.
Румен Леонидов е роден на 17 май 1953 година в София. Правнук е на войводата от ВМОРО Леонид Янков. Редовно посещава лобното място на прадядо си, канен официално от Република Македония като гостуващ поет. Завършва Българска филология в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".
По време на комунизма работи във вестниците "Студеунтска трибуна" и "Средношколско знаме“, а също и в списание "Факел". В края на 80-те години сътрудничи на нелегалните дисидентски списания „Мост“ и „Глас“. След това работи в "Литературен вестник", БНТ, списанията "Български месечник", "Власт" и "Книжартици", вестниците "Поглед", "Класа", "Живот и здраве" и „Животът днес“. Уволняван е общо 6 пъти.
Негови стихове са включени в различни антологии на българската поезия по света, има и самостоятелни публикации в САЩ, Англия, Русия, Италия, Унгария, Индия, Гърция, Сърбия, Австралия, Албания, Украйна, Молдова, Македония, Полша, Словения. Превежда от руски и френски. Член е на Сдружението на българските писатели.
Носител е на наградите: "Мелнишките вечери на поезията", където през 2008 година печели Наградата на ВМРО за стихотворението си „Песен за Леонид войвода“; през 2011 година печели (заедно с Марин Будаков) литературната награда "Иван Николов".
В своята библиография има два сборника "Камък в блатото" - издадена през 1998 г. в Скопие и "Край на митологията" - издадена през 2007 г. във Варшава. Автор е на следните стихосбирки...И още
.
.
Към Личност с трайна следа във времето
Румен Леонидов отново настрои поетичната си лира
Към Румен Леонидов спечели "Кристала Виленица"
Към Сляпа неделя - осмият ден на седмицата
Към Господ се оказа най-големия самотник
Към Когато от чутото те побият тръпки
Към Поет със сеизмична чувственост
Към Трябва ни нов пример, а не само нов премиер, нацията има нужда не от стряскане, а от събуждане
Към Мисли и мъдрости на Румен Леонидов
Към Поетичен салон на Румен Леонидов
Към Международния творчески проект Енциклопедия на българите
Сайтът на акад. Румен Леонидов подготви Николай Увалиев в знак на уважение към неговото родолюбие, творчество и ползотворна обществена дейност.
Преподобна Стойна ни каза люта дума, ни пийна люта глътка , ни вкуси хапка плът , тя е велика българска светица.
.…
ПродължиПубликувано на Ноември 12, 2013 в 9:30pm
Стена за коментари
Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!
Включи се в Паметта на българите