Акад.Матей Шопкин - писател
  • Мъжки пол
  • София
  • България
Сподели във Facebook Споделяне
  • Блог публикации
  • Снимки
  • Фотоалбуми
  • Видео файлове
 

Добре дошли, акад. Матей Шопкин! Писател

Повика Слънцето в стиховете си

 

 

С Матей Шопкин се знаем, когаго зедно учихме в Строителния техникум във Велико Търново. Но времето така ни промени, та ние едва се познахме. Докато разговаряхме кое какво е било, в мен звучаха неговите стихове, които бях подредил в съзнанието си в лавицата "Любими". Искате ли още сега да  ги чуете?...

 

 

 Ето кратката визитка на богатите му творчески години.

Матей Шопкин е роден на 29 октомври 1938 година в с. Долна Липница, Великотърновска област. Завършил е Строителен техникум във Велико Търново и българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работил е в редица столични литературни издания. Пише и публикува стихове от ученическите си години. Като войник издава първата си стихосбирка "Двадесета пролет". Автор е на повече от 40 книги с поезия, публицистика и стихове за деца. Съставител е и на няколко поетични антологии. Матей Шопкин е носител на различни национални литературни награди. Негови стихове са превеждани на чужди езици

"Матей Шопкин е най-родолюбивия български поет след Иван Вазов” – заявява Николай Хайтов

Матей Шопкин е почетен гражданин на Велико Търново за постигнатни високи творческси резултати. Той е академик на Българската академия на науките и изкуствата.

- Непрестранно чувствам една необяснима жажда! – споделя той. - Жажда моя и на народа, която е и наш стимул,и наш стожер, и наша орис. Жажда за красота, за доброта, за човечност. Бих казал - жажда за победи! Не за лесни успехи, не за временна слава, не за пищни успехи, а жажда за трайни, за чисти, за светли победи в територията на българската словесност И изповяда своето верую:"Искам да остана верен на корена си, на името си, на началото, което е някъде там - под стряхата на една къща в село Долна Липница, сред браздите на Дунавската равнина, под баладичните небеса на Търновград. Може би в това е големия смисъл на живота - да даваш от себе си на хората, да се самораздаваш, да гориш, да изгаряш, да те носи буйният, южният вятър на времето, да вървиш с изправена глава, да не падаш на колени, очи в очи да гледаш и приятели и врагове, със спокойна ръка да галиш любимата си жена, с чиста съвест да носиш хляб на децата си."

Стена за коментари (2 коментара)

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

На 7:33am в Март 13, 2011, Николай Увалиев,журн.-изследовал казва...

 

Честит Рожден ден, приятелю!

Нека до сетния ти ден да бъде вечно млада любовта ти към хората, родната земя и поезията!

С тоя песен на Михаил Белчев от все сърце те поздравявам

 

 

 

На 6:23pm в Април 28, 2010, Акад.Матей Шопкин - писател казва...
ГОЛЯМАТА ИСТИНА

Земята! Голямата истина...
Иван Радоев


При земята ­ голямата истина,
аз се връщам с превити плещи.
И душата ми, клонка разлистена,
на дланта ми смълчана трепти.

Приеми ме, о, земьо кърмилнице,
както кошер приема пчела...
Нека с ясния плам на светилници
слънчогледи да вдигат чела.

Нека с тихия шум на тополите
да се върна далече назад,
да си спомня за първите полети
и за първия пролетен цвят.

И над всички горчиви нещастия,
над победи, над срам и беди,
като светли и чисти причастия
да изгреят слънца и звезди.

И от техния блясък пречистена,
мойта будна душа да шепти:
Ти си тук, при голямата истина,
при безсмъртната обич си ти!
 
 
 
Web Analytics