.

В българските летописи е отбелязано следното: “Кан Атила=Тохол от рода Дуло е роден в годината на коня 406/1,том ІІІ,стр.92/.

.

BALGARI

.

ДОКЛАД НА НАУЧНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА МЕЖДУНАРОДНА АКАДЕМИЯ ПО БЪЛГАРОЗНАНИЕ, ИНОВАЦИИ И КУЛТУРА 9-10 МАЙ 2006 г.

Автор : Боно Шкодров

В нашето изследване “Писмените знаци на Старите Българи и връзката им с древните цивилизации- графичен анализ” стигнахме до заключението, че не може писмените знаци да се разглеждат откъснато от историческата истина на тeхните носители във времето - Българите. Анализът на фактите ни доведе до заключението, че историята им системно и  задълбочено е фалшифицирана. Затова задачата на този доклад е да разкрие обективната истина.

.

А в изследването “Римската империя и Сарматите=Българите в периода І в.пр.н.е.– V в.от н.е.”, представихме исторически факти и археологически доказателства, че след повече от четири века упорити сражения между двете империи, във втората половина на ІV в.от.н.е., резултатите са в полза на Сарматите=Българите

.Образ върху монета на Сарматски= Кушански=Български владетел.

.

Великата Римска Империя в агресията на североизток изпълнявала стратегическа цел утвърдена от Сената : ЗАВЗЕМАНЕТО НА СЕВЕРНАТА ТЪРГОВСКА МАГИСТРАЛА МЕЖДУ ИЗТОКА И ЗАПАДА. Тази стратегическа задача е поставяна като важно условие на всички военни стратези, и императори от времето на диктаторът Сула, до император Константин ІІ.

Великата Стара България=Сарматия, защитавала своето естествено право за владение на СЕВЕРНАТА ТЪРГОВСКА МАГИСТРАЛА МЕЖДУ ИЗТОКА И ЗАПАДА. Трасето на тази магистрала и нейното функциониране изисквало немалко труд. Корабостроене, поддръжка на сухопътните участъци, охрана на търговските кервани и т.н., или както Плиний Стари казва за търговския баланс :”...По най-ниски изчисления...всяка година...отнемат от нашата империя по 100 милиона сестерции...а ни изпращат такива стоки, които при нас се продават 100 пъти по скъпо...”. Главната отговорност за стратегията и отбранителната политика на Старата Велика България=Сарматия носи Кинешът /Народният Събор/ включващ до 500 родови и военни представители.

Военното противопоставяне между двете империи, Великата Римска Империя и Старата Велика България=Сарматия в периода І в.пр.н.е. – ІV в. от н.е. е регистрирано с огромен брой исторически сведения и археологически доказателства. Особенно важни археологически доказателства за тази епоха са монетите на римски императори в чест на победите им в сражения със Сарматите

.

.

За тази епоха на противопоставяне на двете суперсили в Евро-Азия, Страбон отбелязва, че срещу 10 легиона римски войни, в региона на Кавказ, те са срещнали 220 000 бронирани конници на Сарматите. С неуспех за основната стратегическа задача завършва и внимателно планираната военна кампания на иператор Траян. В първата фаза той превзема Сармизегегетуза. Във втората фаза неговите подкрепени от допълнителни съединения войски успяват да преминат в дефилетата на планинския масив Кавказ. Основният отпор на бронираните конници е в Дрялското дефиле на Кавказ. Пластично релефно доказателство за образа на нашите предци Сарматите=Българите, е изобразено и все още го има на “Траяновата колона” в Рим.

 

Пластичен образ на Сарматски = Български войни. Траянова колона. Рим.

Военното противопоставяне налага в стратегията на Сарматите=Българите включване или изключване на съюзници. Основни съюзници са Масагетите известни и под наименованието Росомони/Уруси/, които са имали родово и военно представителство в Кинешът на основание династически брак. На подобен принцип в Кинешът има и хунско родово и военно представителство.

Четиривековният системен и агресивен натиск на Римската империя наложил на Сарматите=Българите да разработят и осъществят нова военно-стратегическа тактика, съгласувано с “Кинешът” – Народният събор. Тя е осъществена чрез дългогодишно планиране, подготовка и организация, проведени от Кан Баламбер /Шек Алп/от род Дуло/363-378/. Освен Масагетите=Урусите и кавказките Котраги, Баламбер подбрал и довел от средна Азия нови военни подкрепления от хунските родове. Те дошли и били настанени на териториите на Сарматия=Старата Велика България заедно със своите жени, деца и родова организация, а Готите като ненадеждни съюзници, са изгонени от териториите на Сарматия. Това е така нареченото от древните историографи “ВЕЛИКО ПРЕСЕЛЕНИЕ НА НАРОДИТЕ”.

Синът на Кан Баламбер с реорганизирана и комплектована армия, Алп-Бий е главнокомандващият и победителят на Император Валент. Битката е в 378 г. при Адрианопол, където е напълно разбита и унищожена 80 000 хилядната елитна армия на Императора на Великата Римска Империя – Валент. Неговата императорска корона Кан Алп-Бий отнася като трофеен подарък на своя бъща Баламбер в столицата Кан Балин /Киев/.

След тази катастрофална за Римската империя битка, настъпва прелом в отношенията между двете държави на основание сключен договор. В 388 г. Кан Алп-Бий /378-402/, който знаел за посланието на своите предци, двадесетте коници явили се пред унищожетеля на мирно население – Александър “Велики”/Македонски/ и казали:”...МИСЛИ, ДАЛИ ЩЕ ПОЖЕЛАЕШ СЪСЕДИТЕ ТИ ДА ТИ БЪДАТ ВРАГОВЕ ИЛИ ПРИЯТЕЛИ...”. Кан Алп-Бий сключва договор и дава подкрепа на Император Теодосий І /379-395/ срещу претендента за престола Максим. В 395 г. След смъртта на Теодосий І Великата Римска Империя е разделена от неговите двама синове – Хонорий/395-425/ със столица Рим и Аркадий/395-408/ със столица Константинопол.

Докато между трите държави има относително спокойни и урегулирани отношения, приетите на държавна служба в римската армия готи, предвождани от Аларих (396-410) нанасят на населението на разделената вече Римска империя, най-безчовечните и жестоки поражения. Това принудило императорите да сключат съюзнически договори с четиривековният си противник Сарматите=Българите

В изпълнение на съюзническият договор, сключен с техният баща Теодосиий І, Кан Алп-Бий в 400 г. оказал ефективна военна помощ на Аркадий за изгонването на Готите от неговата столица Константинопол и неговата част от империята – Византия. Съгласно договора, който уреждал опазването на границите, търговските взаимоотношения, военна подкрепа и др. Кан Алп-Бий ежегодно получавал от Теодосий І и неговия син Аркадий по 350 фута злато. Заради победата му в сражението срещу Император Валент, той бил наричан и с други имена: Кан Дере /така българите наричали Адрианопол/ и Кан Арбат, така българите наричали близкиата планина /Родопа/ до която станало сражението. Той разпоредил териториите между долното течение на река Дунав, планинския масив на Карпатите и река Днепър да бъдат държавно охраняем регион - “Онгъла”, за пасища на бойни коне.

