Българите католици
Сподели във Facebook Споделяне
 

Страница на българите католици

Последна Дейност

Българите католици обнови профила си
Фев 17, 2013
Българите католици публикува снимки
Фев 17, 2013
Блог пост от Българите католици

Слово на папа Бенедикт XVI при оттеглянето си от светия престол

.Папа Бенедикт XVI  реши да се оттегли от Светия престол на 28 февруари. Той съобщи това на  консистория в Отранто. Радио Ватикана цитира  папата с текст, в който той обяснява причините за това свое действие..“Скъпи братя, аз ви събрах на този консистория не само за да изпълня церемонията за канонизация, но…Виж още
Фев 17, 2013
Българите католици публикува видеоклип

Памет Българска - Българите католици 2/6

Памет Българска - 05-12-2009 - Българите католици в град Раковски
Фев 13, 2013

Профилна информация

От кой град и държава е членът
От България

Католическата Църква в България

 

Католическата църква "Светото сърце Христово" в Раковски е втората по големина на Балканите след катедралата в Загреб.

 

История

В 864 година България приема християнството като държавна религия. Възприема богослужебната традиция на Константинополската патриаршия. Преди това, обаче, хан Борис кореспондира и с папа Николай I, за да прецени дали не е по-изгодно да приеме римо-католическия обред.

По-късно цар Калоян сключва уния със Светия престол, но това не променя източно богослужебния характер на християнството в България. В ново време Католическата църква има свои структури в България от 1565 г. Българите-католици, организирани от епископ Петър Парчевич, вдигат през 1688 г. Чипровското въстание.

 

Латински (западен) обред

Големият историк на католиците Никола Милев говори за “три вероизповедни елемента”, към които била насочена усърдно подетата тогава мисионерска работа на отците францисканци, дошли първи по тия места като постоянно действаща мисия съгласно общите постановления за разпространението на вярата от Тридентския събор (1545-1563 г.).

В кръга на първия “вероизповеден елемент” той слага павликяните от Северозападна България в Чипровец, Копиловец, Железна и Клисура, наследници на саксонски колонисти - рудари, както и тия от дубровнишките колонии по големите градове из българските владения на Османската империя.

В кръга на втория попадат павликяните по течението на река Осъм от Дунава до Стара планина и тия из Пловдивско.

Накрая идело православното множество, но особени надежди нему не били възлагани; православните според мнението на тия първи мисионери били по-големи врагове на католиците и от мюсюлманите; а пък спрямо последните дори опитът за обръщането им в католицизма носел смъртна опасност.

 

Множество превратни исторически обстоятелства променили из основи завареното тогава от първите мисионери състояние и съотношения на “елементите”, но въпреки всичко павликяните останали през вековете основата на най-старата, най-голяма и устойчива общност на католиците от латински или западен обред в България; на тях била положена реално и носена във времето структурата на Католическата църква от западен обред по българските земи до възникването също и на Католическата църква от източен обред през 1860 г.

Покръстването на павликяните от Северна България започнало малко преди 1610 г., а пък на тия от Южна България от 1623 нататък и завършило за около 50 години и за едните, и за другите. В докладите на католическото духовенство в България от този период (1618-1680) се споменават поименно около 40 селища (включително и големите градове), имащи отношение към Светия престол. Католическата църква, тук е силно променлива поради погрома в двете десетилетия след 1688 г. на Чипровското въстание. 

.

Петър Парчевич - радетел и организатор на Чипровското въстание, висш католически духовник, докрор по теология от 1630 г.

.

През 1643 г., по предложение на архиепископ Богдан, Конгрегацията създала Марцианополската архиепископия с постоянно седалище Доростол (Силистра).

През 1648 г. се приело за уместно да бъдат обособени те в отделна епархия и така се учредила Никополската католическа епархия, чиито първи епископ станал Филип Станиславов. С това била възстановена древната Никополска епархия; средищният град, чието име приела новоучредената, бил епископско средище от 5 век сл. Хр.

В Македония по това време съществувала Скопската католическа епархия, обхващаща в диоцеза си още от средновековието саксонски колонисти и дубровничани; титуляри на тази епархия били назначавани много преди идването на Солинат в България. През 17 век обаче в нея не се виждат процесите на разширение на католицизма, наблюдавани в новоучредените епархии в Северна и Южна България. Църквата тук останала да се основава на паството, което съставяло нейната общност и в предишните векове. През 1661 г. земите на архиепископията били отдадени под управлението на скопския архиепископ; тогава и останалият без епархия архиепископ Соимирович бил назначен за управляващ Марцианополската, а малко по-късно, на Никополската епархия.

Чипровското разорение нанесло тежък и трудно преодолим удар върху Католическата църква по българските земи... 

.

.

Варненската католическа църква "Св.  Михаил"

.

Значителен принос има монсеньор Агосто. Той  развил голяма дейност в следосвобожденска България: основал семинария в Русе; с негова помощ били построени църквите във Варна и в новосъздадените католически села Драгомирово, Бърдарски геран, Гостиля и Асеново; уредил католически гробища в Русе, където с негово съдействие била построена през 1890-1891 г. и катедралната църква. Починал в Белене на 3 декември 1893 г. на 55 годишна възраст.

