ДРЕВНИЯТ ОДЕСОС ПРЕЗ АНТИЧНОСТТА

.

.

Теракота – глава от фигура на Великия бог на Одесос Дарзалас, Варна (ІІІ–ІІ в. пр. Хр.)

.
Одесос (Οδησσος, Odessos, Odessus) е сред най-древните антични селища в България. Основан е във втората четвърт на VІ в пр. Хр. (около 585–550 г. пр. Хр.) от гръцки изселници от малоазийския град Милет, на мястото на населено от траки по-древно селище.
.
През целия период на съществуването на града, отношенията между двата етноса тук, както и с другите племена, населяващи вътрешността на страната били отлични. Административното му устройство, подобно на останалите древногръцки градове държави е демократично. Управлява се от Градски съвет (буле) и Народно събрание (демос). През първите два века от съществуването си, докъм средата на ІV в. пр. Хр. Одесос не е бил голямо селище, но е важно пристанище на западния бряг на Черно море. Жителите му търгували с редица градове и острови на Гърция и Мала Азия, откъдето били внасяни луксозни стоки: рисувана керамика, злато, мрамор, а също амфори с вино и дървено масло, и др. Част от тези стоки ползвали за свои нужди, а останалата разменяли с тракийските племена от вътрешността на региона. От тях купували и изнасяли зърнени и месни храни, дървен материал и различни суровини.
Около средата на ІV в. пр. Хр. Одесос е вече укрепен със солидна крепостна стена, която устояла обсадата на Филип ІІ Македонски през 339 г. пр. Хр. Неговия син Александър ІІІ Велики (336–323 г. пр. Хр.) обаче превзел града през 335 г. пр. Хр.
.


.
  Фигура на богинята Нике, Варна
.

Златната НИКЕ на Варна

НИКЕ (гръцко произношение "Нии-кей") е древна богиня на победата. Според поетът Хесиод, тя е дъщеря на Палас и Стикс, които са имали четири властни деца - Нике, Зелос (символ на съперничеството), Кратос (власт) и Бия (сила).
Въпреки войнствените й победи, крилатата богиня е също символ и на красота и атлетическа надпревара. Затова е любим обект за творците в античния свят.

.

В много световни музеи се пазят шедьоври, създадени в нейна чест. И Варненския музей се гордее със своята Нике. Крилатата фигура на богинята украсява чифт златни обеци, с които е била погребана млада жена от Одесос.
Специалист-естет с възхищение е описал обеците: "Дъхът секва пред съвършенството на този накит, изработен от незнаен майстор преди 2400 години. Закопчалките са прикрити с малки дискчета, украсени с многолистни розетки с изящно оформени тичинки и листенца. На халкички са окачени висулките, всяка от които изобразява богинята Нике. Богинята е изобразена почти гола. Тялото й е скулптирано до най-малките подробности: подчертано е финото коляно, извивката на китките на ръцете, малката гръд, прозираща през тъканта на дрехата, преметната през едното рамо и спускаща се по бедрата. Фигурата е моделирана и в гръб, макар, че тази част е скрита от дълга развята наметка. Лицето е изключително изящно със строги класически черти, омекотени от едва загатната усмивка и капризно издадена брадичка. Надиплената развята дреха, изнесеният напред крак и леко наклонената глава създават впечатление за лекота и полет.
Античният ювелир не е пропуснал нито един детайл. С изумително майсторство са оформени пръстите на ръцете и краката, прическата , обеците, връзките на сандалите и трите пласта пера на разперените крила. Миниатюрният ритон във вдигнатата ръка на Нике е оформен като тяло на елен с изнесени напред крака и разклонени рога".

.

Как са изглеждали хората от племето варни?

.

Двете обеци, изобразяващи богинята Нике, огърлицата - намерена при разкопки във Варненския халколитен некропол, най-старата статуя на Аполон от 4 век пр. Хр. и керамични плочки от саркофаг, изобразяващи много детайлно образите на жени и богини, бяха варненският принос към голямата българска изложба "Епопея на тракийските царе", която бе показана в Лувъра през 2014 г.

След като се  върна от Париж проф. Валентин Плетньов - директор на Варненския археологически музей, на среща с медиите разказа много интересна случка. По мнението на ръководещата сектор Антично изкуство в Лувъра г-жа Christine Kuan и нейни колеги главата на тракийския цар Сефт и обиците на Нике от нашия Одесос бяха признати като световни уникати. За обиците конкретно тя каза:

"Това високо художествено изображение няма равно сред подобните художествените изделия на богинята Нике. Те се съхраняват в Бритиш Мюзиъм, в Лувъра, в Музея на Атина и другаде, но нито една от тях няма изключителната художествена стойност на Златната Нике от вашата Варна и то не само като изящна изработка, но и като образ как е изглеждала жената преди 24 века".