В съвременната историография неговото име и родова принадлежност са фалшифицирани, Кан Алп-Бий е преименован в “Улдийн”...”Вожд на Хуните”!? Други «изследователи» го представят под името «ДОНАТ», а не Кан Арбат, и той бил вожд на някакво неясно племе подчинено на Харатон, т.е. на своя син Каратон?

След неговата смърт, тленните му останки са поставени с тържествен ритуал до тленните останки на неговите баща и майка, Кан Баламбер=Щчек-Алп и българската принцеса Туран-Бика. Над погребалния комплекс /в местността Щековица-Киев/ е изграден величествен паметник със знака на рода Дуло.

Кан Алп-Бий и неговата съпруга Урус-Ружа оставили в наследие трима синове: Каратон, Урус-Ружа Бургас и Муенчак.

..

.

Кан Каратон (402-414), най-големият син на Алп-Бий се отличавал с огромна физическа сила и често в столицата организирал състезания по борба /1, том ІІІ, стр. 91/. От негово време и до сега в практиката на различните племена и народи се установява коректност при двубой между мъже «КАРАТЕ» /за разлика от практиката в Римската империя-мъже, най-силните мъже, пленници на противниците на империята да бъдат предоставени за обществено зрелище като храна на лъвове/. Съгласно Законът “ТОРЕ” на Старите Българи=Сарматите:“...ВОЕННОПЛЕНИЦИТЕ НЕ ПОДЛЕЖАТ НА УБИЙСТВО И РОБСТВО...ТЕ, КАКТО И ТЯХНИТЕ ЖЕНИ И ДЕЦА МОГАТ ДА СЕ ЗАВЪРНАТ В СВОЯТА РОДИНА СРЕЩУ ОТКУП...ИЛИ ЗАМЯНА НА ВОЕННОПЛЕНИЦИ НА САРМАТИЯ=СТАРИТЕ БЪЛГАРИ...КАТО ОТКУП И В ЗАМЯНА БИХА МОГЛИ ДА БЪДАТ И ЛИЦА/БЕГЪЛЦИ/ ИЗВЪРШИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ДЪРЖАВАТА НА САРМАТИТЕ=СТАРИТЕ БЪЛГАРИ...”/.

По времето на КАН КАРАТОН, урус (велик) тархан (глава на правителството) е бил неговият брат Муенчак, бащата на Атила. В съвременната историография кан Каратон е представен като хунски вожд под името Харатон. Военна подкрепа от кан Каратон срещу готите в 409 г., за защитата на Рим, получил и Император Хонорий.

Има данни, че след смъртта на кан Каратон, неговият брат, по-малкият син на Алп-Бий, кан Урус Ружа Бургас (413-434) е получавал от Византия по времето на Теодосий ІІ (408-451) ежегоден данък в размер на 350 фута злато.

В съвременната историография кан Урус Ружа Бургас е представен като едноличен управител на хуните, сключил договор с Византия и е назоваван под името Роас. Той е роден по време на похода на баща му кан Алп-Бий срещу император Валент т.е. в 378 г. Майка му е масагетска княгиня от рода Урус-Ружа (росомони). По негово време, третият брат Муенчак, бащата на Бледа и Атила, е продължил да заема поста Урус-Тархан т.е. глава на правителството. След смъртта на Муенчак, той е погребан до дядо им кан Баламбер. Кан Урус Ружа Бургас е умрял в 434 г. край река Дунав и там селището е наименовано на негово име (днешния град Русе) /1, том ІІІ, стр. 91/.

В сключените договори с Византия и Западната империя отново се потвърждава, че Панония принадлежи на сарматите = българите. След смъртта на кан Урус Ружа Бургас, двамата синове на Муенчак и внуци на Алп-Бий, кан Бледа (434-445) и кан Атила (434-453), стават съуправители и сключват с Византия подновен договор, с който сумата на ежегодния данък се променя на 700 фута злато, както и клаузи, определящи границите и тяхната охрана, търговски връзки.

.

Кан Атила и синът му, художник Мор Таун

.

В Константинопол кан Атила получава звание magister militum. В 441 г. поради неспазване на договора кан Бледа и кан Атила предприемат военни действия срещу Византия и войските им стигнали до Константинопол. В 443 г. император Теодосий ІІ бил принуден да сключи нов договор при утежнени условия.

За смъртта на Кан Бледа, съвременната историография има неоснователни и абсурдни твърдения, че отговорност носи Кан Атила. Ако, обаче, бъдат взети под внимание фактите, че Бледа, Атила и сестра им Лебед са деца на Урус-Тархан т.е. глава на правителството Муенчак/Мундзук/, би следвало по внимателно фалшификаторите да детайлират тези си твърдения. Бащата е най-коректният и морален държавник в ранното средновековие. За сестра си Лебед, братята Бледа и Атила в региона на сегашния град Харков изграждат специална резиденция, а след като я дават за жена на франкски вожд-негодник, който я отравя, Атила почти незабавно със своята войска пристига в неговия укрепен град на брега на река Лоара за да изисква отговорност и произнася общоизвестната фраза : « АЗ СЪМ БИЧ БОЖИЙ» ("flagellum dei ") . След смъртта на Кан Бледа, за която носи отговорност Теодосий ІІ, съпругата на Кан Бледа, продължава да изпълнява съвладетелските функции в българската=сарматската империя. Приск Панийски, които е в състава на Византийското дипломатическо посолство прави описание на резиденцията на съпругата на Кан Бледа и на нейната благотворителна помощ за разпиляните от внезапна буря посланици на които тя им дава любезен подслон, храна и чисти дрехи. Те, посланниците на Император Теодосий ІІ са включени в кортежа на Кан Атила при пътуването му до Столицата, където тържествено го посрещат с хляб и сол, поднесената му чаша с вино, Той излива в памет на своя брат Бледа. Приск е удостоен с честта два пъти да бъде приет от съпругата на Кан Атила, името на която е КЕРКА. 

Царица Керка. Фрагмент от картината на Мор Таун.

 .

Царица Керка. Автор Боно Шкодров.

.

