Печат на Република България
Сподели във Facebook Споделяне
 

Страница на Държавния печат на Република България!

Последна Дейност

Профилна информация

От кой град и държава е членът
България

Символ на ангажимент и суверенитет на държавата

.

.

Държавният печат на Република България
       е един от символите на нацията и поставен върху официален документ изразява ангажимента, независимостта и суверенитета на българския народ и държава.                    
                                      
Държавният печат на Република България има кръгла форма. В средата е изобразен гербът на Република България. Около герба в горната половина на кръга е написано "Република България", а в долната половина - "държавен печат". 

 Държавният печат може да бъде восъчен релефен печат, който се полага върху червен восък, и сух релефен печат. Случаите, в които се използва съответният по вид печат, се уреждат със закон. 

Държавният печат на Република България се пази от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, на когото в това му качество се дава названието "пазител на държавния печат". Той го полага върху приетите закони на Народното събрание, върху указите на Президента, върху документи за ратификация, утвърждаване или присъединяване на България към международен договор.
       . 
    . 
        Пазителка на държавния печат - министърът на правосъдието на Република България Диана Ковачева     
.
ПЕЧАТИ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВЛАДЕТЕЛИ, ДУХОВНИЦИ И ОБЩЕСТВЕНИЦИ
 .
   
Печатите на български царе са едни от най-важните културно-исторически паметници. Те имат не само национално, но и световно значение, особено оловните печати /моливдовули/ от епохата на Първото българско царство.

Моливдовул на княз Борис І - Михаил, моливдовулите на цар Симеон І –  на цар Петър І, оловната пластинка отпечатък от матрица за направа на моливдовули на Георги - чрънец и синкел български. Това са едни от много малкото запазени до наши дни оригинални документални свидетелства за българската държавност от епохата на Първото българско царство и за българската средновековна история.

Тяхната научна, музейна и патриотична стойност е неоценима. Подобни паметници се откриват най-вече всред развалините на големите старобългарски административни центрове, преди всичко в столичния град Преслав. Прабългарите са полагали своите покойни владетели в специално подготвена яма със странична ниша. Нишата покривали с каменни плочи,  или  дърво. Там се поставят неговите символи и съд с жертвена храна. Има и погребения с любимите им кучета и коне. Прабългарите са полагали своите покойни владетели в специално подготвена яма със странична ниша. Нишата покривали с каменни плочи,  или  дърво. Там се поставят неговите символи и съд с жертвена храна. Има и погребения с любимите им кучета и коне.

 
Цар Калоян антропологична възтановка
 

В началото на октомври 1972 г. археологът н.с. Въло Въллов открива гроб в северната галерия на църквата "Св. 40 мъченици"Този гроб се превръща в сензация.

Погребаният е мъж с необикновените за времето си 189 см ръст. Под лакътните кости на лявата ръка има пръстен. Пръстенът е златен, от почти чиста проба – 23,7 карата. Тежи 61,1 гр. Принадлежи към т.нар. пръстени-печати, много разпространени през Средновековието. Върху плочката на пръстена е изобразено животно в хералдична поза и има гравиран надпис в негатив – Калоянов пръстен. Според различните изследователи животното е различно. Някои виждат в него лъв, други - пантера, трети - барс. Няколко дни след разкриването на уникалната находка антрополозите са установили, че погребаният мъж е бил на около 40 г., че е със славянски черти и произхожда от северноевропейска раса.

.

 Пръстен-печат на цар Калоян
.
ПЕЧАТИ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВЛАДЕТЕЛИ, ДУХОВНИЦИ И ОБЩЕСТВЕНИЦИ
.
  
Печатите на български царе са едни от най-важните културно-исторически паметници. Те имат не само национално, но и световно значение, особено оловните печати /моливдовули/ от епохата на Първото българско царство.

Моливдовул на княз Борис І - Михаил, моливдовулите на цар Симеон І –  на цар Петър І, оловната пластинка отпечатък от матрица за направа на моливдовули на Георги - чрънец и синкел български. Това са едни от много малкото запазени до наши дни оригинални документални свидетелства за българската държавност от епохата на Първото българско царство и за българската средновековна история.

Тяхната научна, музейна и патриотична стойност е неоценима. Подобни паметници се откриват най-вече всред развалините на големите старобългарски административни центрове, преди всичко в столичния град Преслав. Прабългарите са полагали своите покойни владетели в специално подготвена яма със странична ниша. Нишата покривали с каменни плочи,  или  дърво. Там се поставят неговите символи и съд с жертвена храна. Има и погребения с любимите им кучета и коне. Прабългарите са полагали своите покойни владетели в специално подготвена яма със странична ниша. Нишата покривали с каменни плочи,  или  дърво. Там се поставят неговите символи и съд с жертвена храна. Има и погребения с любимите им кучета и коне.

 
.
 

И още: http://www.portal-bg1.ning.com/page/4155162:Page:149164
Към печати на български владетели: http://www.portal-bg1.ning.com/profiles/blogs/4155162:BlogPost:151091
Към Международния творчески проект DG Енциклопедия на българите: http://wwwportal-bg1.ning.com/page/dg


Блог на Печат на Република България

Печати на Български владетели

Печати на Българските владетели - Симеон, Петър, Иван Асен І, Иван Асен ІІ и др. Обърнете внимание на печата на Иван Александър. Много прилича на Английския герб.
.…
Продължи

Публикувано на Април 25, 2012 в 6:30pm

Стена за коментари

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

  • Още няма коментари!
 
 
 
Web Analytics