Костадин Чобанов, председател на Клуб ЮНЕСКО - Варна
Роден е на 4 юни 1981 година в Габрово. Средното си образование завършва в Шумен, средно техническото в "Д.М. Киров" - София, едногодишен курс по кинотехника в ПТТ и Радио - София. Висшето се образование завършва в СУ "Кл. Охридски" - специалност журналистика.
Обществена дейност
През 1959 година той бе съучредител на Представителния градски кино-фото клуб - Варна, негов заместник-председател от 1970 година и негов председател от 1981 година до ликвидирането на клуба през 1988 година. Също е съучредител на Националната федерация "Алтернативно кино"" и член на управителния съвет. Федерацията е член на Световната асоциация на националните федерации ЮНИКА и е асоциран член ЮНЕСКО.
Костадин Чобанов бе директор на двете пследни издания на Националния фестивал на филмите с морска тематика"Киномарина Варна" - 1994 и 1996 година. На последния фестивал екипът на Клуб ЮНЕСКО - Варна бе награден с Голямата награда на община Варна за цялостна филмова програма.
На 24 май 1990 година по негова инициатива стана учредяването на Клуб ЮЕСКО с личното съдействие на тогавашния генерален директор на ЮНЕСКО Федерико Майор.
Костадин Чобанов спаси от унищожаване филмовия фонд на Представителния кино-фото клуб, който наброява 300 хроникално-документални филми, отразяващи живота на Варна през последните 40 години на ХХ век. Впоследствие, с изразената подкрепа на кмета на Варна Кирил Йорданов, в продължение на няколко години Костадин Чобанов положи усилия и филмите бяха почистени, идентифицирани, монтирани, озвучени с негови авторски сценарни текстове, музикално оформени, прехвърлени на DVD и накрая предадени на общината, с което се сложи началото на Общинския архивен фонд, който има голяма културно-историческа стойност.
По предложение на Костадин Чобанов Градската художествена галерия бе именувана на големия художник и хуманист Борис Георгиев- геният, който Варна даде на световната цивилизация на ХХ век. Във връзка с това той инициира дарение от дъщерята на Борис Георгиев - Виржиния Джакомети, която живее в Италия. В резултат на това Варна получи 13 ценни картини на великия й баща, между които портрети на Алберт Айнщайн, Джавахарлал Неру и принцеса Нилуфар. В знак на благодарност Виржиния Джакомети подари на Чобанов дамски портрет. Предполага се, че това е портрет на дъщерята на Айнщайн Илзе, рисуван от баща й през 1928 година.
Като журналист на свободна практика Костадин Чобанов има над 150 публикации, главно на културна тематика във варненския и централния печат. Негови текстове са излъчвани и по Радио Варна. Три години е бил нещатен окръжен кореспондент на в-к "Народна култура".
Творчески отличия
Литература: Носител на Втора награда на Националния конкурс по случай 125 години от Освобождението на България за есето "Стръкче чемшир за Освободителя".
Фотография: Носител на Втора награда от Окръжната фотоизложба през 1975 година за фототаблото "Есен в Боженци".
Кинотворчество: Носител на награда за най-добър сценарий на филма "Някъде в неделя" от фестивала "Киномарина-Варна" през 1974 година.
Носител е на 9 награди за свои авторски късометражни филми от фестивали на Националната федерация за алтернативно кино. По-значими са:
Първа награда за "Киноесе за Рилския манастир - Защитен от ЮВЕСКО обект" от Международния фестивал във Велико Тървоно през 1999 година.
Голямата награда за киноесето "Както слънцето и въздухът", третиращо световния проблем за водата", на "Артвизия - Плевен 2007".
Сребърен плакет от Международния фестивал "Дунав - реката на Европа", проведен през 2009 година в Русе, за филма "Дунав - пощенската релация на Европа".
Златен медал на УНИКА през 2011 година - единствен за България, присъден на Костадин Чобанов за цялостен принос към националното и международното алтурнативно кино.
Костадин Чобан е носител и на най-високото военно отличие на Република България - Златен орден "За военна доблест и заслуги" - първа степен.
Към Международния творчески проект DG Енциклопедия на българите : http://www.portal-bg1.ning.com/page/4155162:Page:99503
Стена за коментари
Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!
Включи се в Паметта на българите