Тя му е родила трима синове Елак, Дизингих-Хурса и Ирник. Керка удостоява с внимание и любезно гостоприемство дипломатът Приск, който описва интериора на нейната резиденция: скъпи килими и общество от насядали млади жени, които везат шевици върху бяло платно и тихо пеят «варварски» песни. Според описанията на Приск наблизо е главната държавна резиденция на Кан Атила, където Той приема посланници и разглежда жалби. Там Приск също описва свойте посещения. Там Кан Атила е облечен в бяло и е седнал на трон от дърво със сложна високохудожествена резба. За разлика от свойте генерали и членовете на държавния съвет, Той се храни в съдове от дърво и пие от чаша от дърво. Всички други използват златни или сребърни прибори. Той винаги е особенно внимателен, наблюдателен и има респектиращо сериозен, а в някой моменти и строг израз. Яде и пие умерено и не се поддава на емоционални внушения на околната среда. Само писмото на Теодосий ІІ предизвиква у него по- висока степен на строгост и ярост. Тук обаче трябва да се вземе под внимание, че именно това посолство, в което участва Приск има всъщност за главна цел убийството на Кан Атила. Заговорът на Теодосий ІІ и неговата организация са разкрити от Кан Атила. Независимо от това коварство, Той не само, че не прилага санкции спрямо упълномощените от Теодосий ІІ изпълнители на заговора, но ги освобождава, дава им дарове и ги връща на Теодосий, заедно с голяма част от византийските военнопленици без да настоява за тях да платят дължимия данък съгласно договора между двете страни. Съгласно Чл.52 от Законът»ТОРЕ» на Сарматите=Българите: «Ако някой чуждоземен владетел откаже да плати на Българската държава дължимият по договора данък...Канът има право да употреби военна сила.».

В договорите сключени от Кан Атила е предвидена и клауза за предаване на военноплениците. Съгласно Чл.37 от Законът «ТОРЕ» : «Пленените не подлежат на убийство». Те могат да бъдат върнати на съответната страна срещу заплащане, но онези от тях, които избягат през границата без заплатен откуп, трябва под стража да бъдат върнати. Също под стража трябва да бъдат върнати и бегълците, които в територията Държавата на Кан Атила са извършили държавни, криминални и терористични деяния, независимо от тяхният ранг, расова и родова принадлежност. Те подлежат на съд съгласно закона «ТОРЕ».

В договорите сключени от Кан Атила е предвидена и клауза за свободна взаимноизгодна търговия. Определени са зоните за взаимен търговски обмен на стоки и двустранната охранителна система между договарящите се страни за предотвратяване на лъжовни сделки и нежелателни сбивания между търговци и други лица. Виновните лица при такива нежелателни и рецидивни ситуации се предават на отговорност в съвместен съдебен състав на договорилите се страни. Приск Панийски свиделствува, че преговорите между двете страни по такива въпроси са се водили извън града и ЦАРСКИТЕ СКИТИ=САРМАТИ=БЪЛГАРИ са били на коне. Това налагало «за достоинство» и представителите на Византия, също да бъдат на коне.

Недостатъчно изяснени са обстоятелствата за войната на Атила срещу Западната империя. Вече отбелязахме военната помощ на кан Алп Бий дадена на император Теодосий І срещу готите окупирали и безчинстващи и мародерстващи в неговата столица Константинопол. Кан Каратон, синът на Алп Бий, по подобен начин спасява свещения град Рим чрез военна помощ дадена на император Хонорий срещу готите (409г.). В 423 г. Кан Урус Ружа Бургас отново оказва военна помощ на император Хонорий срещу узурпатора Йоан, който прави опит да му отнеме властта. След смъртта на император Хонорий в 425 г. неговият малолетен наследник, император Валентиан ІІІ (425-455), отново получава помощ от кан Урус Ружа Бургас за утвърждаването на властта си. Взаимоотношенията на двете държави са регулирани от договори, включващи границите и охраната им, търговските връзки и др., включително и военна помощ. В 435 г. командващият римските войски Аеций, получил военна помощ от Бледа и Атила срещу бургундския крал Гундахар. В 437 г. римският военноначалник Литорий получил военна помощ в Арморика /4, стр.113/. Тези исторически факти показват, че не случайно планинският масив в централна Европа носи обобщаващото наименование на Българските=Сарматските Богове «АЛПИ».

.

Кан Атила и Държавният Съвет в присъствието на византийският посланик Приск, както и в присъствието на тримата синове на Атила-Илак, Дизингих=Хурса и Ернах. Живописна творба-Мор Таун

.

В българските летописи е отбелязано следното: “Кан Атила=Тохол от рода Дуло е роден в годината на коня 406/1,том ІІІ,стр.92/...той тръгнал срещу алманите и франките, защото техният цар отровил своята жена – сестрата на кана /Лебед/...Разбил най-силните алмански племена, така че част от тях избягали по морето Кук-Дингиз на осторовите Садум и Галидж...” /1, том. І, стр. 14/.

Тук следва да се допълни и това, че когато сестрата на император Валентиан ІІІ, Хонория, отправила молба за помощ от Атила и му изпратила венчален пръстен (450 г.), той поискал съгласието на равенското правителство за неговия брак с Хонория. При това положение той следвало да получи половината от Западната империя, а именно Галия. Равенското правителство, обаче в тази фаза от времето е подложено на масова терористична инфилтрация от Готите и лишено от възможност да вземе самостоятелно държавническо решение. Може би това е ключът за изяснявяне на променените отношения между Атила и Аеций, който първоначално намерил приют и помощ от Атила, а после използвал германите, франките и готите на Теодорих-Кривогледия във война срещу Атила - Каталунската битка.

..

Битката при Каталуния - Италия

.

Не считаме за достоверно, че кан Атила е претърпял поражение при Каталунската битка /20 юни 451г./ Главната цел на Кан Атила в тази битка е да бъдат разбити Готите и това е осъществено. Убит е и техния водач Теодорих Кривогледия, след което Кан Атила оттегля воиските си в Панония и подготвя похода към Рим, а част от воиските изпратил в поход срещу Константинопол заради неплатени данъци. В основната си част изследователите на Каталунската битка се основават на сведенията на Готския историк Йорданес, които са един век по-късно и очевидно пристрастни.

Непубликувани до сега са преговорите на кан Атила с папа Лъв І. В резултат на тези преговори кан Атила изтегля своите войски от териториите на Западната империя. Едва ли кан Атила би оттеглил войските си, ако при тези преговори не е постигнато взаимноприемливо и стратегически полезно решение, отразено в писмен договор между двете страни. Най-вероятно в този договор е отразено и решението за бракът между Кан Атила и Хонория.

