От зарана още е засвирило...
Бре цяло село е на мегдана
и весело хоро се е завило,
че лична мома се венчава.

Аз само не пристъпям там,
мене ми е мъка на лицето.
Тоз момък що венчават, знам,
единствен бе ми на сърцето.

Нося го, откак се замомях,
още помня го, към мен засмян,
но да отвърна тъй и не посмях,
ех този пусти момински свян.

Що да сторя, път нямам вече?
Ей ги идат, хванали се за ръце.
Гледам ги, тъй, скрита, отдалече.
Ох, бърже трия сълзи от лице.

Кога ме доближат, ще се засмея,
а после „На добър час" ще изрека.
Жално ми е, ала ще го преживея.
Ах, задоми се кака, моята сестра.

(а)

31.03.2007г
цикли "Звуци от старата ракла" и "Акростихове" - (а)

Оценка:
  • В момента 0/5 звезди.

Преглеждания: 50

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics