Морската градина
  • Варна
  • България
Сподели във Facebook Споделяне
  • Блог публикации
  • Снимки
  • Фотоалбуми
  • Видео файлове
 

Страница на Варненската морска градина

Последна Дейност

Морската градина обнови профила си
Ян 25, 2015
Сега Морската градина членува в Паметта на българите
Ян 25, 2015

Профилна информация

От кой град и държава е членът
България

Вечното време на Варненската морска градина

.

Панорама на северната част на  Морската градина
.
Варненската морска градина има славна над 150-годишна история. Тя е най-големия парк на Бълканите с размери 820 декара. Обявена е за произведение на парковото изкуство. На север Морската градина непосредствено се свързва с парковете Евксиноград, "Светите Константин и Елена" и "Златните пясъци", така те изграждат чудно красива зелена огърлица по Варненското крайбрежие с обща площ над три хиляди декара.
.
Те са изкуствени резервати за редки и защитени растения по морското крайбрежие на България. Огромно е значението на Морската градина за опресняване и пречистване на въздуха на все по-увеличаващия се град.  В момента на един варненец се пада по-малко от 1 кв. м. зелена площ, докато през 1940 година Варна е имала по 14 кв. м. паркови и озеленени площи. 
Естествено продължение на Варненската морска градина към плажа и плавното преливане на парковия с морския ландшафт я прави уникална. Затова с основание се счита, че е една от най-красивите в Европа.
.
История на Варненската морска градина

До средата на XIX век районът на Морската градина е бил голо поле, извън крепостните очертания на града, с няколко вековни кавака, под които пладнува махленският добитък.

До средата на XIX век районът на Морската градина е бил голо поле, извън крепостните очертания на града, с няколко вековни кавака, под които пладнува махленският добитък. Само на мястото Военноморския музей (тогава Ени куле табия) има лозя и малка градина, наречена кървавата градина (канлъ бахча), заради убит в района градинар. Наблизо се намирали скотобойните на града. Под Пантеона имало френски гробища, където били погребани умрелите от холерата френски войници през 1854 г., в съседство на старите градски гробища. Сметта от града се изхвърляла по морския бряг.

.

Преди Освобождението на България през пролетта на 1862 година с подкрепата на кмета на Варна Халил ефенди и на турския комендант Саид паша - председател на местния търговски съвет, нарежда заграждането с плет от храсти на десетина декара за общинска градина (белидие бахча)  в района на сегашния вход-колонада, като по-късно е разширена с още четири декара, където се посаждат вишневи дръвчета, липи и кестени.

След Освобождението, през 1881 година кметът на Варна Михаил Колони (на снимката в ляво е неговият бюст в Морската градина) предлага да се създаде градска градина около театъра и приморски парк. Идеята му се възприема с присмех и недоверие от местния парламент, който отпуска незначителна сума за начинанието. Настойчивостта на кмета и част от обкръжението му обаче постепенно се увенчават с успех. Обособени са 26 декара парк и са засадени 130 дървета... И още 

.

  Освен на красотата обърнете внимание и на знамето от цветя в средата на снимката, засадени по идея на едно дете

.

Към Създателят на Варненската морска градина 

Към Заслугите на Антон Новак

Към Паметник на Антон Новак 

Към Паметна плоча на Антон Новак

Към Наследници на Антон Новак се срещнаха с кмета на Варна

Към Международния творчески проект Енциклопедия на българите 

Стена за коментари

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

  • Още няма коментари!
 
 
 
Web Analytics