Инж.Захари Захариев-Мюнхен,Герм
  • Мъжки пол
  • Мюнхен
  • Германия
Сподели във Facebook Споделяне
  • Блог публикации
  • Снимки
  • Фотоалбуми
  • Видео файлове
 

Добре дошли, Инж.Захари Захариев- Мюнхен, Германия!

Профилна информация

От кой град и държава е членът
Мюнхен Гермяниья

ИЗПОВЕД НА ЕДИН БЪЛГАРСКИ ЕМИГРАНТ

 

Здравей, Непознати друже. Искаш да знаеш повече за хората като мене. Ще ти говоря с думи прости, само така ще разбереш истината.Емиграцията е мечта за много българи, но се оказва разочарование и за мнозина от престрашилите се. Мнението ми идва от личните ми контакти с успешно реализиращи се, както и със завръщащи се в родината български емигранти тук, в Монреал.
Оказва се, че очакванията се разминават с реалността, което плаши някои, обезсърчава други и амбицира трети.

Ето аз бях един от тях, току-що пристигнали със самолета в Монреал. И дълго време преживях лична уплаха и амбициране. За малко се разминах с обезсърчаването. Много мои познати обаче не можаха да преживеят разочарованието от...
1. За да живееш като нормален човек тук, трябва да започнеш от нулата, пристъпвайки, уплашен като малко дете, да поработиш за мизерни пари в малка фирмичка, надявайки се да направиш добро впечатление и да те повишат или да събереш стаж и препоръки ,за да отидеш на по-прилично място. А се бориш за работно място с хора, които познават езика, работата и местните навици несравнимо по-добре от теб.

2. Тук си сам. няма кой да те подкрепи в труден момент. Никой няма да ти даде препоръка за работа, без да те е виждал, че работиш наистина добре. Всеки си пази гърба. Ако разчиташ на познанствата си с други българи, чака те много болка и разочарование. Странно е, че това изобщо не важи за сплотените израелски, мексикански, китайски и арабски общества. Подкрепят се и си помагат като роднини.
3. И най-важното - огромната, от българска гледна точка, средна заплата е свързана с огромни разходи - скъп наем, училище, данъци, транспорт, абонаменти, изкушения… Балансът е винаги негативен. Забравяш за ежедневните кръчми, барове и кафенета. Всичко свързано с човешки услуга е прескъпо.
Над половината емигранти, за да избегнат разочарованието, напъват се да настигнат местните хора, но това отнема години и ако изобщо стане, чак тогава заживяват спокойно и се радват на семейството и благополучието си.
Други се прибират при мама и тате.И това за някои е най-подходящо, защото с подкрепата на близки ще имат втори,често и добър втори шанс. Напоследък чувам,че нащата у нас са се подобрили.

Ако останеш в емиграция ключовите думи тук са труд и спокойствие на духа. Хората работят, изплащат си къщичка - с басейнче или без, карат скромна или лизингова кола и се готвят отрано за пенсиониранетто си.


15 март 2011 Варна

Напуснах Канада, много е далеч от България.Настаних се в Мюнхен. Сравнително добре се устроих. Но не знам колко и там ще издържа без България, без близки и приятели.Ще поживея и ще видим! Нали така казват по-мъдрите...

Не мога да се нарадвам на морето и на Варна. Когато бях в чужбина глава не можах да вдигна от работа, тук сили не ми остават да видя всичко, нищо интересно да не пропусна. Вчера ходих Евксиноград,присъединих се към една група ексурзианти.. Впечатленията ми са много, много добри, допълнени от прочетеното в Приказката Евксиноград. Още в Мюнхен тя ми разпали любопитството. А хората с които бях в двореца им станах втори гид. Защо се питам, не направят една алея, където всеки фен като мен на тая красота да посади едно дръвче и от време на време да си го гледа как расте?

 

Към Международния творчески проект DG Енциклопедия на българите:  http://www.portal-bg1.ning.com/page/dg

 

Стена за коментари (1 коментар)

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

На 9:05pm в Декември 12, 2009, Diana Dimitrova Ivanova - Viena казва...
Taка е ,но знаеш,че си емигрант и най-малкото,което тук имаш като даденост там трябва да го извоюваш.Но е още по-тежко е, когато се върнеш в Родината след толкова бури и което си искал с такава сила, да намераш пораснали деца,които са свикнали без теб и поели своя път,родители,някои които не са те дочакали ,приятели с които няма каво да си кажеш. А си и безпомощен да си намериш работа, защото годините са отминали .Остава ти само преживяното в другата Родина и въпроса "Къде съм".Може ли някой да ми отговори?
 
 
 
Web Analytics