Връзката между тракийската и елинската култури

В края на 2009 година във Варна се състоя научна конференция, на която доклад знесе проф. Димитър Папазов на следната тема: ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ТРАКИЙСКАТА И ЕЛИНСКАТА КУЛТУРИ . В рамките на настоящия материал ще се направи опит да се очертаят само рамките на това взаимодействие, допринесло за оформянето на две древни култури, минали впоследствие през елинистичната епоха и оставили следи до наши дни както в две съвременни балкански страни, така и в съвременната европейска култура и във формиращата се интеркултура на 21 век. Взаимовлиянията според нас имат 3 периода. Първият от тях е във времето 8-6 в. пр. Хр. Тогава те са били незначителни, тъй като взаимоотношенията траки-гръцки колонисти често са имали враждебен характер. Изворите показват, че през 5 век пр. Хр. е имало дори неуспешен опит за колонизация, при който загиват над 10000 гръцки колонисти при Абдера. Постепенно обаче отношенията се изглаждат и враждебността се преодолява. Пример за това е Аполония в 6 в.пр. Хр., която активно контактува с местното население и дори, доказано чрез археологически разкопки, възприема тракийски елементи в културата си. Има и по-красноречив пример за взаимоотношенията и оттам за взаимовлиянията. По времето на Пизистрат в Древна Гърция във втората половина на 6 век пр. Хр. се създава дори трако-гръцка държавна организация от тракийското племе “долонки”. Тези два примера са само част от предпоставките за увеличаване и разцвет на интеркултурните влияния през класическия и ранноелинистичния период.

В основата обаче на най-активните интеркултурни влияния лежи Одриското царство 5-4 в.пр. Хр., координирало, контролирало и насочвало взаимоотношенията на селищата си с гръцките колонии като цяло и имало за партньор Атина. То се стараело да укрепи тези взаимоотношения и по пътя на династичните бракове. Третият период обхваща късния елинизъм и е свързан отново с влошени взаимоотношения. Причината тогава е била в икономическия упадък на Тракия, когато Одриското царство се било разпаднало на малки царства с династи след 4 в.пр.Хр., т.е. Тракия изпаднала в един своеобразен феодализъм, дошъл в Западна Европа 1000 години по-късно. Основната причина за това обаче е била кризата на елинистичния свят, обхванала както Тракия, така метрополиите и колониите. Редно е да видим, преди да преминем към римския период, когато взаимовлиянията продължават, начина и сферите, в които се осъществяват тези взаимодействия. На първо място това е, разбира се, материалната сфера, свързана с оцеляването на колонистите и икономическото развитие на местното население. Колониите не могли да живеят по принцип без вътрешността на Тракия по две причини. Първата от тях е свързана не само с относителната им, но и реална самостоятелност от метрополиите. Връзките им били само политически-метрополията не оказвала никаква икономическа помощ на колониите си. Втората е свързана с целта на пребиваването на колонистите в Тракия-снабдяване на метрополията с тракийски стоки като посредник и на траките с гръцки стоки и оттам обогатяването им. Този обмен на стоки бил първата крачка към интеркултурно влияние. Макар че имало сечени монети и от тракийските племена, предпочитали се монетите на колониите, за което говорят археологическите находки на монети във вътрешността на Тракия.

Втората крачка за по-оживено интеркултурно влияние била размяната на хора, които, опознавайки се, разменяли по естествен път активите на собствените си култури. През 5 и 6 в. пр.Хр. в Тракия навлезли масово гръцки колонисти-строители, занаятчии, живописци, военни, наемници. Това било възможно, защото враждебността отишла вече на заден план и се търсели само позитивите на гръцката култура. Същевременно в колониите също проникват, макар и по-трудно, траки и от низините, и от аристокрацията. Масов археологически материал свидетелствува за наличието на обикновени траки в колониите, изпълнявали производствена и търговска дейност. Неслучайно един от пазарните площади на Византион се е наричал “Тракийски”. Писмените източници пък свидетелствуват за именити местни траки в колониите, които били издигнати на високи административни длъжности в тях или са били уважавани хора с висока елинска култура и елински начин на живот, запазили същевременно и тракийската си идентичност, чествувани тържествено заради приноса им за полисите. Траките внасяли свои божества в гръцкия Пантеон, приемани наравно с техните от гърците, на които се издигали дори светилища в Одесос и други градове. През 4 в.пр.Хр. съгласно изворите Ификрат въвел в елинската войска “пелтасти” /тракийски леки пехотинци/. От тракийска страна пък възприели елинското влияние в занаятчийството, художествените занаяти, изкуството и духовния живот. Това създава върхове на взаимодействията, които са синкретизирани в традиции и умения.

