Вечното време на Варненската морска градина

.

До средата на XIX век районът на Морската градина е бил голо поле, извън крепостните очертания на града, с няколко вековни кавака, под които пладнува махленският добитък. Само на мястото Военноморския музей (тогава Ени куле табия) има лозя и малка градина, наречена кървавата градина (канлъ бахча), заради убит в района градинар. Наблизо се намирали скотобойните на града. Под Пантеона имало френски гробища, където били погребани умрелите от холерата френски войници през 1854 г., в съседство на старите градски гробища. Сметта от града се изхвърляла по морския бряг.

.

Преди Освобождението на България през пролетта на 1862 година с подкрепата на кмета на Варна Халил ефенди и на турския комендант Саид паша - председател на местния търговски съвет, нарежда заграждането с плет от храсти на десетина декара за общинска градина (белидие бахча)  в района на сегашния вход-колонада, като по-късно е разширена с още четири декара, където се посаждат вишневи дръвчета, липи и кестени.

След Освобождението, през 1881 година кметът на Варна Михаил Колони (на снимката в ляво е неговият бюст в Морската градина) предлага да се създаде градска градина около театъра и приморски парк. Идеята му се възприема с присмех и недоверие от местния парламент, който отпуска незначителна сума за начинанието. Настойчивостта на кмета и част от обкръжението му обаче постепенно се увенчават с успех. Обособени са 26 декара парк и са засадени 130 дървета... И още 

.

  Освен на красотата обърнете внимание и на знамето от цветя в средата на снимката, засадени по идея на едно дете

.

Към Създателят на Варненската морска градина 

Към Заслугите на Антон Новак

Към Паметник на Антон Новак 

Към Паметна плоча на Антон Новак

Към Наследници на Антон Новак се срещнаха с кмета на Варна

Към Международния творчески проект Енциклопедия на българите