Румяна Цинцарска

Всеки от членовете на този оркестър е ярък солист със свой стил и репертоар. А всички заедно са образцов ансамбъл от български народни музикални инструменти, осъществил записи и концертни изпълнения на хиляди пиеси и песни от всички фолклорно-етнографски области на страната. Солират те, наравно с най-изявените български певци и инструменталисти, които им гостуват. Това е работата им – те създават музикална продукция предназначена за програмите на БНР и неговата фонотека, която има функцията на национална звукова съкровищница. Елементарна, случайна, безлична музика не може да попадне като нотен текст в ежедневната работа на оркестъра, още по-малко – в ежеседмичния запис на поне три до пет пиеси или песни, съпроводени от Оркестъра за народна музика на БНР. Със същите критерии са свирили своята музика първите, първични и необразовани народни музиканти, основатели на оркестъра през 1952 година. Второто поколение бяха наистина най -добрите инструменталисти на България – знакови, водещи, любими и затова известни в цялата страна солисти. На професионалното им равнище откликнаха плеада композитори, които им посветиха не творби, а дори цялостното си творчество. Коста Колев работи 20 години с тях и беше техният диригент, композитор, аранжьор. Той е музикантът, чието име е знак за компетентност, професионализъм, артистичност – абсолютен авторитет в областта на народната музика, инструментална и оркестрова. Традицията се оказа устойчива. Третото поколение на ОНМ на БНР намери своя диригент, композитор, аранжьор в лицето на академичния музикант, солист кларинетист – Христофор Раданов. Заедно работят вече 18 години и станаха творческо-изпълнителско цяло, което превърна традицията в процес. Както си е редно, но и както не се получава без приемственост, без да се усвояват и повтарят най-съществените ценности и най-ярките образци на традиционното творчество и изпълнителско изкуство. А те и до днес градят на основата на действително най-успешните постижения, които приеха от предшествениците си, чиито ученици са, а и с които се случи да работят няколко години заедно. Към усвоеното от тях, днешните оркестранти прибавиха и вече академичните си познания за традиционния музикален фолклор на българите. Още в младините си, тези мъже не се поддадоха на моди и влияния, а останаха предано отдадени на традиционната фолклорна музика. Вече академични музиканти, те имаха основание да опитат свои аранжименти на музиката от личния си репертоар или от фолклорно-етнографската област, която най-добре познават и й принадлежат семейно, родово – наследствено. Композитор от другите жанрове музика можеше да ги отдалечи от майчиния музикален език, който те владеят перфектно. И някои от тях успяха да аранжират песни, или своите най-свидни инструментални мелодии за изпълнение със съпровод на своя оркестър И със своите колеги и своя диригент да ги изсвирят най-близко до себе си. И се получиха художествени ценности, защото музиката в тези пиеси е стилна, искрена, своя, пожелана, намислена и споделена./1,2,4,5,6,7,8,12,14,16,17,19,20,21/ Всеки от солистите е пряк носител на репертоар и стил от определен фолклорно-етнографски район и солово изпълнява инструменталните и вокални мелодии най-близко до традиционния оригинал, при това виртуозно. А в съзвучие с оркестъра самобитните музикално-фолклорни образци са развити, разгърнати, обогатени, осъвременени, красиво професионализирани и естетизирани. Те са предали повествованието, настроението и най-важното за фолклора – стила - регионален, дори локален. А от там и разнообразието на музиката в този СД и радостта от истината, че е съхрането многообразието на българската традиционна музика, че все още сме щастливи да можем да отличаваме родопска, шопска, мизийска, пиринска, странджанска, тракийска музика в България. Димитър Трифонов /11,22/ е работилдве години като диригент на ОНМ, преди да се пресели в САЩ. Той познава възможностите на оркестъра и специфичните способности на всеки от солистите и с това са съобразени неговите партитури. Георги Андреев /9/ е професионален композитор и диригент, който се изявява в симфоничната музика. Първият му музикален инструмент в детските и гимназиални години в ДМУ в Широка лъка е гъдулката. Още от тогава датира и професионалният му интерес и занимания с народна музика Също многократно е гостувал като автор и диригент на ОНМ на БНР. В настоящото издание се представя като солистка и съпругата му Нели Андреева /9,15/, позната като най-лиричния и красив глас на Родопите.
Ради Радев /10,13/, Красимир Кондов /18/ и Валери Димчев /3/ са известни български музиканти, свързани със съвременните прояви на традиционната фолклорна музика, също чести гости на оркестъра.
Росен Генков /2/ е концертмайстор на оркестъра,разбира се владее всички стилове, но е емблематичен познавач на шопската музика. Представя младите певици близначките Ива и Ева от Перник и в аранжимента си поставя самобитното им пеене в по-компактната звучност на оркестъра. Двадесет години работи Росен Генков в оркестъра и го определя като „...единствения състав, който усвоява класата и стила на традиционната българска народна музика, изсвирена с типичните народни музикални инструменти в уникална художествена форма.”
Диригентът и ръководител на ОНМ на БНР Христофор Раданов носи репертоар и стил от Средна Северна България- традиционно по-късна, селско-градска музика, площадна, празнична, радостна. Солист кларинетист, той е свирил в изявени духови оркестри и тази музика му е много близка. Раданов е автор на множество северняшки хораа, приспособени към характерната звучност на оркестъра, който ръководи. В настоящия СД е представено Северняшко право хоро /1/, както и цялостната му идея за работата в оркестъра:”За себе си съм избрал подхода традиционна музика с възможно най-добри аранжименти. Без преходни моди и комерсиалност. Това и всичко останало в работата си сме наследили от, както го наричаме Патриарха в тази музика Коста Колев, от когото непрестаннно се учим всички ние, които свирим, дирижираме, аранжираме българска народна музика. Ние сме 19 мъже в работата си, заедно сме, защото сме съмишленици. Това, което ни липсва е по-активната концертна дейност, за да излизаме по-често от звукозаписното стодио и да посвирим не само пред микрофони, а срещу погледи и усмивки. Защото нашата музика е жива и жизнена.”
И ако частично сте се запознали с музикантите от ОНМ на БНР, уважаеми слушатели, надявам се тяхната музика да ви бъда по-близка и да се приобщите към многобройните почитатели на оркестъра.