Президентът Роден Плевнелиев награди проф. Михаил Неделчев с орден "Св. Св. Кирил Методий" І степен за неговата дълга плодотворна дейност.
.
Михаил Димитров Неделчев е български учен, литературен историк и теоретик, литературен критик, културолог, есеист и публицист, общественик и политик. Автор е на книги с монографични литературоведски и литературно-исторически изследвания, студии, статии, очерци.
Роден е на 17 юли 1942 г. в София. Завършва 6-о училище „Граф Игнатиев“ и славянска филология и философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. След неуспешен опит да направи аспирантура в катедрата по теория на литературата, задълго е литературовед и литературен критик на свободна практика.Редактор е във в. „Литературен фронт“ и сп. „Родна реч“. 15 години работи в отдел „Литературно наследство“ на издателство „Български писател“ (1974-1990).
.
Научна и творческа дейност
Основните интереси на Неделчев са в областта на българската литературна история, текстологията, литературния, политическия и културния персонализъм, геопоетиката и актуалния литературен живот. Дебютира с публикация върху обществената дейност на д-р Кр. Кръстев в сп. „Литературна мисъл“ (1965).
Михаил Неделчев е автор на книги по проблемите на литературната теория и философия на историята, историята на българската култура и литература, историята на новия български демократически преход. Пише и върху проблемите на някои чужди литератури и култури (руска, полска, сръбска и хърватска, френска; автор на студии върху творчеството на Гюстав Флобер).
Някои от изследванията му целят актуализиране на пренебрегнати, забравени или тенденциозно разглеждани в миналото автори. Във вестник "Век 21" публикува статии по проблеми на либерализма и радикалдемокрацията. Редактор е на съчинения на български писатели, критици и поети, издадени през 70-80-те години на ХХ в.
Участва в създаването на публицистичните сборници „Полски политически пейзаж“,„Холандски политически пейзаж“, „Европейско гражданско образование“ и др.
Също така взима участие в работата по големи международни проекти: създаването на общобалканската поетическа антология (с версии на всички балкански езици) – „Хемус“, с координационен център в Атина; „Забранените думи“ (поредица от конференции и общи интернационални разработки) с координационен център в Берлин.
Председател е на Сдружението на български писатели. Член е на Настоятелството на фондация „Ресурсен център“. Член е на Съюза на българските журналисти и на Съюза на преводачите в България.
От 1999 до 2010 г. Михаил Неделчев е ръководител на департамент „Нова българистика“ в Нов български университет, а след това продължава да ръководи литературноисторическата школа към департамента.
През 2002 г. е хабилитиран като доцент по научната специалност „Теория и история на литературата“. В публичното пространство многократно е наричан „професор“.
През 2005 г. е гост-преподавател в Университета на Санкт Петербург.
.
Политическа дейност
След падането на Берлинската стена и демократичната промяна в България Михаил Неделчев е ангажиран с политическа работа. Активен участник е в създаването на Съюза на демократичните сили през 1989 г.. . Народен представител е в Седмото Велико и 36-то Народно събрание с листата на СДС. През 1990-91 г. е политически говорител на Националния координационен съвет на СДС. Председател е на Парламентарната комисия по радио и телевизия в 36-то НС... И още
.
На 16 януари 1990 г. в НДК за първи път лице в лице се изправиха представителите на БКП и на СДС за преговори около Кръглата маса. Участниците се договориха за нова конституция и избори за Велико народно събрание на 10 и 17 юни 1990 г. В групата на СДС бе и Михаил Неделчев. Снимка в-к “Труд”
.
Към Един човек, който сам по себе си е учебник
Към Ражда се ново, могъщо движение!
Към Накъде с енергията на площадите?
Към Интелектуалци искат обединение на Реформаторския блок с протестиращите
Към Международния творчески проект Енциклопедия на българите
.
Сайтът на проф. Михаил Неделчев подготви Николай Увалиев в знак на уважение към неговата всестранна литературна, обществена и политическа дейност.
Стена за коментари
Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!
Включи се в Паметта на българите