Молдова : европейско сираче ?
В различните части на малката ни страна Молдова се обнаружават елементи от историческото минало, «което ни хваща за краката», а някои от тях ни натрапиха, като основен аргумент за формируването на державната идея, символика и културния облик на република. Заради общественното спокойствие прекъсват дискусиите и споровете за деликатната историческа тематика, и министерските чиновници пишат си аккуратно циркуларите на «державен» език, защото не се знае още « молдовски» ли е той или е «румънски». Пълна аналогия със българо-македонските недоразумения.
Обаче неотколешните етнически противостояния в Молдова хич не исчезнаха- те само преминаха от политическата сфера в идеологическата и това съперничество не могат да г заличат нито «коммунистите», нито «либералите». Всички участници на това необикновенно състезание търсят по-нашироко и по- надълбоко исторически факти, способни да оправдаят или да родят съмнение в принципите и аргументите, които на «кушия» били исползвани за формируване на съвременната молдовска държавност.
Историческа ревизия, съпроводена със скандали, има място сега и в Русия, и в България и в Украйна . През съветското време ние също живеехме със една фалшифицирана и идеологизирана «история» за пионерите на социализма и строителите на коммунизма, докато не се разбрахме, че сме живеели и още дзъдзнем под беспрецендентна диктатура, политически произвол и феодална «икономика» и , че сме изостанали във своето ускоренно движение към светлите бъднини. Ние сме живите свидетели, как погрешната трактовка на исходните историко-социологически аргументи пораждат губителни последствия и деформации на общественното съзнание и дори массови психически расстройства.
Същото преразглеждане на историческото наследие върви сега и в балкано-карпатския регион. Освен естественното развитие на науката този процесс е провокиран от межнационалните и межетническите противоречия, свързани със распадането на СССР и Югославия. Новите държави се нуждаят за солиден исторически темел, за да аргументират своето право на самостоятелно съществуване и да изградят , както казват езотеристите, своя национален егрегор, т.е. надличностната колективна душа. И трябва да се доказва това не само пред световната общественност и съседите, но и пред собственното си население, сред което има инородни и диссидентски группи , които често не възприемат такива изменения в техния кратък човешки живот. Това, преди всичко, се отнася към Молдова, взела името на едно средновековно княжество, чиято основна территория със културните центрове остава в Румыния. Така се сложи, че през изминалите години на съществуването на нашата млада и още практически недоизградена държава, негласно правото на историческото наследие и формируването на държавния имидж си присвоиха етническите молдовани . Това е в най-добър случай. Обаче в по -голяма степен е влиянието на интеллигенцията със «румънско» самосъзнание. На «рускоезичните», т.е за населението съ друго етническо съзнание, съставляващо около половината население за таково право им е отказано и се квалифицира като антидържавна дейност. Но защо?
Другото, което пречи да се знае историческото минало на нашия край е цензурата и страхът на профессионалните историци да си изгубят работата на стари години. Затова празнината я запълват любителите-краеведи, към които отнася себе си и авторът на тези редове. Основния мотив, със който се ръководствам е искренното желание да запазим нашата малка страна. Аз бих искал да си подложа рамото на молдовските национал-патриоти, антирумънци, но те се отградиха със «държавния» език и, като следствие- приднестровци пишат своя история , гагаузите своя и ето , ний българите. също се обаждаме. Изолацията на молдованите ефективно исползват румънци, които, имайки превъзходство със развития литературен език и държавност, смущават и дори унижават молдованите. Излиза, че на съветското пространство молдованите са самобитен и интересен народ, а извън- деградирали «румънци».
Езиковия аргумент на молдовските «румънци» в полза на « Romania mare» ( Велика Румъния) е напълно ялов. Хърватите, боснийци и сърбите говорят един език, но това не им пречи да се трепят и доброволно да живеят съвместно на сегашния момент не се стягат. Но , ако Молдова не е Румыния, защо тогава общия за всичките групи население език-русския е изместван със румънски и немолдованската част на населението е избутано от общественния живот? За каква «обща душа» може да се говори? Нима молдованите имат толкова голям културен , научен и админрстративен потенциал, че могат спокойно да се справят със задачите на държавното строителство? Фактите са очевидни- не могат! Русския език е наистина международен и го говорят вече и в Стамбул, а молдавските власти с румънския език разцепиха съветската Молдавия и искат сега с помощта на Запада някак да я слепят по техен неясен план.