Срещата и преговорите на Папа Лъв І с Кан Атила. Автор Рафаело.

.

Непубликувани до сега са преговорите на кан Атила с папа Лъв І. В резултат на тези преговори кан Атила изтегля своите войски от териториите на Западната империя. Едва ли кан Атила би оттеглил войските си, ако при тези преговори не е постигнато взаимноприемливо и стратегически полезно решение, отразено в писмен договор между двете страни. Най-вероятно в този договор е отразено и решението за бракът между Кан Атила и Хонория.

След завръщането си в своята столица и отчет пред Великия събор, войските и народа, по време на ликуващи празненства...той умира при неизяснени обстоятелства. Може да се допусне хипотезата, че е отровен от агент на Византия. Показателно в полза на такава хипотеза е писмото на кан Атила до император Теодосий ІІ където се казва : “...Теодосий е син на един почтен баща. Атила произхожда също от един благороден род и той е успял при всички свои дела да запази унаследените от своя баща Муенчак чест и достойнство. Теодосий обаче посрами честта на баща си и се унижи до положението на един роб, тъй че се видя принуден да плаща данък. От това следваше, че той дължи почитание на мъжа, когото щастието и заслугите му го бяха поставили над него. Вместо това, той се опитва като недобросъвестен роб да устройва ЗАГОВОРИ против своя господар”. /Уелс. Световна история. Том 2. стр.126-127/.

Причината за смъртта на кан Атила би могло да се изясни преди всичко и от текста на непубликувания договор между кан Атила и император Валентиан ІІІ, предаден на папа Лъв І. Допускаме, че смъртта е причинена чрез отравяне с бром или някаква растителна отрова. Приск отбелязва, че за разлика от своите генерали, които пиели със златни и сребърни съдове, единствено Атила пиел от дървен съд. Тленните останки и погребалните дарове на Атила са поставени в три саркофага: най- вътрешния-златен, поставен във втория-сребърен, а външния- железен. Погребалният церемониал е траел три дни. В нашето изследване на сарматски погребален комплекс http://balgarite.interbgc.com/приложение ІІІ-1, изразихме нашата хипотеза за евентуално археологическо издирване на погребалния комплекс на Кан Атила.

Смъртта на Кан Атила в съвременната историография се представя като край на “...жестокото хунско нашествие в Европа...”, а всъщност това е краят на взаимнополезните културни, търговски и държавнически отношения между държавата на Сарматите=Българите и Римската империя. Това е и краят на Западната римска империя и на епохата на робовладелчеството.

В последните няколко века историографията има злостно отношение към най-великия държавник в историята на човечеството, Кан Атила =Тохол и за това преднамерено се използват всякакви средства и фалшификации. Като пример в това отношение би следвало да посочим и т.н. «Именник на българските ханове», както и тиражираните твърдения, че Атила имал многобройни наследници, които се скарали за върховната власт! Особенно недостойно, родопредателско и греховно в това отношение е «изследователската» историография на Русия, Украйна и България.

.

КАН АТИЛА. Портрет. Автор : Боно Шкодров. 1994. Цикъл : «ПОСЛАНИЯТА НА ПРЕДЦИТЕ».

.

По- горе посочихме, че най-върховният орган на държавната власт в сарматската =българската държава е «Кинешът», Народният събор състоящ се от 500 родови и военни представители. Наследници на кан Атила са тримата негови синове: Илак, Дизингих /Хурса/ и Ирник и след неговата смърт държавната отговорност поема най-големият му син КАН ИЛАК 453-454. Преждевременната и неестествена смърт на най-великия държавник, уважаван дори и от враговете, уважаван и обичан от своите народи и войска, както и резултатите от следствието за причините за неговата смърт, породило разногласия. Разногласията в Кинешът-Народният събор се пренесли и в обществото на армията и народа. Като едно ехо...са останали множество легенди всред Европейските и Азиатските от Тихия Океан до Атлантика, на множество Народи и тяхното уважение към Великия Кан Атила. В резултат на противоречията в Кинешът-Народният събор настъпило РАЗЦЕПЛЕНИЕ. Част от военноначалниците били за незабавна атака към град Рим. Друга част от военноначалници, на основание следствието, били привърженици за атака и наказателна операция спрямо Константинопол. Трета част, с предимно стари сарматски родове и хунски военноначалници възприели тактиката за оттегляне на Изток. Трите посоки на разногласия прерастнали във вълнения всред народа и войската. Усилията на Кан Илак за помирение и единодействие завършили с неуспех.

Той бил убит при “междуособици и бунтове край река Недау”, както се твърди в съвременната историография! Поради заличени, скрити или унищожени оригинални източници за убийството на Кан Илак, в съвременната историография е останало поне едно достойнство “...при сражение...”!?

Тук се налага да отбележим един немаловажен фрагмент от сведенията на Приск, че по времето на неговата мисия в столицата на Кан Атила, поради византийски интриги в централната част на Държавата-Северното Причерноморие, на Илак се наложило да въведе ред. На връщане, обаче, паднал от коня и си счупил дясната рака.

След убийството на Кан Илак, държавната отговорност поема вторият син на Атила. Генералите отцепници, които отказали да се подчинят на заповедите на Кан Илак и били твърдо убедени, че отговорността и възмездието за смъртта на Атила следва да понесе Рим, се организирали и го опустошили. Това е т.н. нашествие на “вандалите” на Гейзерик и ХУНЕ-РИК.

КАН ДЕЗИНГИХ= ХУРСА 454-469. Яростен отмъстител за смъртта на своя баща кан Атила и на своя брат кан Илак, който бил убеден, че отговорността и възмездието следва да понесе Константинопол, вдъхновил своята част от войските за нападение срещу Византия. Основният и най-верен контингент от неговите войски са малка част от сарматите=българите и техните съюзници хуните. В региона на Дакия двамата братя Хурса и Ирник в 463г., разделят войските си. При това второ разделение в Кинешът, преобладаваща подкрепа имал Ирник. В процеса на подготовка за наказателна операция срещу Константинопол за смъртта на Атила и Илак и на атака срещу Византия, малобройните войски на Кан Дезингих – Хурса са нападнати в засада от готите. От засада Кан Хурса е убит от гота Теодорих “Велики”! Дори и в най-меките и хвалебствени характеристики на това лице, той е определен от съвременните му хронисти като достатъчно специализиран неморален убиец в засади на множество лица!

Тук, обаче искаме да цитираме похвалното слово на епископ Енодий към Теодорих за личната му победа над Буса, Княз на Българите :”...които не знаят що е поражение...”/Буса=Хурса/ т.е. Енодий съвсем точно определя Атила и неговите синове като Българи а не Хуни.