- Може би, защото освен с въображение от символа на богинята, скулпторът е въплатил и образа на починалата, може би преживе позната, млада варненка - допълних аз.

"О да, да! Вероятно е така - каза тя и продължи, -- човек трудно може да осъзнае, че този малък накит толкова много ни говори. Имайки предвид, че аз изготвих 10-те шедьовъра на Античната култура, статуята на богинята Нике от остров Самотраки е между първите, но след като подробно се запознах с обиците на богинята Нике и се убедих в изключителното майсторство на скулптора, а научавам от Вас, че варненката е с няколко века по-стара от сестра си в Самотраки (каза тя иронично и след това убедено) ще се наложи актуализиране...

.

Гроб № 43 от Варненския некропол е истинска световна библиотека, тъй като всеки от 990 предмета там имат своята научна, художествена и сакрална стойност.

Две обеци, изобразяващи богинята Нике, и огърлица, намерени при разкопки в морската столица, най-старата статуя на Аполон от 4 век пр. Хр. и керамични плочки от саркофаг, изобразяващи много детайлно образите на жени и богини, са варненския принос към колекцията, която в момента е изложена в зала „Ришельо" на легендарния френски културен институт.
Източник: Археологически Музей Варна
.

В този период Одесос за известно време е изходен пункт на войските на Александровия наследник в Тракия – цар Лизимах (323–280 г. пр. Хр.). От това време в некрополите на града се откриват многобройни и красиви златни накити, скъпи дървени саркофази, украсени с теракотени фигури, бронзови и стъклени съдове и др. От втората половина на ІV в. пр. Хр. Одесос започва да сече собствени монети по гръцката монетна система – бронзови, сребърни и няколко емисии златни. Върху местните монети личат главните божества на града – Аполон и т. нар. Велик бог. Почитани са също и Дионис, Само тракийските божества, Деметра и др.

Широко популярни са спортът и гладиаторските борби. На всеки пет години се провеждат останалите от елинистическатата епоха традиционни големи спортни и културни градски празненства – игри с различни състезания и конкурси. Отначало (в края на І в. пр. Хр.) те се наричали Хермаи – по името на бог Хермес, а по-късно – Дарзалеи, на местното тракийско божество Дарзалас, което през римската епоха се слива с Великия бог на града. През 242 г. Одесос е посетен от император Гордиан ІІІ (238–244 г.), в чиято чест са представени такива игри и са отсечени специални емисии бронзови монети.

Строят се големи обществени сгради, има театър, храмове, гимназион (училище за младежи). Поради увеличаването на тракийското население, през ІІ–І в. пр. Хр. е построено светилище на Тракийския бог конник, който носи тук местното име (епитет) Херос Карабазмос и светилище на Артемида Фосфорос.

.

През 15 г. сл. Хр. Одесос е включен в Римската империя,

в провинция Мизия (по-късно Долна Мизия) и става нейното главно пристанище. Запазва обаче относителна самостоятелност в управлението си – правото да сече собствени бронзови монети (до средата на ІІІ в.) и да няма римски гарнизон. Населението на града се увеличава. Заселват се и много жители от източните провинции. Построена е нова крепостна стена, която защитава много по-голяма площ. Построени са и редица красиви обществени и частни сгради. Сградата на театъра е преустроена и богато украсена. На 7000 кв. м. терен са издигнати огромни и богато украсени топли бани – четвъртите по големина в Европа. В града се строят кораби и се търгува със Сирия, Палестина, Малоазийското крайбрежие, Гърция, Италия и др.

 

От тези райони се внасят мрамор, злато и скъпоценни камъни за работилниците, стъклени и бронзови съдове, луксозна керамика, вино и др. Местните занаятчии изработват керамични, стъклени и бронзови съдове, лампи, златни и сребърни накити, архитектурни украси и др. Развива се изкуството – театър, музика, поезия. Издигат се бронзови и мраморни статуи. Появяват се нови култове – към императора, към здравеносните божества Асклепий и Хигия, към бог Митра и др

.
  В средата на ІІІ в (249–251 г.), през р. Дунав на Балканите многократно нахлуват готски племена и техни съюзници. Те опустошават провинциите Горна и Долна Мизия, и Тракия, разрушават редица градове, включително и основаният наблизо от император Траян голям град Марцианопол. Одесос остава почти незасегнат, но голямата разруха на селищата и икономиката в региона му причиняват силен упадък.

Глинен купел за светена вода с ажурна украса.Варна, кв. Галата (V в.)

.

Златна гривна с перли и стъклена украса.
Варна (VІ в.)

