Веселина Цанкова-Варна писателка
  • Женски пол
  • Варна
  • България
Сподели във Facebook Споделяне
 

Добре дошли, Веселина Цанкова-писателка!

Профилна информация

От кой град и държава е членът
Варна България

Размисли от острова на духа


ВEСЕЛИНА ЦАНКОВА
касиер и счетоводител в Радио Варна 1955-1972
автор на белетристични и драматургични произведения

Попаднах в Радио Варна, още преди социализма да пробва човешкото си лице, когато се вихреха вледеняващи ветрове, а догматизмът беше в апогея си. Както се пее в песента: „Нямаше диско, нямаше реге... Априлският пленум го нямаше даже.” Бяхме в неговото навечерие.

Тогава новините се носеха за параф и одобрение на специална служба, разположена някъде си - тайнствена и секретна. Всяко предаване се гледаше под лупа, да не би случайно да се допусне идейна грешка или да се издаде държавна тайна, като например колко декара жито са засети или други подобни секретности. По това време всичко беше държавна тайна, а врагът - навсякъде. Ограниченията правеха много сложна работата на журналистите. Дори върху най-неутралното изкуство - музиката, тегнеха възбрани. За “упадъчната западна” - да не говорим. Тя беше табу. В замяна на това съветската, не дори руската народна или класическа музика, изпълваше ефира. Слушахме съветски маршове, съветски сладникави оперети, възхваляващи щастливия колхозен живот, съветска забавна музика. А тя определено не беше любимият жанр на музикалния ни редактор Милко Димитров.

На радиото се възлагаха важни пропагандни функции. Всяка власт гледа да овладее микрофоните, но в онова, в идейно отношение напълно шизофренно време, беше просто ужасно. Забрани, ограничения, дори в личното поведение на хората. Нашата милиционерска охрана например, състояща се от добродушни бивши бръснари и тенекеджии, следеше за всичко, доколкото можеше да разбере за какво става дума въобще. И не дай си Боже, по булеварда - тогавашен “Червеноармейски”, днес “Приморски” - да мине някой младеж с тесни панталони, нали и те бяха забранени.

Като споменах булевард, си припомних, че в някакъв ден той бе затворен за коли, нищо че колите тогава бяха като белите врани - почти ги нямаше. Причината беше, че в национализираните до една крайбрежни къщи бяха настанени и живееха само партийни величия, а величията не трябваше да бъдат смущавани по никакъв начин. По този повод Иван Троянски - редактор при нас - съчини следната епиграма, цитирам по памет:

За коли тук е пътят затворен,
тук живее другар отговорен.
Край дома му вървете пеш вие,
а на пръсти край него самия.

Казвахме си я на ухо и ни доставяше голямо удоволствие.

Въпреки всеобщата драстична картина обаче в Радио Варна цареше по-особена атмосфера - някак си артистична, бохемска определено - с много сбирки и веселби по всякакъв повод. Сега, от дистанцията на времето, си обяснявам този феномен с няколко предпоставки. Основната според мен бе, че под стъкления купол на сградата доминираше младостта, а по правило тя е непукистки настроена, по-разкрепостена е, по-модерна или поне догматизмът не е най-характерната черта.

Всички бяхме млади - техници, звукооператори, говорители, редактори. И аз - касиер - счетоводителят - също. Моята заслуга за общото бохемско поведение на колектива се заключаваше в щедрото, макар и не съвсем правомерно раздаване на аванси срещу бъдещи хонорари или заплата. Щом някой поискаше да побъбри на чашка коняк в близкото заведение, а това често се случваше, търчеше при мен. Тогава конякът беше много модно питие, при това евтино. Тази моя “кредитна” система големият варненски актьор и наш сътрудник, Яким Михов, възхвали с автограф върху своя снимка, която ми подари. Пазя си я още. Върху нея е написал следното: “Посвещавам тази снимка на желязната каса на Радио Варна и на момичето, което стои до тази каса и дава с дясна ръка пари.” Не беше пропуснал и да се самоиронизира, подписвайки се като “наш роден филмов актьор”, защото фотографията беше от пробни снимки за участието му в български игрален филм и ние всички стискахме палци дано успее.

Продължение: http://www.portal-bg1.ning.com/profiles/blogs/razmisli-ot-ostrova-na-duha-2-1

Блог на Веселина Цанкова-Варна писателка

Размисли от Острова на духа - 2

Продължение от …
Продължи

Публикувано на Май 21, 2010 в 11:00am

Стена за коментари

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

  • Още няма коментари!
 
 
 
Web Analytics