Вечно да се знаят съдбоносните събития!

.

.

Освещаване на знамето  на българската дружина край Кишинев
             худ. Николай Дмитриев-Оренбургски (1837-1898)

.

24 април 1877 г. – 3 март 1878 г. Време на противостоянието между двете големи империи на Русия и на Турция, останало в историята като Руско –турската война от 1877-1878 година. Поле на действие – Балканите.

.

Боен състав на армиите: 

.

Главнокомандаващ на Руската армия е Император Александър ІІ

За целта на войната е създадена Действуваща Руска армия, която в началото на юни има 276 000 войника. Командир е великият княз Николай Николаевич . Съсредоточават се на левия бряг на река Дунав, като основното им ядро е в района на Зимнич.

България участва с 12 400 опълченци и хиляди помощници-доброволци. Румъния има около 6000 войници. На военните сили на Сърбия и Черна гора е отредена спомагателна роля във войната.

.

.

Главнокомандващ Османската армия е Султан Мурад V

Сборните турски военни сили имат в началото на месец юни 281 000 войника на Балканския полуостров. От тях 190 000 за преки действия срещу Руската армия. Командир е Абдул Хамид ІІ. Османците има голямото предимство от изградените преди войната крепости ,особенно добре укрепени по поречието на река Дунав и в Северна България. Разполагат и с пълен контрол в Черно море и патрулни кораби по река Дунав. В хода на войната Турция съсредоточава допълнителни военни сили. 

.

Военни загуби на Балканския боен театър:

За Русия  - (според руският професор Кошурко) общо 72 308 убити, починали от измръзване, рани и болести руснаци, украинци, беларуси и финланци, участници в руската армия.

За България – по данни на Уикипедия 3 456 убити опълченци, неизвестен е броят на загиналите помагачи-доброволци и хора от мирното население в хода на войната. Според Георги Георгиев, автор на книгата "Освободителната война 1877-1878", стр. 55, след като руснаците освобождават Стара Загора, редовната османска армия отново я овладява и извършва масови зверства спрямо българско население по долината на река Тунджа.

За Румъния - 1350 загинали, за Сърбия - 718, за Черна гора няма данни.

За Турция – няма достоверни сведения, но някои изследователи твърдят около 30 000 убити, 50 000 починали от рани и болести османски войници - турци, албанци, бошнаци, помаци, араби, кюрди и други...

.

        Вижте тези исторически платна от голямата битка между две империи.

.

.

 Завземане на  Гривицкия  редут под Плевен
          худ. Николай Дмитриев-Оренбургски (1837-1898)

.

И още

. 

Страницата Освобождението в цифри, факти и картини

подготви Николай Увалиев в отговор на молбата на ученици от българското училище "Кирил и Методий" в Барцелона - Испания. Публикацията им послужила при написване на реферат, с който те спечели литературен конкурс.

Честито! Дерзайте млади българи!