Царевград Търнов ІІ Бълг.царство
Сподели във Facebook Споделяне
 

Страница на Царевград Търнов

Профилна информация

От кой град и държава е членът
Велико Търново България

Богоугодният Царевград Търнов

Велико Търново. Нощен изглед от крепостта Царевец. Фото: архив Pravoslavieto.com
 Нощен изглед от крепостта Царевец

Велико Търново

През Средновековието българската държава се превръща в една от "великите сили" на европейския политически и културен живот. Вторият от двата големи периода в историята на средновековна България е неразривно свързан с "Богоугодния Цариград Търнов" – столицата на Второто българско царство (ХІІ-ХІV в.), градът, чиято слава стига чак до "Северния Океан".

.

Следите от активна човешка дейност на територията на Велико Търново ни водят в дебрите на праисторията. На терена, на който се развива късноантичният и средновековен град те са поне от ХІІІ в. преди Христа. Тракийското селище продължава живота си в римската епоха. По време на "световната" Римска империя обаче най-впечатляващото явление в района е Никополис ад Иструм, градът на император Траян, чийто естествен наследник през Средновековието (такава картина се наблюдава в същност в цяла Европа) е именно Търново. През ІV-V в., когато Никополис постепенно запада, центърът на градския живот се пренася тук. "Търново преди ... Търново" несъмнено е вече град, чието име обаче е обект на дискусии и хипотези. Ранновизантийското наследство, дори и в чисто материален аспект (крепостните стени на Царевец) е умело използвано от средновековните българи.

По време на Първото българско царство (680-1018 г.) градът приема името Търново и заема неизвестно по ранг, но вероятно важно място в системата на управлението. За съжаление този период от историята на града е слабо проучен, но някои паметници (златният медальон на хан Омуртаг, колоните на същия владетел и баща му хан Крум, някои византийски монети и т.н.) водят до смелото предположение, че Търново може би е сред владетелските резиденции още през ІХ-Х век. Във времето на византийската власт (ХІ-ХІІ в.) ролята на града нараства предвид нахлуванията на номадите (печенези, узи и кумани) на юг от Дунав. Названието на хълма Трапезица свидетелства, че тук е имало силен гарнизон, съставен предимно от местни българи. Представителите на българската аристокрация (болярството) по онова време държат контрола на редица крепости по "надоблачните височини", както пишат съвременните византийски автори...И още 

.

.Входа на Царевец, част от крепостната стена и Патриаршията

.

Към Величествената столица на Второто българско царство 

Към Описание на хилядолетния Царевец

Към Архитектура на Царевград Търнов 

Към Вечната пролет на Велико Търново 

Към Международният творчески проект DG Енциклопедиа на българите  

 

Снимки на Царевград Търнов ІІ Бълг.царство

Видео файлове на Царевград Търнов ІІ Бълг.царство

Стена за коментари

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

  • Още няма коментари!
 
 
 
Web Analytics