ИЗПОВЕД НА ЕДИН БЕСАРАБСКИ БЪЛГАРИН

Доскоро за българите в Украйна имаха някаква представа само специалистите и съвсем малък брой граждани на България.Навремето като гид аз се определях като бесарабски българин и така всички българи, посетили СССР, научаваха за нас-преселниците. Но в проблемното си ежедневие ние не успяхме да спрем вниманието върху живота на украйнските българи и мнозина нямаха представа как сме оцелели и оцеляваме сега. Тъкмо преселниците са се оказали най-будната част на тогавшното българско общество в пределите на османската империя. Най-будните , защото те са взели най-активно участие в руско-турските войни,като по различни начини са помагали на руската войска Затова са били принудени да напуснат Отечеството си.И пристигнали на чужда и абсолютно необработена земя преселниците съумяват с нашата българска упоритост да се запазят като народ, създават български училища и построяват християнски храмове. По време на тъй наречената освободителна война и двете части на българската общност-преселническата и балканската- вземат най-активно участие във войната.Руските историографи искат да покажат колко много са направили за българите,като сочат,че руските войни дават 200 хил.руски войни са загинали. Според мен всъщност загиват 53 хил.,а българите дават 36 хил. жертви.Всички изразходвани за тази война материални средства България в пълен обем е изплатила на Русия още тогава. Но все пак и до ден- днешен нас ни карат да бъдем благодарни, за да бъдем послушни и верни сателити на руската политика.
През целия наш преселнически живот всички държави, които са владели Бесарабия, са се стремили да ни асимилират През 1860 г.,когато Бесарабия е под властта на Молдова, бива премахнато самостоятелното административно управление на колонистите и им се отнема собствеността на земите им. Българите са били лишении от предишните привилегии. Когато те се събрали в училищния двор да обсъдят въпроса спрямо нововъведената военна повинност,те били нападнати и мнозина били разстреляни.Останалите живи се разпръснали, а молдавската войска издевателства и мародерства.
.След освободителната война бива унищожена Болградската българска гимназия и е превърната в руска, а в селските училища българчетата се учили само четири години и то на руски език. Руската администрация започнала преселване на бесарабските българия в Таврия и Крим,където също имало много празни и малко плодородни земи.Както се вижда,нашият народ бива използван като цивилизатор на дивите земи на Русия.В Таврия само в продължение на десет години българите станали заможни и започнали да уреждат и духовния си живот, създават църкви, начални и средни училища.Но и тук пред тях се издигат иезуитски прегради,една от които е задължителното обучението на руски език. Аз съм жив свидетел на това явление.Когато тръгнах на училище за първи път учих на румънски, а за втори път- на руски. И в двата случая нищо не разбирах. Тук е налице една от формите на асимилация, а в перспектиа унищожаване на българския мантилитет и на сомоопределението.
Ще цитирам писателя Калоянов: «Така помръкнала надеждата на таврийските българи да издигнат и укрепят учебното дело на равнище,съответно на тяхното благосъстояние.В своя стремеж да промени българската идентичност русофилската политика обявява българския за един от тъй наречените ЗАБРАНЕНИ ЕЗИЦИ.» Трябва да се знае, че българският език е бил забранен дори и в семейството.И на нас в сирашкя дом ни забраняваха да говорим български.
Преди революцията всички села,наречени български,си запазват своите автентични имена. Съветите преименуват фамилните имена на хората, като отхвърлят българските окончания: Узунов става Узун, Станков-Станко,Желязков-Желязко и т.н. Селата преименуват още по-варварски, тъй че да не остане ни най-малък спомен от предишното име: например: Чийший-Городнее,Пандаклия-Ореховка, Кубей-Червоноармейское, Катаржино- Краснознаменка, Чушмелий-Криничное и т.н.Защо не са пипнали моето родно село Новия Троян,не ми известно. Днес в паспортите графата националност е премахната и нашите деца, за да учат в България трябва да доказват, че са българи.
Един най-жестоките актове на геноцида на българите в Украйна е насила организарания глад през 1946-47 г. Има цифра, че 70 хил. души са умрели от глад, но всъщност те са далеч повече,тъй като съветският фашистки режим никога не е давал и пет пари за човешкия живот.Майка умира на 32 г.,а баща ми на 39. Аз оставам жив съвсем случайно.Пред моите очи конфискуваха абсолютно всичко- храна, зърно, домашни гадини, коне,крави и т.н.След това украйнските власти забраняват в Бесарабия на селските мегдани да се събират в неделя хората, да играят хоро и да се сродяват българите, както това е ставало в продължение на векове. В началото на 50-те години почти във всички български села църквите са превърнати в складове за зърнени храни, а по-късно въобще се изтрити от лицето на земята. В моето село преди три години е построена нова църква, като държавата не даде нито една украйнска копейка. Нали и двата народа са православни? Нали българите са част от украйнското общество и плащат данаци също както всеки украйнец?.
След 1944 г.- от както идва руската съветска власт- и до 1989 г. нашата общност се подлага на системна асимилация. Нищо българско в селата няма, освен художествена самодейност. Нашите деца заради незнанието на руски и украйнски език изоставаха в обучението и следователно в развитието си. А известно е, че човекът става човек само в човешко обкръжение на роден език.
През 50-те години Петър Недов( бог да го прости) от село Чийший и неговите съмишленици пишат писмо до ЦК на КПСС с молба да се учи българския език в училищата с компактно българско население. Петър Недов заради само това писмо е бил осъден на смърт, но смъртната присъда е била заменена със заточение от 8 години. Тодор Живков бил на посещение в село Паркани,Молдова. Един от селяните се оплакал: Товарищ Живков, ама ние сме българи, помогнете!..Живков казал: Какви сте вие българи, вие сте съветски хора...
Горбачьовското затопляне прибави малко демокрация и равноправие, в резултат на което от началото на 90-те години български език се изучава в нашите села. Това стана благодарение на упоритостта и настойчивоста на бесарабските пасионарии- активисти. Те достойно извършиха своята родолюбива работа , сега е ред на младото поколение, запазило в своята кръв българския ген и ще го пази докато свят светува!
Днешното положение на българите – преселници в Украйна външно изглежда ужким благополучно, а всъщност асимилацията продължава, обличайки се в нови иезуитски одежди. До ден днешен българският език се пренебрегва. Намаляват се часовете по български език, лишават се от работа завършилите българска филология в Украйна и в България..По такъв начин се осуетяват усилията на България да помага на своите сънародници зад граница да получават образование в българските учебни заведения.
Нашата голяма надежда е българската държава да защити законното си да право за завръщане в своите земи на сънародниците си, отвлечени навремето от вихъра на геополитиката на големите държави.Всички държави активно вършат тази жизнено важна работа.
А създадената Асоциация на българите в Украйна, която има за цел да осъществява възрожденска дейност в полза на нашата диаспора, в действителност досега не е изискала украйнското правителство да изпълнява Европейската Харта за националните малцинства и регионалните езици. В Одеса, Измаил и Иличевск работят неделни български училища, създадени и финансирани от новобразуваната обществена организция Конгрес на българите в Украйна,която работи само от две години. Сега българската държава има широка програма за поддържане на училищата в чужбина. Мноаго се надяваме, че ще бъдем подкрепени...