Паметник на този синкретизъм се явява световно известната Казанлъшка гробница. Част от него е и приравняването на редица тракийски божества в гръцкия Пантеон. По принцип няма друг народ на Балканите, упражнил по-силно влияние върху гръцката религия от траките-и това е приносът на нашите земи и населението им за гръцката и общочовешката култура, с който влизаме в интеркултурата на 21 век чрез възприетия от Тракия култ към Дионис в Гърция, дал тласък на гръцката комедия и трагедия, стоящи в основата на днешната драматургия.

Орфизмът като философска концепция от древността все още не е изследван достатъчно и в национален, и в международен план, но заслужава внимание във връзка с настоящата тема, защото почива върху гръцките представи и митове, свързани с тракийския митичен певец Орфей. До днес все още орфизмът е разпространен по света в най-интелектуални среди, свързан с усъвършенствуването на индивида. Не само чуждите, но и българските граждани, които се интересуват от него, надали знаят, че корените му са в тракийската култура преди хилядолетия като философска система. По света по-скоро е известно името на Орфей като тракийски певец и музикант, олицетворение на надарените певци и музиканти на Тракия, които гръцките философи много са ценяли заедно с тракийската музика, оставили следа в световната история. Взаимовлиянието тракийска-древногръцка култура като цяло е било доста голямо, за което се намират данни както в писмените старогръцки извори, така и в тези от по-късно римско време. То е било с различен интензитет в различните региони на Тракия. Особено силно изразено то е било в две от селищата на Тракия, които са били носители на развита тракийска култура, която не отстъпвала на старогръцката. За съжаление има само откъслечни данни, и то главно от римско време, за тях, които, макар и отдалечени с няколко столетия от събитията, са по-меродавни от съвременните хипотези. Първото селище е в района на Сандански, чието име още не е установено. То е било разположено по пътя, по който колониите и метрополиите са се снабдявали с роби в гръцко и после в римско време. Според запазените документи това е било център на търговията с роби, макар и антично гръцко селище с тракийски облик. Разположено е било по пътя от Тесалоники до долината на р. Струма. От това селище робите били изпращани в Тракия и Македония. Друго селище, разположено в района между реките Марица и Тунджа, имало голямо значение за гръко-тракийските отношения и Одриското царство, запазило дълго време тракийската си самобитност, но изпитало и силен натиск от страна на старогръцката култура, е Кабиле.

Покрай него минавал оживен път. Тракийските градове след гръцката колонизация се променят различно-крайбрежните градове придобиват почти елински вид, докато тези като Кабиле запазват тракийската си самобитност поради това, че се намират във вътрешността. Установявайки се на Балканите през 1 хил. сл.Хр., българските племена, дошли от Централна Азия, правят една от своите държави България. Характерното за тях е, че откъдето са минали, те са приемали позитивите на земите, които са завладявали. Поемайки положителното от заварената култура, те го доразвивали. Така се получило и с Тракия, в която навлезли масово в 6 в. сл.Хр. Намирайки една богата култура, на базата на опита си я оценяват високо и възприемат. Тази местна култура те правят част от новата култура, която изграждат заедно със славяните, носеща интеркултурен характер, наречена българска, чиито компоненти в основата и са тракийската култура, славянската култура и древнобългарската култура. Откъснати от корените си далече от своите някогашни поселища в Централна Азия, древнобългарските племена бързо поемат и асимилират културата на траките, възприета като своя вече и от голяма част от славяните, живяли с траките още по времето, когато те са имали значително демографско присъствие на Балканите.Така изградената нова българска култура всъщност вече е интеркултура на траки, славяни и древни българи. Интеркултура, в която безспорно основата и най-цивилизованият елемент е била културата на траките, взела в древността много от елинската култура, стояща в основата на съвременната цивилизация, но и дала и много, което е и нашият принос за формиращата се глобална интеркултура на 21 век. <<< Към 1 стр.Паисеевата историяhttp://www.portal-bg1.ning.com/page/istoriya-onlajn >>>* * * * * * * * * * * * Към стр. 3 Бесарабските българи http://www.portal-bg1.ning.com/page/besarabskite-blgari
Web Analytics