In momiriam

На 99 години почина Дядо Добри Добрев - родолюбецът, известен дарител за реставриране на християнските храмове из цяла България, наричан още Светецът от Байлово”. Той бе наричан светец, аскет, отшелник, безсребреник, ангел, божий странник, пътник от миналото, просяк…

Малко са българите, които не са чували за дядо Добри, много са онези, които нямат и най-малка представа за истинската святост на делото му.

Той всеотдайно даваше на околните единственото си богатство – доброта, човещина. И на тази преклонна възраст можеше да бъде забелязан от време на време из столичните улици в търсене на щедри хора за изпълнение на богуогодна кауза.
Дядо Добри от десетилетия събираше пари за възстановяване на храмове из цяла България. Не се страхуваше от студа и от лошо време, не се безпокоеше, че ще остане гладен, не се сърдеше на безучастните към делото му люде. Старецът излъчваше благост и кроткост. Готов бе с усмивка да целуне детска ръчичка, пуснала пара в касичката му, да поговори за Бога с всеки минувач, да благодари за подаянието.
Дядо Добри обаче не бе просяк. Той не разчиташе непознати да спасят плътта му, а искше той да спаси душите им. Не може да бъде наречен просяк човек като него, който е забравил нуждите си и събира пари за възвишена мисия, далечна от материалните облаги.

Да дариш за храм означава да дариш за поколенията, за вярата в по-благочестивото бъдеще, за изграждането на човеколюбиви българи. Това разчиташе, че прави дядо Добри без да търси благодарност и признание.

Той уважаваше хората и не таише нищо лошо в себе си. Виждаше, че светът около него е егоистичен, но не се тюхкаше безмислено, а оставяше следа и даваше пример с даренията си. Затова и много хора се прекланят пред него... И още

.

.

Към In momiriam 

Към Житието на Дядо Добри

Към Мисията на Дядо Добри

Към Кинозалата с филми, посветени на Дядо Добри 

Към Международния творчески проект Енциклопедия на българите 

Страницата на Дядо Добри подготви Николай Увалиев в знак на приклонение към неговите свети, всеотдайни дела.