Заради нас продължи напред и нагоре

Картина на Владимир Димитров - Майстора

.

БЪЛГАРИЯ .

До днес не съм ти казвал… А много те обичам.

И въпреки… Безкрайно… От малък… Все така…

И точно за това, че паднала си ничком.

И тялото ти тъпчат чуждите крака.

.

Не се отчайвай, моя! Усмихвай се, прекрасна.

Единствена за мене. Мой смисъл. Мой живот.

Звездата още свети… Виж… Горе… Не угасна.

Вдигни се… Изправи се… Измъчен мой народ.

.

Все някога ще дойде за теб по-друго време.

Било е и по-тежко… Болеше… Издържа.

Кой знамето ти славно могъл би да отнеме.

Кой името ти древно затрупал би с лъжа.

.

Неповторима моя… Недей да се страхуваш…

И семена и кости погребани са тук.

Отново ще поникнеш… И все ще съществуваш…

Във малката ми внучка и малкия ми внук.

.

Снимка: Петър Жеков

.

ПО СТРЪМНИНАТА .

Дръж се, любов! Дръж се. Още малко остана.

Ах, как кърви тази твоя незараснала рана.

Но ти се дръж! Тегли, изплезила езика,

старата ни двуколка под ударите на камшика.

.

Вече е обед. Но с какво да те нахраним.

Изгоря тревата по сухите поляни.

С какво да те напоим - уморена и жадна -

младият дъжд върху нас толкова отдавна падна.

.

Дръж се, любов, дръж се, наше конче остаряло.

Има още силици в твоето жилаво, жилено тяло.

Развей над рояка мухи смъртоносната си опашка.

Виждаш ли! Има у тебе още дързост хлапашка.

.

Спомни си как препускаше дива и побесняла

в ранното утро по равното като хала.

Но сега е обед. Сега е горещо и стръмно.

Дръж се, любов! Дръж се, има време до тъмно.

.

Да стане студено и страшно - все пак още време има.

Сляпо тегли ни сега и не бой се: с тебе сме трима.

Само не спирай с изтощени крака и подути клепачи.

Дръж се, любов! Още малко! После ние на гръб ще те влачим.

.

Няма друга. Вече хвърли съдбата фаталното зарче.

Дръж се, любов, дръж се, наше орисано, храбро другарче.

Още е обед. Още е бавно и голо.

Сили събирай, когато препуснем с тебе надолу.

.

1984 г

.

С разрешение на Артдизайн

.

ВЪРХЪТ .

Върхът към който се изкачвам от толкова години вече...

Върхът – високият и стръмен...Върхът непостижим...Върхът.

.

Защо така ме съблазнява...Не помня от кога... От някога.

И аз все още се катеря...Но никога не ще го стигна.

.

В това затворено пространство животът ми почти изтече

в импулс от Някога към Никога. От Минало към Невъзможност...

.

Под мен останаха скалите, потънали в мъгла...И ето!

Най-после слънце... Но на залез...И ниско долу....Ниско долу.

.

И ето го върхът...Нима?.. Нима съм го достигнал вече?

Наистина над мен – небе! Небе...Небе... И нищо друго.

.

О, господи, какво да правя, освен да продължа нагоре...

1985 г.

Това бе моя кратък субективен подбор на стихове на Недялко Йорданов, без да повтарям любимите ми стихотворения, отразени като видео клипове. Прочетете и неговите Изповеди в проза и сатирични стихове, публикувани в Общобългарския портал http://www.portal-bg1.ning.com/page/istoriyata-na-edna-lyubov.

.

Николай Увалиев

Web Analytics