Трети март 1878
  • Шипка
  • България
Сподели във Facebook Споделяне
 

Страница на Трети март 1878

Профилна информация

От кой град и държава е членът
България

Възкръсението на българския народ

Посрещане на руските войни-освободители, предвождани от генерал Гурки, във Велико Търново

.

С названието Освобождение на България в българската историография обичайно се нарича възстановяването на българската държавност в резултат от успешната за българите Руско-турската война (1877–1878), наричана в България Освободителна. Възстановяването на българската държавност е предвидено в мирния Санстефански мирен договор и е затвърдено от международния Берлински договор.

.

ПРЕКЪСВАНЕ НА БЪЛГАРСКОТО ДЪРЖАВНО И КУЛТУРНО РАЗВИТИЕ

.

За край на втората Българска държава се счита падането на Видин през 1396 година. България е била в зависимост (васал-сюзерен) до 1422 година. След превземането на Константинопол от османците, предшествано от загубата на християнските сили в битката при Варна, от средата на 14 век до средата на 15 век българските земи окончателно са завоювани от турците и са включени в Османската империя. Тази империя се явява инородна и иноверна спрямо българските народностни традиции на предходните две български държави от Първото и Второто българско царство, където преобладаващо е българското население, а културните народни традиции са изцяло християнски и са свързани с християнската и европейската цивилизация. Така се прекъсва народностното развитие, осъществявани чрез собствена държава и изконните български традиции и корени. 

.

ТУРСКО РОБСТВО

.

Отвеждане на българи в заточение, художник Феликс Каниц

.

Названието Освобождение е възрожденско и отразява крайния стремеж у българския народ към възвръщане на независимостта и българската държавна традиция с възможността във всичките ѝ измерения за самостойно и неограничено национално българско и политическо развитие.

Исторически е доказано, че е имало физическо насилиеи погрпоми над невинни българи от страна на власт и лица от турското управление. Но е също така е вярно, че българите не са били «роби» в буквалния смисъл на думата, доколкото не са били продавани, заменяни срещу предмети и животни или прехвърляни заедно със земите, както посочва Димитър Маринов. В този смисъл българите между 1396–1878 година никога не са имали статута на роби, но в същото време историческият публицист има правото да използва тази терминология в областта на емоциите, като има предвид чудовищната дискриминация, на която са подложени българите-християни, но не и българите-мюсюлмани. Затова владението на българските земи от Османската империя традиционно се означава в българската историография от Освобождението насетне като турско «робство». 

Периодът на прекъсване на българската държавност и традиции в това отношение продължава близо пет века под османско владичество в различни вариации, в зависимост от това за коя част от земите с българско население се отнася прекъсването. По време на османското завоюване на Балканския полуостров съществуват няколко самостойни български държавни образувания, включително и инородни, но с българско участие.

Възрожденската литература е отражение на действителността от гледна точка на изкуството, в което хиперболата се употребява като художествен похват. В съвременното обучение насилието от страна на тогавашната турска власт би следвало да се поставя в съответната историческа перспектива; както и ясно да се разграничават «Османската империя» като вече несъществува от общото понятие «Турция». Империята, в която попадат българите, от1396 година до Освобождението ни изживява промени, които я превръщат от един тип държава в друг. Различен статут има и българският народ в различните векове на това половин хилядолетие, пояснява при една моя среща проф. Георги Бакалов.

.

НЕСЛОМИМ ДУХ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖВАНЕ

.

Стремежът към възстановяване на българската държавност не престава и не прекъсва през целия период на османско владичество. Споменът за насилствено отнетата държавност и прекъснатия самостоен живот е отразен в редица исторически документи и политико-георграфски карти на българските земи в периода ХІV - ХІХ век.

Първият сериозен опит за възстановяване на българската държавна традиция е през 1835 година, когато е организирано Първото търновско въстание, наречено Велчова завера. То е следствие от сериозната османска загуба в борбата с християнския свят - битката при Лепанто. Опитът е съгласуван с Австрийските Хабсбурги, които са във война с Османската империя. Нов сериозен бунт също избухва в старопрестолната българска столица и заедно по същото време има въстания в западните български земи, които отразяват настъплението на австрийските войски на Балканите след окончателния неуспех на османците в обсадата на Виена по време на т.нар. Голяма турска война... И още  

Апостолът на Свободата Васил Левски

.

Към Възкръсението на българския  народ 

Към Слово за Освобождението на България

Към Сан Стефанският мирен договор и неговия принос за България 

Към Шипченската епопея 

Към Макгахан - защитникът на България пред света

Към Кинозала Трети март 1878

Към Международния творчески проект Енциклопедия на българите  

.

Страниците на сайта Трети март 1878

подготви Николай Увалиев в знак на дълбоко уважение към далечната дата, на която милата ни Родина възкръсна за вечен свободен живот.

.

Снимки на Трети март 1878

Блог на Трети март 1878

Слово за Освобождението на България

Блаженопочившаго освободителя нашего императора Александра Николаевича и всех войнов, падших на поли брани за веру и освобождения отечества нашего, да помянет Господ Бог во царствии Своем.

(Възглас от …

Продължи

Публикувано на Март 7, 2015 в 7:30pm

Стена за коментари

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

  • Още няма коментари!
 
 
 
Web Analytics