*

Под прозореца дърветата те поздравяват в зелено всяка сутрин, а птиците се надпреварват да ти говорят на глас и да спорят дълго, дълго … Въздхът е мек, като хладна завивка през лятото.Дъждът отронва по някоя сълза от радост с пожелание „да ти върви по вода.” А как мирише на спокойствие,на сигурност, на дом. Мирише на сутришно кафе и на прясно приготвена закуска със съседката. Ох, как мирише, мирише…

В България се мръква красиво,замлъква веселия шум от детски гласчета, кучетата на улицата и те заспиват, повярвали в човека, който ги храни.Заглъхват забързаните стъпки на хората,препускали по пътеките на делника. Идва сънят, който ти обещава, че утре ще е пак светло, че птичките пак ще те поздравяват с песните си..

България е всичко онова,за което човек жадува. Но човекът е всичко онова,което се нарича „Път.” И се заизвива пътят през планини и морета и полита над океани. Като бяла птица с него лети човекът и каца някъде , където не мирише на дом и не се съмва красиво. А дъждът не спира, рони сълзи и нашепва „дано да ти върви по вода...“

А БЪЛГАРИЯ е пак една мечта, която човекът вечно гони.

Плевен 07.06.2010г.