Обновеният Варненски драматичен театър

За да се създаде нация, най-напред трябва да се създаде театър

„За да се създаде нация, най-напред трябва да се създаде театър”, постановява класикът на немската драматургия Йохан Волфганг Гьоте. „Няма съмнение, че позорището е едно от условията за развитието на един народ”, убеден е и основоположникът на българския театър Добри Войников, обобщавайки с езика на своето време взаимната обусловеност между националната идентичност и изкуството. 

 За развитието на театралното дело, като част от националната кауза и общия културен подем в началото на миналия век в България, варненската общественост има специален принос. Варненци не само ратуват за свой театър, а със забележителна енергия и всеотдайност му издигат дом – един истински храм на изкуството, който музите продължават да обитават вече почти век. На 26 март 1912 г. кметът на Варна Иван Церов, автор на “Христоматия по българска литература”, “Аналитичен курс по теория на словесността”, преводач на Островски, полага основния камък за театралната сграда с думите: “Днес се извършва голямо по значение и последствие събитие в хубавия ни град – полага се основният камък на градския театър. Той ще бъде онзи храм на сценичното изкуство и душевна красота, отдето да се възгласят на поколенията чистата човешка любов и правда. И в минути на радост и горчивини тук всеки ще почерпи това, що му е нужно – наслада и духовна сила...”

.

Въпреки че последвалите войни забавят строежа, театралният дух не загива и през 1921 г., по предложение на кмета Димитър Кондов, общинската управа отпуска ежегодна субсидия за поддържането на постоянна театрална трупа на Варна. За ръководната длъжност “директор-режисьор” е поканен именитият актьор от Народния театър Стоян Бъчваров, който сформира трупата и определя репертоарната политика. На 12 март 1921 г. театърът открива първия си сезон със съвременната пиеса “Инстинктът” от Анри Кестмекер. Спектаклите се играят в зала “Съединение”, сега сцена Филиал, тогава дървена пристройката към часовниковата кула, изпълнена по общинска поръчка от арх. Сава Димитриевич, където освен театрални представления се изнасят литературно-музикални вечери и концерти.

През 1927 г. варненската общественост възобновява идеята за нова театрална сграда и подпомага финансово строежа в безпрецедентна дарителска кампания, в която „Фондовите марки за доизграждане на театъра се прибавят към всеки хляб, всеки билет за кино, за градско увеселение, за баня, за плаж. За по-малко от месец се събират 1 милион лева. И управителното тяло на Народната театрална кооперация отпуска заем от 2 милиона лева.” В продължение на няколко години градът съпреживява всички етапи от реализацията на проекта на арх. Никола Лазаров, спечелил националния конкурс за новия театър на варненци. Завършил с държавна стипендия и отличие архитектура в Париж, талантливият карловец е един от най-добрите и най-продуктивни архитекти на своето време, автор на прекрасни сгради в София и страната, без които архитектурният облик на България днес е немислим.

Сградата на драматичния театър, типичен представител на неостиловете, впечатлява със заоблената барокова фасада, богато орнаментирана с декоративни елементи, колони, корнизи и скулптурни изображения. Входните врати, издигнати на няколко стъпала, внушават тържественост при влизането в театъра. Елипсовиден вестибюл в стил сецесион и странични коридори водят към залата, а широки стълби - към светлите фоайета на балконите. Решена в класическата за театрите форма на подкова, залата разполага с ложи в близост до сцената, а заоблените овали на меките столове повтаряли извивките на балконите. Сградата завършва с мансарден покрив и овален купол над входния вестибюл и четири по-малки купола над страничните спираловидни стълби. В проекта на арх. Никола Лазаров, на определен етап от строителството участва и арх. Дабко Дабков, цялостно строежът е завършен от градския архитект Желязко Богданов през 1932 г.

На 29 октомври 1932 г. в издигнатата с любовта на един цял град театрална сграда, Общинската трупа открива новия театрален сезон с “Боряна” от Йордан Йовков, постановка на първия директор-режисьор Стоян Бъчваров. През 1947 г. варненският храм на изкуствата приютява и новосъздадената опера.

С Постановление № 152 на Министерски съвет от 28 юли 2010 г. се обединяват Драматичен театър „Стоян Бъчваров” и Оперно-филхармонично дружество Варна в новата организационна структура Театрално-музикален продуцентски център Варна с директор Славчо Славов. След обединението ДТ „Стоян Бъчваров” запазва името си, а Оперно-филхармонично дружество Варна се преобразува в Държавна опера Варна. След проведения конкурс от 20 декември 2010 г. директор на ТМПЦ Варна става Даниела Димова... И още 

.

Варненският театър в годината на своето открилване - 1932-ра. Снимка: Библиотека "П.Р.Славейков"-Варна

.

Към Възраждането на театрална Варна

Към Стоян Бъчваров - пионерът на българския национален театър

Към Личности и естетически позиции на Драматичен театър Варна

Към Проф. Пламен Марков - главен режисьор

Към Явор Гърдев - гост-режисьор

Към Творческия състав на театъра по азбучен ред: Валентин Митев, Гергана Плетньова, Мария Гинкова, Михаил Мутафов, Пламен Георгиев,Свилен Стоянов, Стоян Радев

Отличия и награди за творците от Драматичния театър Варна (1996-2013)

Гастроли в чужбина на Драматичен театър Варна

Към "Дзифт" взриви Московския кинофестивал

Към "Измяна" - първата постановка на театъра за 2014 г. 

Към Международен творчески проект Енциклопедия на българите 

.

Страница на Драматичен театър "Стоян Бъчваро" - Варна 

Подготви Николай Увалиев като част от Виртуален музей  "Култура Варна - минало, настояще и бъдеще" и е принос към кандидатурата на Варна за културна столица на Европа.

При подготовката е ползвана информация от официалния сайт на театъра

.