Акад. Никола Манев - художник
  • Мъжки пол
  • Париж
  • България
Сподели във Facebook Споделяне
  • Блог публикации
  • Снимки
  • Фотоалбуми
  • Видео файлове
 

Страница на Акад. Никола Манев - художник

Човекът с голямото сърце

Никола Манев е роден на 28 август 1940 г. Учи в Художествената гимназия в София. През 1962 г. е приет във френската Академия по изящни изкуства, където завършва живопис в класа на проф. Морис Брианшон.

От 48 години живее във Франция. През последните години дели поравно времето си между Париж и Варна. Организатор е на фестивала на изкуствата в Чирпан. Създал е близо 5000 картини, има 150 самостоятелни изложби. Много от картините му са собственост на музеи, галерии и ценители на изкуството в 25 страни.
Академик - учредител е на Българската академия на науките и изкуствата


 С Никола Манев се познаваме отдавна, когато няколко години поред идваше на гости в семейството ни. Заедно се радвахме на любимото за двама ни море – той ненаситно безмълвно го наблюдаваше, аз дълго плувах надалеч от брега, където също цареше безмълвие. После всеки споделеше какво е усетил в общуването с морската шир.

При една от негова самостоятелна изложба в Николи хан във Велико Търново ме попитаха:

- Кой всъщност е Никола Манев? Как дели сърцето си между България и Франция, между Чирпан, Париж и Варна?

И тъй като той вече бе отлетял за Франция, аз казах своето мнение.

- Израстна в Чирпан, утвърди се в Париж, вдъхновява го Варна,  

- Интересно защо Варна? 

- Ето защо: "Бях на 5 г., когато баба ми Кера ме доведе за първи път във Варна - казва той. - Оттогава съм свързан с този град. Имам много хубави спомени от Морската градина, от приятелите ми. Станах член на варненската група, чийто председател е Стоимен Стоилов. Така стана, че заживях във Варна. Направих си къща с много трудности. Чергар съм, хич не ми пука. И Чирпан е моя град, и Варна, и Париж. Мога ли да кажа откъде съм?" 

Той е типичен българин и гражданин на света - продължих аз. - И когато човек проникне по - дълбоко в картините му, ще усети, че там всичко е нарисувано. Без надслов с багри той изразява своите мисли, чувства и философия за изкуството и живота.

- И нещо по – конкретно?

- Той казва, че Франция го е  направила българин. „ Аз напуснах България преди 48 години с желание да не се връщам повече. Отидох в една красива, великолепна страна, с нейната романтика, с художниците й. Там с всяка година аз придобивам все повече самочувствие, че съм се родил в България. 

Тая велика страна вместо да ме претопи, ми даде възможност да се развия свободно като български художник. Тя ме накара да обичам България. Без да ме намрази за това, без да ме изключва от редиците на своите.” – споделя той…

А за а мене той си остава един строен младеж на седемдесет години със присъщия си възвишен и борбен дух. Видът  му се промени, но доби по – въздействаща осанка с тия бели коси и добри пламенни очи, с тихата, прощаваща усмивка. Много е жизнен по нрав, обича хубавото ядене и вино, уважава моралните ценности,. При словесно общуване е остроумен и не знам как умее да зарази околните с  духовитост и заедно да избухнат в гръмък смях. А мъдрите му думи те пречистват. Така например често повтаря една мисъл на големия френски поет Жак Превер:

„Искате да сте щастливи? Бъдете!” От нас зависи. Човек, ако иска да е нещастен, където и да го поставиш, каквото и да му дадеш – все ще е нещастен- заключава художникът.

Това накратко е той - човекът с голямото сърце...

 

Николай Увалиев

 

 

Стена за коментари

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

  • Още няма коментари!
 
 
 
Web Analytics