За нов, двайсети апостолически администратор в Северна България след смъртта на епископ Теелен бил избран отец д-р Евгений Босилков. Роденият през 1900 г. в с. Белене монсеньор Босилков бил избран за владика на 27 август 1947 г. и от управлението на епископ Дуванлийски в края на XVIII и началото на XIX в. той бил първият българин духовен глава на епархията. На 11 ноември 1952 г. епископ Босилков бил разстрелян по обвинение от комунистическата власт за участие в “шпионска католическа организация в България”. На 15 март 1998 г. Католическата църква по съществуващия ред в нея провъзгласи монсеньор Босилков за блажен, прекланяйки се така пред мъченичеството му за вярата.

.

Монсеньор Евгений Босилков - българският католик светец

Продължение

.

Византийски (източен) обред

.

В развитието на процесите на духовна и политическата еманципация на българите през XIX в пределите на Османската империя, група деятели за църковна независимост и отделяне от юрисдикцията на Цариградския патриаршия стигнали до идеята за уния с Рим.

Така се стигнало до 18/30 декември 1860 г., когато стотина съмишленици се представили пред папския представител в Цариград, монсеньор Паоло Брунони и му връчили молба, подписана от множество българи, търсещи апостолическо покровителство.

Подписан бил акт за присъединение към Рим, в който се формулирали двете основни български искания - самостоятелна църковна йерархия и училища “според началата и системите на едно учение народно”. Към тях било и изричното настояване за запазване непокътнат съществуващия източен църковен обред. В това начинание откриваме проектирани много от знанията за българското средновековие на главния подбудител на делото Драган Цанков.

.

Българският възрожденец и религиозен деец Драган Цанков

.

След няколко месеца, на 2 април 1861 г. в Сикстинската капела в Рим, архимандрит Йосиф Соколски бил ръкоположен за архиепископ и глава на Католическата църква от източен обред на българите лично от папа Пий IX в присъствието на висши духовници, влиятелни политически фигури, дипломатически представители и делегация на присъединените към Рим българи.

Тези събития бележат началото на историята на Католическата църква от източен обред в България, чието развитие до средата на 20 век може да бъде представено в три периода.

Първият обхваща времето от началото до средата на 60-те години на XIX век. Центърът на събитията от това време са усилията да се отстои избрания път, защото много скоро на нововъздигнатата църква бил нанесен силен удар с отвличането на нейния духовен предводител, архиепископ Соколски, в Русия. Отвличането било акция на руската дипломация, бранеща единството на православието в Турция, в сътрудничество на нейни доверени лица от българската колония в Цариград. То довело след себе си и първата тежка криза в историята на Католическата църква от източен обред в България, проявена в неудържимия отлив от унията на множеството от присъединилите се.

След поредица неуспешни опити да бъде въздигнат висш йерарах, с избора, и сетне с ръкополагането за епископ на 1 ноември 1865 г. на Рафаил Попов, кризата била преодоляна. За епископски център се определил Одрин, началото на управлението на монсеньор Попов може да бъде прието за втори период от историята на Католическата църква от източен обред, който продължил до войните - Балканските (1912-1913) и Първата световна война (1915-1918). В това време бил постигнат разрив с мирските, политическите подбуди за присъединението на българите към Рим и се положили същинските основи на Католическа църква от източен обред у нас.

Продължение

.


Литургия в църквата "Свето сърце Христово"на град Раковски

.

Към слова на папа Бенедит ХVІ: 

Слово на папа Бенедикт XVI при оттеглянето си от светия престол

Не се страхувайте да изграждате цивилизацията на любовта

Великденско послание на Папата

Никога не губете надежда за мир

Интернет завет на Папата

Към Поредица от публикации за католицизма в България: 

Към Видео залата на българите католици

Към Виртуалния музей на Блажен Евгений Босилков - първият българин католически светец

Към 150 години Апостолическа екзархия 

Да живеем с вярата в любовта

Мисионерки на милосърдието във Варна

Към Международния проект Енциклопедия на българите

Публикациите на българите католици подбра и подготви Николай Увалиев в знак на голямо уважение към тези високо благородни сънародници у нас и по света

 

Снимки на Българите католици

Видео файлове на Българите католици

Блог на Българите католици

Слово на папа Бенедикт XVI при оттеглянето си от светия престол

.

Папа Бенедикт XVI  реши да се оттегли от Светия престол на 28 февруари. Той съобщи това на  консистория в…

Продължи

Публикувано на Февруари 17, 2013 в 3:00pm

Приносът на българите католици към България

.

Публикувано на Февруари 15, 2013 в 4:44pm

1204 г. Коронацията на цар Калоян

.

 

.

Публикувано на Февруари 13, 2013 в 4:51pm

Стена за коментари

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

  • Още няма коментари!
 
 
 
Web Analytics