Тази особено важна подробност все още “убягва” от фокуса на българската историография

 

Кан Ирник. Портрет. Автор : Боно Шкодров.

.

КАН ИРНИК 463-489, СИН НА АТИЛА. Разликата в концепциите на двамата останали живи братя - синове на кан Атила, Хурса и Ирник е била : “…НЕЗАБАВНО НАПАДЕНИЕ НА ВИЗАНТИЯ ИЛИ УКРЕПВАНЕТО НА САРМАТСКАТА=БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ОТ ПРИЧИНЕНИТЕ ПОРАЖЕНИЯ ЧРЕЗ ТЕРОРИСТИЧНИ АКТОВЕ И ДИВЕРСИИ ?”

Кан Ирник получил подккрепа на старите родове на сарматите=българите и на значителна част от хунските военноначалници.След убийството на неговия брат Дезингих=Хурса, останките от неговите войски се присъединяват към Кан Ирник.

На територията на старата Сарматска държава северно от черноморския регион, след решение на Кинешът-“Народния събор” отново настъпва преразпределение при което някои Български и Хунски родове и военноначалници се изтеглят в Източните части на Атиловата Империя, Ибер-Себер с географско разграничение река Енисей. По тяхна молба Кан Ирник изпраща като свой Съуправител-наместник синът на Кан Елак – Аудан известен по късно и под имената Афрасиаб и Алп-Ел-Тонга.

КАН АУДАН=АФРАСИАБ. Портрет. Автор : Боно Шкодров.

.

КАН АУДАН=АФРАСИАБ 463-532 СИН НА ИЛАК И ВНУК НА КАН АТИЛА.

Роден в 442 г. Живял 90 години. По времето на трагичната смърт на своя дядо Атила е бил на 11 години, а по времето, когато загинал баща му, кан Илак, бил на 13 години. Израснал и бил възпитаван под личното внимание на своя чичо Кан Ирник. Останал и сега в легендите на Сибир и Средна Азия като праотец и основател на Първия и Втория Тюркски каганат.

За да не бъде въвлечен в преките държавни противоречия на своите чичовци, Дезингих=Хурса и Ернах=Ирник и на техните концепциии относно съдбата на неговия дядо кан Атила и баща му кан Илак, той, по молба на “БИЙТЕ”- генералите и родовите представители в “Кинешът” е утвърден за Съуправител на Кан Ирник за най-източните територии на империята на кан Атила, Ибер-Себер. Той обединил противоречията между родовете и генералитета в източните части на империята на своя велик дядо Кан Атила. Инициатор на обществено и държавно преустройство в Ибер-Себер /Туран= Средна Азия, Алтай и Сибир/.Установил за своя столица древния град Мараканда и осъществил архитектурни планове и строителство, които са основание векове наред този град да се нарича на неговото име “Афрасиаб”. Редица пътешественици, поради неговата архитектура и блясък са го назовавали “Източния град Рим”. Водил успешни воини с персийския шах Пероз и го поставил във васална зависимост. Неговата съпруга е сестрата на шах Пероз, Самар-Бий. Съвместно с Иран са водили успешни воини срещу Византия и Армения. Обновил и усъвършенствал търговската дейност в Северната и Южната търговски магистрали.

Реформирал и утвърдил в Ибер-Себер единоначалното управление. Утвърдил и единна религия : Бог Тангра=Тенгри, която получила ръзпространение и в Иран под формата Маздакизъм /Маджарство като секта в религията на Старите Българи/. http//:balgarite.interbgc.com/.

Подобно на своя велик предшественик Кан Кашан, той извършил и реформа на писмената система. На основата на древните писмени знаци “КАШАНСКО ПИСМО = КУНИГ” утвърдил по-кратка система, която съвременните изследователи назовават: ”ТЮРКСКО РУНИЧЕСКО ПИСМО”.

КАН АУДАН=АФРАСИАБ подготвил на КАН МАСГУТ подкрепа чрез пряка атака през териториите на Иран към Константинопол и армии през Северното Причерноморие за поход към Запад.

В края на неговия живот и след смъртта му, в Източните части на Империята на Кан Атила, след фаза на сепаратизъм на “БИЙТЕ” /532-538/, настъпва фаза на обединение- І и ІІ “ТЮРКСКИ ХАГАНАТ” /551-745/..

КАН МАСГУТ 489-505 СИН НА ИРНИК е внук на кан Атила,  води Българските войски и елитните войски на кан Аудан, осъществил поход на Запад с наказателна санкция срещу Византия, и Франките за отговорността за убийството на дядо му кан Атила и чичо му кан Илак. В 492 г. възстановил владението на териториите в средна Панония и региона между река Тиса и река Вардар. Създал укрепения град Видин.

Приел своята мисия и продължил наказателната операция. Прославил се с личното си участие в успешни сражения и необичайна храброст в боя. В една от решаващите битки срещу Византия неговият отряд от 1000 конници /банат/ разбил 15 хилядна византийска войска. Разгромената Византия била принудена да му плаща огромен данък и му отстъпила голяма част от Балканския полуостров.

Верен и на идеалите на своя дядо Кан Атила, той създал и условия за по-добър живот на хората в региона на равнинната област Банат и планинската област Татра, които и сега носят спомен от неговото име.

Имал е военно превъзходство и възможност да превземе и опустоши Констатинопол, но по примера на дядо си не го е направил. Подобно на Кан Алп-Бий, той подкрепил възкачването на престола на император Юстин І, а след него и на племенникът му Юстиниян І.

Портрет. Автор : Боно Шкодров.

КАН БОЛГАР 520-522 СИН НА МУНДО

Роден в годината на коня/490/. Получавал данък от Персия и Византия. Персийският шах Кавад го поканил в Персия за съвместна военна операция срещу арменците, като му обещал да му даде областта Карабах. Кан Болгар му повярвал, но бил коварно убит от персите.

ГОСТУН 527-528 СИН НА МАСГУТ, РЕГЕНТ.

Неговата майка е княгиня от българския род Ерми. Бил е временно управляващ регент от името на малолетния син на Кан Реан – Боян. Вземайки под внимание, че в югозападната част на Държавата населението е приело християнска религия, заедно с император Юстиниян І, утвърдили тази част от неговата държава да бъде християнска, но като независим диоцез от Константинопол и Рим. По тази причина той е убит от своите сънародници на основание чл.8 от закона “Торе” за измяна на религията. Анахронично е включен в “Именника на българските ханове” между Ирник и Кубрат, което е едно от доказателствата, че този “документ” е късен и е християнски препис.

В периода 527- 531г. настъпват смущения в Държавата по религиозни причини. Това е отразено византийски хронист като противопоставяне на “УТИГУРИ” и “КУТИГУРИ”, враждебни “племена”, които непрестанно воюват помежду си. /Прокопий Кесарийски/.

КАН МУГЕЛ /МОГЕР/ 528.СИН НА МАСГУТ.

Свалил от регентски правомощия своя брат Гостун. Направил опит да спре възникналите религиозните вътрешни противоречия в държавата и да спаси от наказателна отговорност живота на своя брат.

КАН АЙАР 528-531.СИН НА МАСГУТ.

Свалил от държавна отговорност втория си брат Могер заради възникналите религиозни вътрешни противоречия, и понесъл отговорност като проклятие над неговото семейство за убийството на своя брат Гостун обвинен в държавна измяна.

.

Портрет, автор Боно Шкодров

.

КАНА БОЯРКИЗ 520-535 ВДОВИЦАТА НА КАН БОЛГАР

Прекратила войните с Византия и сключила договор за военни действия срещу Персия, срещу коварните убийци на нейният съпруг.

ЗАБЕРКАН=КАТРАГ 531-563 СИН НА ГОСТУН

Подновил войните с Византия. Атакувал Константинопол където водили ожесточени сражения с византийския пълководец Велизарий. На Запад, в Тюрингия поразил франките и германите. Изградил укрепен град на Черно море - Бирман /Одеса/, който предал като владение на своя сродник от род Дуло, Кан Боян и се оттеглил от държавна отговорност.

Портрет. Автор : Боно Шкодров.

КАН БОЯН=САНДИЛХ 535-590 СИН НА МУНДО

Провел преброяване на населението в Държавата на кашанско писмо-куниг. Сключил съюз с Аварите, приел ги на част от териториите на Държавата и заедно водили войни срещу Византия и Франките. В Илирик поразил войските на Цезаревич Тиберий и принудил император Юстин ІІ да му плаща ежегоден данък 80 хиляди жълтици. / Приложение ІІ-7. http://balgarite.interbgc.com/

КАН АСКАЛ 563-593 СИН НА БОЯН

Освен Аварите, приел като съюзници Улучите/Славяните/ и заедно атакували Константинопол. Преди окончателната атака, Аварите наложили тази атака да бъде осъществена само от техните войски. Кан Аскал, следвайки принципите на Атила да не се опустошава невинно население, се съгласил. Аварите загубили сражението за превземането на Константинопол, изпаднали в ярост и обвинили за загубата на това сражение Улучите/Славяните/. Кан Аскал не приел обвинението на Аварите и защитил съюзниците Улучите /Славяните/. 200 хиляди от тях спасил от яростта на Аварите и ги извел от полесражението в своята държава. На част от тях възложил да направят кораби и лодки и когато поканил Аварите да ги видят, те признали добрите резултати. На другата част възложил като държавна служба охраната на границите с Аварите /Окраинци/.

КАН АЛБУРИ 593-602 СИН НА АСКАЛ.

Заедно с Аварите водил войни срещу Византия. Между Аварите и Улучите /Славяните/ отново възникнали проблеми, този път за кражба на добитък. С цел помирение Кан Албури направил посещение на щаба на Аварите където бил убит. Той имал двама синове Кубрат и Шамбат, които били още малолетни. Държавата се разпаднала на 60 отделни владения.

ЮРГАН ТЕЛЕС 602-605 БРАТ НА ВДОВИЦАТА НА КАН АЛБУРИ

Поел временно управлението и отново обединил Държавата. Прекратил съюзния договор с Аварите и сключил съюз с Византия. Аварите, усещайки заплахата се изтеглили в Панония.

.

Портрет. Автор: Боно Шкодров.

.

КАН КУБРАТ 605-665 СИН НА АЛБУРИ

Изгонил Аварите в Панония и възложил на брат си Шамбат да извърши наказателна операция срещу тях. Разширил териториите на своята държава на Изток.

КАН ШАМБАТ СИН НА АЛБУРИ

Превзел териториите на Аварите и образувал независима държава “Дулоба”. Водил поредица войни срещу Византия и Франките и разширил в средна Европа границите на своята държава. В съвременната историография той е представен като вожд на славяните или като франкски търговец, а държавата му се споменава под името “САМО”. След 33 години управление и след загуба на битка с франките, той се завръща при брат си Кубрат за помощ. Поради нарушение на единоначалието Кинешът-Народният събор отказал помощ. Кубрат възложил на Шамбат управлението на столицата Бащу /Киев/. В Дулоба Шамбат оставил тримата си синове и своята съпруга. Започнали да го наричат КИЙ, което означавало отхвърлен и от което произлиза името на град Киев.

Портрет. Автор : Боно Шкодров.

.

КАН БАТБОЯН 665-690. СИН НА КУБРАТ.

След смъртта на Кан Кубрат, в “Старата Велика България” настъпили сериозни промени, политически събития и драматични стълкновения. Върховната държавна власт по наследствено право принадлежи на първородния син на Кубрат, Бат-Боян. Третият, най-малкият, Аспарух /Атиле/, организира и провежда срещу брат си политическа кампания и мащабни военни сражения.

В това съдбовно и кризисно за Българската държава време, Бат-Боян има поддръжката с военна сила на Хазария. Владетелят на Хазария, Каган Кабан/668-683/, освен това, че по родословно наследие е от рода Дуло, неговата съпруга Арбак е дъщеря на Бат-Боян. Между двамата владетели е сключен писмен договор, уреждащ територии на владения, военна подкрепа срещу противници на едната или другата страна, както и споразумение по отношение държавния титул с който двете страни се представят. След церемониала за официалното подписване на този договор, на който поставили личните си печати, Каган Кабан казал на Кан Бат-Боян следните слова : “...ИМАМЕ ЕДИН БОГ – ТАНГРА, ОТ ЕДИН РОД СМЕ...И ИМАМЕ ЕДИН ЕЗИК...ЗАТОВА ТЕ ЗАЧИТАМ КАТО СВОЙ РОДЕН БРАТ...” /3.том І. Стр.21./.

Кан Аспарух. Автор Б. Шкодров.

.

КАН АСПАРУХ 667-700. СИН НА КУБРАТ.

На третата година след смъртта на Кубрат между Кан Бат-Боян и Аспарух възникват противоречия, които прерастват в открити военни стълкновения между техните войски. Аспарух е подпомогнат от войските на Шамбат и в продължение на пет години обсажда Кан Бат-Боян в Джалда /Кримския регион/. Използвайки тази ситуация от Изток /Тюркестан/, организирани и добре подготвени военни части под водачеството на военноначалника Хазар, включващо 150 хиляди кумани, тюркмени и киргизи, нахлуват в държавата на Българите. Войските на Аспарух и Шамбат влезли в сражение с тях, но били разбити и принудени да се оттеглят в укрепеният град Бащу /Киев/. Срещу “хазарите” повел своите войски Кан Бат-Боян и напълно ги разбил. Общият брой на убитите в тази битка бил 90 хиляди. Използвайки неговия поход на Изток, Аспарух и Шамбат завземат Джалда. По тази причина Кан Бат-Боян сключва договор с Каган Кабан. Главните клаузи по този договор определят разпределението на териториите, държавният титул /Кан и Каган/, взаимопомощ при военна заплаха, охрана на търговските магистрали и разпределение на данъчната печалба от тъговията. Този договор легализира “хазарите” като държавност просъществувала във времето VІІ-Х в.

С Аспарух и Шамбат Кан Бат-Боян също постига споразумение, като им предоставя под тяхно управление териториите западно от река Днепър –“Онгъла”.

След смъртта на чичо им Шамбат/667/, двамата братя Бат-Боян и Аспарух прекратяват своите противоречия, усмиряват обществената обстановка и приемат споразумение:

• Бат-Боян и следващият по възраст син на Кубрат, Котраг, остават на старите територии на Държавата /Кара=Великата България/.

• Аспарух, Кубар и Алцек следва да изпълнят последната воля на чичо им Шамбат: да окажат подкрепа на неговите трима синове, останали в териториите в централна Европа след абдикацията му от държавата ДУЛОБА.

• Каганът на Хазария, Кабан, приема с облекчение споразумението между братята, синовете на Кубрат.

Кан Аспарух имал двама синове: Кан Тервел /700-719/ и Кан Айар /719-727/

В Българските летописи “ДТ” това е отразено по следния начин: “...Тервел умрял в 719 г. След него царувал неговият брат Айар, когото още Аспарух е поставил за съуправител на Тервел за предотвратяване на караници по повод престолонаследието. Тервел го изпратил с неговите войски на помощ на хазарския каган Кук Куян, сражаващ се срещу Арабите. Дъщерята на Айар, Чак-Чак, била омъжена за кара-българския балтавар Сулаби, също отличил се във войната с Арабите. ” /3. т.ІІІ.с.102-103/.

Синът на Кан Аспарух доста грубо е заличен от гореспоменатия фалшифициран “Именник на българските ханове”. Редица изследователи на този исторически документ като например Г.Моравчек, В.Бешевлиев, Дж. Бъри и др.отбелязват : “...там, където се съдържат тези сведения /за наследник на Тервел/ се чете само краят на годината на възкачването ТВИРЕМ...”? Трите “оригинала” на този документ са в Русия. Първите два са “открити” и публикувани от руския славист А. Попов /1866/ непосредствено преди войната между Руската и Турската империи? Третия “открит” екземпляр от този исторически документ е от М.Тихомиров /1946/ по времето на Й.В.Сталин, когато политическата хипотеза е : дунавските българи да станат част от СССР. Някои руски съвременни изследователи с изненада установяват, че процеса на фалшификация тече във времето на повече от четири века с най-различни методи и похвати като добре организирана общоевропейска програма на управляващите политически върхушки.

.

НАКРАЯ ТРЯБВА ДА СЕ ОТБЕЛЕЖИ, ЧЕ НЕОБХОДИМИ СА МНОГО ВНИМАНИЕ И УСИЛИЯ, ЗА ДА СЕ СВАЛИ МАСКАТА НА СЪВРЕМЕННАТА ЛЪЖЕИСТОРИЯ В ОНЕЗИ НЕЙНИ ЧАСТИ, КОИТО НЕ ОТГОВАРЯТ НА ИСТИНАТА.

САМО ТАКА ТЯ ЩЕ ИЗПЪЛНЯВА РОЛЯТА НА НАУКА, КАКТО ЗА СЪВРЕМЕНИТЕ, ТАКА И ЗА БЪДЕЩИТЕ ПОКОЛЕНИЯ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО.

ЧАСТ ОТ ГЛАВНИТЕ ИЗТОЧНИЦИ ЗА ГОРЕПРЕДСТАВЕНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ НА АВТОРА СА:

/1./. Джагфар Тарихы, Свод булгарских летописей, том І, 1993; ІІ, 1994 и ІІІ, 1997. Оренбург.

/2./. История на древния Рим, В. И. Авдиев и др., С., 1974.

/3./. Тема борбы с племенами европейской сарматии и скифии в монетной чеканке римской империи. М. Г. Абрамсон. 1999. Вестник известия древности.

/4./. Упадок и гибел западной римской империи и возникновения германских королевств, А. Р. Корсунский, Р. Гюнтер. М. 1984.

/5./. Ischezle zivilizazie. London – Beograd. 1965.

/6./ А. В. Симоненко. Некоторые дискусионые вопросы современного сарматоведения. Вестник известия древности. Бр.1. 2002. М.

/7./. Приск Панийский. Готская история.

/8/. Л. Н. Гумилев. Древние Тюрки.

bono_@gmx.net

Приложение : ИМЕНА «КЕРКА»

KERKA-0

Автор : Боно Шкодров

ПРИЛОЖЕНИЕ:

 

Атила. Портрет от неизвестен средновековен художник. Царица Керка. Портрет от художник Мор Таун.

НАСТОЯЩЕТО ИЗСЛЕДВАНЕ

е свързано с изясняването на проблема за етническата принадлежност на съпругата на Българският Кан Атила - ЦАРИЦАТА КЕРКА.

ЦАРИЦАТА КЕРКА според свидетелството на Приск Панийски е майката на тримата синове на Кан Атила – Елак, Дизингих=Хурса и Ирник.

При своето посещение в двореца на Царица Керка, Приск отделя внимание на обстановката : скъпи килими върху пода и насядали млади жени, които бродират шевици върху платно!

Повторно Приск и другите византийски посланици са поканени от Царица Керка на банкет организиран от нейният дворцов управител Адамий, който произнесал похвално слово за гостите. Присъствували и избрани лица от “туземците”. Освен изобилната храна, всеки от страна на домакините подавал на гостите пълна чаша с вино и след като гостът я изпивал получавал прегръдка и целувка от “туземеца”! Така било по “скитската учтивост”! Трябва да се отбележи, че Приск има предвид “Царските Скити = Сарматите”, а не Хуните, които са тяхни съюзници и с които имат расово различие.

В нашето изследване установихме че Кан Атила е от българският царски род Дуло. Същото установяваме и за Царица Керка.

ЦАРИЦАТА КЕРКА Е ЗАКОННАТА СЪПРУГА НА КАН АТИЛА.

