Центърът на древния град Солницата край Провадия
.
Най-старият солодобивен център в Европа – Солницата край Провадия, се оказва и най-стария праисторически град на Стария континент, възникнал преди повече от 6500 години. Това откритие направи екипът на проф. Васил Николов от Историческия институт на БАН, който е ръководител на последните археологически разкопки в района.
.
Каменни бастиони и каменни стени от 4700–4200 г. пр. Хр. с дебелина два и три метра са най-ранните и най-масивните укрепления от периода на праисторията, документирани до днес в цяла Европа. След последните разкопки техните останки се открояват все по-импозантни и грандиозни. Проучвани са това лято три последователно съществували каменни крепости, в които древните са пазели от грабители добиваната от тях най-ценна за времето си суровина – солта, в наше време равна по значимост на златото и нефта.
Солта е била златото, валутата в това праисторичско време.Тя е имала функцията на първите пари ,докато златото и медта са били само белег на престиж. Затова производственият център, в който добивали солта, е бил монетният двор на Европа, разказва проф. Николов.
Чрез мащабна търговия провадийските солни „кюлчета” достигат далече на юг, а обратно се връща храна и стоки на престижа, които са придружили техните собственици в гробовете на Варненския златен некропол... И още
.
В некропола арехолозите намират безценни следи за уникалния бит и култура на първите граждани
.
Към Най-древния град на Европа е Солницата край Провадия
Към BBC: По пъта на Европейското познание
Към Разгаданата енигма древната "Култура Варна"
Към проф. д-р на ист. науки Васил Николов
Към Международния творчески проект Енциклопедия на българите
.
Страницата на Солницата-Провадия
подготви Николай Увалиев като част от виртуален музей "Варна - минало, настояще, бъдеще" и със стремеж богатото българско културно-историческо наследство да бъде известно на всички българи у нас и по света.
.
Стена за коментари
Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!
Включи се в Паметта на българите