Мартенска серенада

Сладичко усмихват се звездите
в тая тиха полунощ.
Вредом са изгасени свещите,
сал при тебе свети ощ.

Сам-самичък чакам тук край вази -
мрачината ме прикри,
тя от майка ти ще ме пази -
сладко либе, отвори!...

Аз те чакам, дружке, в тъмнината
в буен огън във гърди,
с трепет сладък във душата,
о, по-скоричко дойди!...

Нек на буйно-чувствена наслада
страстна жертва принесем:
в мен докато сила има, ти докат си млада -
утре може да умрем...

Сладичко усмихват се звездите
в тая тиха полунощ -
рибче, да използваме нощите,
докато в гърдите има мощ...


Димчо Дебелянов

Оценка:
  • В момента 0/5 звезди.

Преглеждания: 75

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics