КОНСТАНТИН ИЛИЕВ - ОРИГИНАЛЕН БАЛЕТЕН ПОСТАНОВЧИК

.

Константин Илиев и Екатерина Чешмеджиева

.

Роден е на 21 март 1952 г. във Варна. От ранна детска възраст се занимава с балетно изкуство, първоначално при Пенка Стойчева, а след това – при Галина и Стефан Йорданови, които той счита за своите истински балетни педагози.

За първи път се качва на голямата сцена през 1960 г. в балетния спектакъл "По пътя на гърма" на Кара Караев, а от 1968 г. е премиер-солист на Варненската опера. Около 35 са централните роли в репертоара му, сред които в балетите: "Лешникотрошачката", "Лебедово езеро", "Дон Кихот", "Бахчисарайски фонтан", "Ромео и Жулиета", "Спартак", "Жизел", "Раймонда" и др. Към тях се прибавят и многобройните му участия в балетните сцени от оперни и оперетни спектакли, мюзикли и балетни концерти.
В последните години Константин Илиев успешно се изявява като хореограф-постановчик. В това отношение работи в творчески тандем със своята дългогодишна партньорка на сцената – премиер-солистката на Варненската опера Екатерина Чешмеджиева, която понастоящем е и художествен ръководител на трупата. По негова хореография са балетните постановки “Остави ме да съм” – балетен спектакъл в 2 части по музика на Менделсон, Масне, Рихард Щраус и Вагнер; “Инстинкти” за експериментално студио за модерен балет; “Триада” и “Жестове”, балетните сцени от спектаклите на Варненската опера и на Детската опера, както и отделни фрагменти от балетни концерти на варненската балетна трупа при ОФД и на учениците от балетните класове на НУИ “Добри Христов”.

Освен във Варна Константин Илиев е поставял балетни спектакли и в чужбина – Германия и Италия. Преподавал е в Балетната академия на Ренато Греко и съпругата му Мария Тереза дел Медико в Рим.

.

Балетният спектакъл "Реквием" по музика на Моцарт. Хореография Константин Илиев

.

Скица на Константин Илиев без рамка. През последните три години балетът на Държавна опера Варна създава нов свой стил със специфична поетика. Постановките на „Дон Жуан”, „Стената” и други или не слизат от афишите, или вече получиха престижни награди. Обаче същинската физиономия на трупата е преди всичко в балетните пиеси на Константин Илиев, в техния впечатляващ драматургичен и хореографски текст.
Варненци помнят първите хореографии на Константин Илиев в мюзикълите „Лелята на Чарли”, „Том Сойер”, „Уестсайдска история” и „Мерилин Монро”, и тъкмо те са първият щрих в тази творческа скица. Всъщност щом моделът е хореограф, всичко започва и свършва с неговото тяло: когато не танцува, той рядко жестикулира, движи се ритмично и нервно, говори късо и тогава в погледа му слиза умното пространство между мозъка и зелените му очи.

На репетиции тонът му е авторитарен. Вечер препрочита философия и модерна психология, в компания обича да споменава за стотици интересни жени. На сцената е мускулест и скулптурен, импулсите в пластичните му жестове загребват или конструират едри пространства, с които моделира или надстроява телата на партньорите си.

Постановката на цялото му тяло звучи по-скоро архитектурно, отколкото танцувално, а завършващият акцент на пластиката му не е в стъпките, а в раменния пояс и пространството над главата. Понякога дори , че Константин Илиев режисира, танцувайки.

.


Вдъхновен танц на Екатерина Чешмеджиева и Константин Илиев

.

Източник: Морето.нет

И списание Простори

Web Analytics