Защо е тази простотия? Ако не обръщаме внимание на такива банални причини както политическата и икономическата конюктура, позволяващи на етническите молдовани без необходимата конкуренция да се наредят до държавната «ясла» , то коя е другата причина? Мога да предположа ,че това е известното преклонение пред всичкото западно, европейско, «римско» , което е нещо по- престижно, культурно и заслужава да го усвоиш. И тук самия господ е дарил на молдовската интеллигенция език с латинска родословна!
Потомците на славните даки без срам и стеснение искат да култивират езикът на най- върлите врагове на древните им предци и които направиха гордия народ на маргинални «velahi-власи», които безропотно обитаваха българските средновековните държави. Мъртвата римска империя в сърцата на молдавската интеллигенция е по жива от още живата Русия и въпреки това , че всичкото население е «рускоезично»!
Ето какво знае за римската империя френския просветител Е. Шоре:
«В Рим, от самото му основание, науката и искусствата, въпреки опитите на етруската духовна аристокрация да ги развият, бяха изхвърлени като ненужни. Всичката римска история-последствие на беззаконен договор, с който Сенаторите от републиканския период, избирани от плебеите, обевяват война изпъром на Италия, а сетне и на човешкия род. Те сполучливо избират своя символ! Бронзовата вълчица с настръхнала козина,изпъваща своята гиенска глава към Капитолий! Тя е инстинския образ на това правление, е оноя лоша сила, с която бе изпълнена душата на Рим!»
Най-първото, което направиха молдо-румънските национал-патриоти след провъзгласяването на независимостта на Молдова- те досурнаха в Кишинев копие на римската вълчица и с голяма помпа я осветиха, като нова национална реликвия. Но откъде- накъдя! Величието на най прочутия молдавски господар- Штефан чел Маре не е ли в това, че той, опирайки се на церковно-славянската писменност и традициите на българската държавност, отгради Молдова от латино-католическия свят и с това я направи форпост на Православието. Безусловно, от румынския език в Молдова има голяма файда, като средство за приобщение към романските езици. Обаче съвременното съперничество, когато икономиката вече изгубва национален характер, а военното е опасно за всички-на предния план излиза съперничеството в културната сфера, което прозорливо предвиждаше Гоце Делчев. Например, туризмът е вече перспективна и доходна отрасъл, а туристите търсят необикновенни неща в материалната и духовната култура на посещаваната страна.
Съмнително, че те ще хукнат към бесарабската «румынска» провинция. Все пак, Сучава и средневековните достопримечателности на Молдова се намират и са приватизирани от съседната страна. Най-богатите туристи-руснаците неизбежно ще се преситят от натрапчивата и ръкотворната екзотика на всякакви «кайнари и анталии». Къде е по приятно да гостуваш в страна, където със всеки човек се разбираш без преводач. Навсякъде в туристическите регионе трескаво учат руски и само Молдова настойчиво обръща гръб. И най-главното, за такова поведение няма никакви исторически и културни предпоставки!
В средновековната Молдова, управлявана от български и кумански князе, латиноезичните власи представляваха от себе си население, чиито предци бяха интернирани от южната част на балканския полостров, известни в Тракия и Македония с името «цинцари» и тук, около Карпатите и Дунава съжителстват със българите,евреите, русините, гуцулите и по късно с татарите. До втората световна война в бившата столица на Молдова-Яш еврейското население съставляваше 67%, а през 1895 година евреите бяха относително мнозинство в Кишинев (22%) , молдованите съставляваха само 17 %. В южната част на Бесарабия от 16 век трайно се настаниха «ногайските татари», които представляваха от себе си конгломерат от тукашните прабългарски родове, остатъци от волжските българи , тюркокичакски родове и няколко рода от монголоидните калмуци. До настаняването в на Ногайската орда Буджакът се наричал и Аспар Ери, а сегашната столица- КАШАН-БУЛГАР.
