и… Значи…
Продължи
Добавено от Мария към Януари 16, 2016 на 10:43am —
Без коментари
Вчера се срещнах с един човек, който е Войник. Такъв е вече 48 години. Войник, който тежи 37 килограма и е на инвалиден стол. И е така от момента, в който докато е бил в казарма му се е случва злополука. Катастрофа. В която са замесени огромен ЗИЛ, партиен секретар и малка, смачкана кола, в която е бил той. След катастрофата попада в морга. Там, будни лекари, дошли да напишат смъртния акт установяват, че е жив. Оперират шийните му прешлени, благодарение, на което му дават движение в горната…
Продължи
Добавено от Bilyana Savova към Януари 12, 2016 на 5:41pm —
Без коментари
What is more, with natural weight loss does not put your body and your health at risk. If you follow this industry often it can be seen in the newspapers about the Diet or weight supplement that has been withdrawn from the market because of its side effects loss. You can read even for people who have suffered permanent damage from them. Of course, my intention here is not to accuse the innovations in the industry since some of them useful for certain categories of people, but you realize that…
Продължи
Добавено от Zee John към Януари 12, 2016 на 2:25pm —
Без коментари
Здравейте, Българи!
Името ми е Биляна Савова.
Арт директор на списание ЕВА и основател на фондация МС - Мога Сам. Живея и работя в София.
Преди няколко месеца проведохме кампания на фондацията, Ден на Колела - Предизвикателството, в която се включиха много популярни българи. Идеята беше да прекарат 24 часа, живеейки на инвалиден стол, като столът се предаваше от човек на човек. Инвалидният стол беше символ на липсата на достъп. Липсата на достъп до всичко - лечение,…
Продължи
Добавено от Bilyana Savova към Януари 12, 2016 на 12:12pm —
Без коментари
Пътят се вие в дебрите на дивите усои. Автобусът лети, подгонен от веселата игра на вятъра. Клонките на крайпътните дървета като множество детски ръчички, ни приветстват с “Добре дошли на Кръстова гора!” Той е там, сгушен сред необятния простор, синьото небе и зелените шубраци. Обичам тая небесна шир и вечна тишина. Прекланям се пред великата сила, съхранена в този метох, в който се крие оная всевисша божествена енергия, която прави чудеса. Обичам те, моя величествена Сила и Велик Разум, който…
Продължи
Добавено от Мария към Януари 10, 2016 на 6:55pm —
Без коментари
Тъй ли? Ами тъй. Как да не е тъй, като чудото е станало.. Чудо ли? Ами чудо, де… Наша Гана тръгнала на пазар, па си забравила парите. Че като отишла на пазара . Ни пари, ни чанта. Па се чуди горката . Що да стори? Как какво? Нали си е хитруша, се ще измисли някой магария. И какво мислите. Да си турне нещо скришом, па да не я види никой. И, мярка се тя покай зарзаватите и поглежда скришом към зарзавадчийката.„А, сега де, що да сторя, па да не ма види?”Взема един домат от масата и го оглежда. Ту…
Продължи
Добавено от Мария към Януари 9, 2016 на 11:00am —
Без коментари
Наскоро, моята най-добра приятелка Гери, се върна от Америка с прекрасна картина.
Като я гледах, се наслаждавах от мисли, така че слюнката весело подскачаше в гърлото ми. Накара ме да се изправя с краката нагоре, след това да се обърна както си бях и да подсвирна оптимистично с уста.
На бледожълтият фон на картината бяха нарисувани три обемисти ябълки, които подтикваха моето творческо въображение към нови надежди. Някъде, в дълбочината, процъфтяваше илюзията за сочен и вкусен плод на…
Продължи
Добавено от Мария към Януари 8, 2016 на 6:02pm —
Без коментари
Тръгваш от село Куклен по тесен, асфалтиран път, все още недовършен, към едно живописно кътче на майката природа и спираш знаеш ли къде? На манастира “Св. Врачове”, скрил се в пазвите на Родопа планина. Можеш да седнеш, да си отдъхнеш, а ако решиш и да преспиш в него. Живописната природа, те кара да затаиш дъх и да се преклониш пред нейните дадености. Тишина и спокойствие цари наоколо. Погледа ти привлича името на манастира “Св. Врачове – Козма и Дамян”. Историята е дълга. Стенописите в старата…
Продължи
Добавено от Мария към Януари 7, 2016 на 5:39pm —
Без коментари
Яна беше сама сред тишината на стаята. Спомените й се върнаха в детсвото. Виждаше се толкова малка, сякаш се сливаше със земята. Печката бумттеше в одаята. Майка й беше разтлала софрата и наредила гостбите.Яна се затичва към нея,спъва се и пада на пода. Кръв обагря коляното й.Стаята се приглушава от пискливото й гласче. Майка й обръща глава и я поглежда строго. За миг, споменът се стопява.Мислите сами напират в главата й: „Докато пораснах, мама никога не ме съжаляваше, когато падна или се…
Продължи
Добавено от Мария към Януари 6, 2016 на 8:55pm —
Без коментари