ВЕНЧАНИЕТО НА КАН АТИЛА С КЕРКА Е ОДОБРЕНО СЪГЛАСНО ТРАДИЦИЯТА НА САРМАТИТЕ=БЪЛГАРИТЕ т.е. ОТ “КИНЕШЪТ”=НАРОДНИЯ СЪБОР.

Долуприложените факти показват, че личностното име “КЕРКА” е запазено единствено в Дунавска=Исперихова=Република България.

В Република Македония и Република Сърбия, личностното име КЕРКА е трансформирано като понятие “ДЪЩЕРЯ”. В речника на Република Коми, която е съставна част от Руската Федерация, думата “КЕРКА” означава “къща” или “добрият дух на къщата”, а в Република Тюркмения е наименование на град.

ATOL.BG - приятелите от училище. Регистрация на Керка Гъчева от БългариЯ. www.atol.bg/atol/indexc?ses=0&a=spc&sid=152610 - 27k - Supplemental Result -Cached - Similar pages

Чудомир - Кръщене

Че лошичко ли е мари, сватя, лошичко ли е да го кръстим Керка? ... Не давам Керка, брей! Тъй да знаете! - крещи стрина Кера, грабва детето и хуква към ... www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=6&

Община Несебър

Агенция по обществени поръчки - Резултати от търсенето (подредени ...

ЕТ "КЕДЖИ -Керка Димитрова ", България , гр .Средец ,обл .Бургас , КеркаЖекова Димитрова , ул ."Панайот Волов " 2, 8300 , 05551 /41 -70 , , ,, техническа ... www.aop.bg/case.php?mode=show_doc&doc_id=39907 - 69k -

Керка дом
Кань Керка Керöм

27.05.2002 - 31 Kb - http://www.komi.com/folk/myth/txt206.htm - Восстановить текст - Найти похожие

www.komi.com (всего 400)

Опорный пункт коми-ижемцев появился в Сыктывкаре. "Изьва-керка".

... коми-ижемцев появился в Сыктывкаре. "Изьва-керка"

17.09.2006 - 15 Kb - http://kominarod.bip.ru/php/news/archnew.phtml?id=... - Восстановить текст - Найти похожие - Рубрика: Города и регионы

КЕРКИ

КЕРКИ КЕРКИ - город (с 1925) в Туркмении,...

25.08.2006 - 6 Kb - http://www.announcement.ru/enc_word/kerki_101587.h... - Восстановить текст - Найти похожие - Рубрика: Товары и услуги

.

ПОРТРЕТ НА ЦАРИЦА КЕРКА. Автор : Боно Шкодров.

.

Липсват сведения, кога и при какви обстоятелства е умряла Царица Керка. Не е изключено това да е в резултат на византийска отрова. Има основания да се предполага, че това е станало малко след византийското посланичество с участието на Приск /448г./, защото в 450 г. сестрата на император Валентиян ІІІ, Хонория е изпратила на Кан Атила писмо и венчален пръстен с предложение да бъде негова съпруга. След обсъждане в Кинешът, Кан Атила изпраща до Правителството в Равена учтива молба за съгласие за този династически брак и за съгласие след този брак с Хонория, регионът северно от планинския масив Алпите да бъде признат като владение на Кан Атила и Царица Хонория. Равенското=Римското Правителство не е в състояние да отговори на Кан Атила, защото е блокирано от Готското нашествие на Теодорих-Кривогледия. Вместо отговор на Кан Атила, тече процес на дислокация ва въоръжени сили в региона северно от Алпите. Така се стига до най-кръвопролитната битка на Каталунското поле между войските на Теодорих Кривогледия и Кан Атила. Началото на битката е в 9.00 средноевропейско време. Битката завършва около пладне. Теодорих-Кривогледият е убит. Кан Атила е изпълнил своята цел. По нататъшни кръвопролития не са необходими. Аеций не е прицел на яростта на Кан Атила. Той има второстепенна роля в това най-велико сражение. Той, Аеций дава съвет на синът на загиналият Теодорих-Кривогледия, да бяга и подготвя нова мобилизация на военни сили.

Кан Атила, след преглед на бойното поле, погребална церемония на убитите, грижа за свой все още живи осакатени войни, оттегля свойте войски.

Приск Панийски/Тракийски/ свидетелствува, че при неговото Византийско Посланичество е видял добре уредени селища за осакатените войни на Кан Атила, за които се полагали специални грижи, включително и каменно изградени бани с материал пренесен от стотици километри.

В Панония Кан Атила подготвя и преразпределя свойте воиски. Част от тях изпраща срещу Константинопол. Другата част, под негово лично предводителство преминава планинските масиви на Алпите и атакува Римските владения . Посоката на този военен поход, обаче не е насочен към Равена, а към Рим. Император Валентиян ІІІ, който е в Равена бърза да се върне в Рим преди Кан Атила.

Кан Атила е бил човек на честта. Готския историк Йорданес, който е живял един век по-късно го представя като монголоиден генотип, но това е вследствие готското ми пристрастие, защото е в противоречие със сведенията на Приск, който имал честта за личен контакт с Кан Атила и Царица Керка. Не бива да се пропуска факта, че главната цел на посолството, в което участва Приск е “отстраняването” т.е. убийството на Кан Атила. Тази главна цел на Византия е осъществена чрез отрова в 453 г., а в нашето съвремие чрез науката “Историография”, отровата продължава да действува върху познанието на съвременното общество за ИСТИНАТА ЗА КАН АТИЛА, БРАТ МУ БЛЕДА И СЕСТРА ИМ ЛЕБЕД - ЖЕРТВИ НА ВИЗАНТИЙСКАТА ОТРОВА.

АНАЛИЗЪТ НА ФАКТИТЕ НАКЛОНЯВА ВЕЗНИТЕ НА ИСТИНАТА, ЧЕ СИНОВЕТЕ НА КАН АТИЛА, ЕЛАК И ДЕЗИНГИХ=ХУРСА СА УБИТИ В ЗАСАДА А НЕ В РАВНОСТОЙНА БИТКА “ЛИЦЕ В ЛИЦЕ”.

НЕОБХОДИМО Е, СЪВРЕМЕННАТА ИСТОРИОГРАФИЯ ДА СЕ ИЗПРАВИ “ЛИЦЕ В ЛИЦЕ” С ФАКТИТЕ СВЪРЗАНИ С ЖИВОТА, ЦЕНОСТИТЕ И МОРАЛА, ДЪРЖАВНИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ, НА НАЙ-ВЕЛИКИЯ В МИНАЛОТО НА ЧОВЕШКИЯ РОД АТИЛА=АВИТОХОЛ..

bono_@gmx.net

---