Боян Върбанов - поет и журналист
Сподели във Facebook Споделяне
 

Добре дошли, Боян Върбанов - поет и журналист!

Последна Дейност

Боян Върбанов - поет и журналист обнови профила си
Юли 8, 2011
Сега Боян Върбанов - поет и журналист членува в Паметта на българите
Юли 7, 2011

Профилна информация

От кой град и държава е членът
Варна България

Шепа зърна от старата крина

Боян Върбанов е роден на 19 април 1931 година в село Сеячи, сега квартал на град Попово. Средното си образование получава в Поповската мъжка гимназия. Завършва философско - историческия факултет на СУ "Климент Охридски", специалност история.

Живее във Варна. Работил е в редакцията на вестник "Народна младеж", бил е кореспондент на Българското национално радио, отговорен редактор на отдел "Култура" във вестник "Народно дело" и заместник - главен редактор на Радио Варна.

През есента на 1972 година Боян Върбанов като опитен журналист събра около себе си по-младите Стефан Янев, Друмка Христова и мене. Скоро се присъединиха Пенка Манева и Катя Папазова и така бе основано творческото звено на Варненския телевизионен център "Море" на БНТ. Боян Върбанов бе главен редактор.

Свои творби - стихове, разкази и публицистика - печати в различни литературни издания" "Пулс", "Литературен фронт", "Пламък", "Български писател", "Везни", "Простори" и други. Участва в поетични сборници и алманаси. Негови стихове са преведени на немски, руски и украински език.

Автор е на повестта "Няма ги мъжете у дома" ( изд. "Народна младеж", С. 1984 ) и на стихосбирката "Смълчано небе" ( изд. "Захарий Стоянов", С.2001 )

 

 

 Когато нанасях кратките биографични бележки в уеб страницата на Боян Върбанов, аз неволно бях изкушен от сравнението на родното му село Сеячи с образа на сеяча в библията и с картината "Сеяч на слънце" на художника Ван Гог. От общуването с природата и с хората на това село той изгражда себе си и от тях черпи вдъхновение.

И тъй като с него заедно работихме 15 години смея да твърдя, че той в живота си беше един дискретен сеяч, който с присъщата си скромност, пръскаше зърна съзидателни дела,  добрини и незлобливи остроумия.

Тези свои мисли подкрепям с един негов лирически етюд от книгата му "Душа от обич наранена".

 

О, колко много позабравени неща -

любови стари, и възторзи, и падения,

душевен смут и напластена самота,

докосват новото стихотворение.

 

Следи от рани, неотминала тъга,

мечти, потънали в отдавнашно забвение,

и кратка нежност, оцеляла досега,

връхлитат в новото стиихотворение.

 

От болка незатихнала, от дива сласт,

от стари грехове и сладки изкушения,

от оня трепет, притаен дълбоко в нас,

припламва новото стихотворрение.

 

И все така, без капка подозрение,

зачева, зрее и се появява на света,

то - новороденото стихотворение...

Но винаги закърмено от старите неща!

 

                ***

 

Продължавай да сееш, неуморни сеячо!

Николай Увалиев


 

.

И още от и за автора :

Лирика като песен от Боян Върбанов : http://www.portal-bg1.ning.com/pages/4155162:Page:84803

Нови поетични откровения на Боян Върбанов : http://www.portal-bg1.ning.com/pages/4155162:Page:84813

Подбрани стихове на Боян Върбанов от Панко Анчев : http://www.portal-bg1.ning.com/pages/4155162:Page:83783

Блог на Боян Върбанов - поет и журналист

Залутани мисли

 



Колко са щастливи достигналите до истината на древната мъдрост: “Аз знам, че нищо не знам”!

И колко нещастни са, които не знаят колко много знаят.

*

След като за посредствения писател започне да се твърди по отношение на неговото творчество, че той…
Продължи

Публикувано на Юли 8, 2011 в 6:00am

Стена за коментари

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

  • Още няма коментари!
 
 
 
Web Analytics