В него има и епископска катедра. Тук и в околностите му се строят много украсени с многоцветни мозайки и стенописи раннохристиянски базилики. Развиват се силно търговията и занаятите. В Одесос се произвежда разнообразна керамика, стъклени и бронзови съдове, златни накити, мраморни архитектурни украси за църквите и др.
В края на VІ и началото на VІІ в. нашествия на авари и славяни отново опустошават и обезлюдяват земите между Хемус (Стара Планина) и река Дунав. Те постепенно са изоставени от Византия. Одесос, най-солидната опора на античната култура в региона се предава последен. В 614 г. жителите му го напускат, той е превзет и опустошен и за дълго време остава незаселен. В района възникват селища на славяни, а по-късно и на прабългари.

.


Може да увеличите илюстрациите
.
.
.
.
Източник: Регионален Археологически музей - Варна

Автор: Ст.н.с. д-р Александър Минчев

Специално за Паметта на българите

.
.
.

Останките на големия античен град Одесос се намират под улиците и сградите на съвременна Варна. През VI в. пр.Хр. изселници от гръцката колония Милет, в Мала Азия, се установили на територията на тракийското племе кробизи и въздигнали свой град. В по-късните исторически извори се срещат  кробизите – траки, които са населявали от брега на река Камчия Дичина (Камчия) до Дионисополис (Балчик). При разкопките са открити мраморни украси от най-ранната сграда преди Одесос - храмът на Аполон, който бил върховно божество на на по-древното селище. Други доказателства за самобитната култура на кробизите и завареното от тях по-древно население са множество разкрити артефакти: керамични съдове, бронзови и железни фибули, ножове, бойни брадви и други.

 

.

***

Според тогавашната практика всеки античен град е бил пресичан от две главни улици, следващи посоките на света, наричани „Декаманус максимус” и „Кардо максимус”, а успоредните на тях улици образували кварталите. В центърът е бил градският площад – форумът. Там върху 7500 дк се издигала величествената сграда на Акропола, който е изпълнявал функциите Градски съвет (буле) и Народно събрание (демос) и на просторни терми.

.

***

Най-ранни данни ни е оставил готския историк Йордан, който описал неуспеха на Филип II да превземе града през 341 г. пр. Хр. – жреците и местната управа излезли през градските порти и успели чрез преговори да сключат споразумение. През I в. пр. Хр., в похода на гетският цар Буребиста срещу понтийските градове сред най-пострадалите бил Одесос, а крепостните му стени били съборени. Според един надпис от Одесос, в началото на I в. сл. Хр., по времето на император Тиберий, били направени поправки на крепостната стена. Укрепвания били правени и по-късно, когато Одесос станал административен център на квестура.

.

През желязната епоха (І хил. пр. Хр.), траките вече се обособяват като отделен етнос. На малкия нос, носещ име от по-древни времена Варна, където днес са вълнолома и морската гара, възниква селище. Предполага се, че неговите жители са били представители на тракийското племе корбизи. Доказателство за тяхната самобитна култура са множество разкрити артефакти: керамични съдове, бронзови и железни фибули, ножове, бойни брадви и други.

.
***
Нос Варна Споменат от проф. Валентин Плетньов във връзка с изграждането на варненския вълнолом като продължение на нос Варна.  http://www.uni-vt.bg/res/4987/50_V_Pletnyov_Arheologia_1_1.pdf
.

ЗА СРЕДНОВЕКОВНИЯ ВАРНЕНСКИ ПРИСТАН РОСО/РОСИТО ...


***

И П. Георгиев включва Варненското пристанище в голямата хипнотична агломерация "Тъй наречената Варна", към която са се устремили българите на Аспарух, превърнала се в първа столица на България (Георгиев П. в книгата си "Същият" (2002-208 стр. и сл. 2005-61 стр) и в Arheologia).

.
Текст към
 Географът Птоломей от ІІ в. от н.е. посочва на своята карта селище Варна по местата, където е била кимерийско-българската прадържава, т.е. на юг от Кавказ, на север от р. Кура (Cyrus). (От bukvite.bg
***

Юстиниан I Велики (на латински: Iustinianus I) (483 – 565) е император на Източната римска империя Византия от 1 април 527 до 11 ноември 565 г. Според wikipedia по произход е трак с име Флавий Петър Сабатий 

В източника pravoslavieto е назован с името Управда и утвърждава, че  Юстиниан Велики е роден в село Ведряни около град Средец - България. Чичо му Юстин, роден в същото село, отишъл пеша в Константинопол, без да носи нищо със себе си, освен една кожена дреха. Благодарение на храбростта и дарованията си бързо се издигнал, а после на стари години дори станал император. Той довел в Константинопол жена си Лупкиня и сестра й Бегленица, майката на Управда. След смъртта на чичо си Юстин младият Управда заел византийския императорски престол под името Юстиниан.Заради заслугите си пред Църквата и заради своето благочестие, след смъртта си е причислен към лика на светиите.

.

..
Web Analytics