След като Русия през 1806 година избутва татарите и турците от Буджака тук се заселват българските колонисти. Така, че латинските белези на Молдова намного по са бледни от колкото българските, славянските и руско-съветските и имат място само в езика, с който на литературно ниво владее само част от кишиневската интеллигенция, а половината население на Молдова не го знае. Защо тогава ни натрапват «влашкия» език, като държавен? Защо езикът на една съседна държава, с който пълноценно владее само част на населението в Молдова, може да бъде държавен, а езикът на друга съседна страна , чийто език знае всичкото население не може да бъде държавен? Една държава с румынски език вече съществува и тя има много повече възможности за да се грижи за него. Излиза ,че в Молдова румынския език, като държавен е по-скоро бела, отколкото солидарен фактор и той най вярно води страната към распадането.
Русския език винаги е бил имперски, т.е служеше за наднационални евроазийски цели и в това отношение е аналогичен с латинския за Западната Европа. Средновековната Молдова има пряко участие за становлението и развитието на «русския» език чрез распространението и съхраняването на православно-христианската книжнина и дори благодарение на самото си съществуване. Прочутия манастир в Пятру Нямц е основан от българските свещенници-монаси, издънки на аристократически родове на поработената от османите България. Тези свещенници поставят за цел изграждането на един антиосмански фронт с помоща на славянските народи и държави. Тук в Молдова прочутия христиански просветител , родом от последната българска столица Търновград –Георги Цамблак, племенник на не по- малко прочутия в Русия митрополит Киприан, създава първите в Молдова литературни произведения.
Молдова и знатните молдовани в миналото- господарите, священниците активно способствоваха за распространението чрез православието на церковно-славянския език. Антиох Кантемир-основоположник на руската светската литература, а Ион Друца, Емил Лотяну и Евгении Дога са едни от най романтичните и ярките представители на съветската култура, в която «русското» е вече плод на коллективно творчество и русския език е вече наднационален. Още повече , че собственно руска държава няма най-малко 400 години, откакто Петр 1 реши да я «европеизира».
«Исключительны роль и авторитет языка, перешедшего к нам с церковными книгами из Болгарии. Богослужение совершалось именно на этом языке. Он был языком высокой культуры, постепенно принимавшим восточнославянскую лексику, орфографию. В конце концов та церковная письменность, которая была передана нам Болгарией-это самое важное, что дало Руси крещение.»
Академик Лихачев
Стена за коментари (5 коментара)
Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!
Включи се в Паметта на българите
С тая песен на поета - бард Михаил Белчев и композитора Тончо Русе, изпята вдъхновено от Веселин Маринов, най - сърдечно Ви поздравявам за Вашето чистосърдечно и дълбоко родолюбие.
Уважаеми, г-н Динев!
Приемете моите поздравления за това, че така последователно устоявате българската традиция и идентичност. Такива българи като Вас са пример за мене и за всички млади българи, където и да живеят.
Здравей!
Предполагам, че сме връстници, затова без формалности така се обръщам към теб. Чета с интерес всяко твоя статия, която ми поражда родолюбиви чувства.
Продължавай, моля ти се, в същия дух!
Вярвям, че по време на преброяването в Русия те достойно ще защитят името си.
Нека Бог им помага!
Искрено се радвам на живия интерес, които проявявате към Общобългарския портал и съдбата на бългското племе, пръснато по целия свят. Току - що прочетох отзива Ви към Райна Белева, която само преди минути регистрирах в нашето електронно издание.
Поздравявам Ви за статиите, които публикувате в своя сайт, те са пропити с мъдрост и вярност към българския идеал.
Да сте жив и здрав дълги години! Дерзайте, мили приятелю, вероятно като мен на възраст.