Тържество по случай паметната плоча на Хан Аспарух


На 12 декември 2010 г. българите от цяла Украйна (Одеса, Днепропетровск, Запорожие, Киев, Николаев, Мелитопол, АР Крим и др.), гости от България и Молдова се събраха на градския площад на Профсъюзите в Запорожие, където беше поставена мемориална плоча на Хан Аспарух на мястото на неговото погребение - бившото село Вознесеновка в Украйна.


 

 

 

 

Инициатори и организатори на това велико и свято дело станаха главният редактор на Всеукраинския държавен вестник на българите в Украйна “Роден край” Дора Костова; председателят на организацията “Движение за историческа справедливост на българите” Иван Ангелов и президентът на Обществената Палата в Одеса Виталий Алайбов. Паметната мемориална плоча е изработена от украинския скулптор Алексей Башкатов. 

 


Организационният комитет се ангажира в перспектива този площад да се преименува на името на Хан Аспарух и да се постави негов достоен паметник. Тримата организатори вече обявиха събиране на средства за паметника. В тържеството по случай откриването мемориалната паметна плоча дойдоха много общественици, държавни служители, историци, политици и родолюбиви българи. Водещ бе  Анатолий Стоев, който прояви максималната си искрена поддръжка на организаторите. В поздравителното си слово  Станислав Ламарчук, зам.-председателя на Запорожката област, отбеляза, че в Запорожие са регистрирани повече от 70 национални дружества и всички те живеят дружно, за което свидетелстват успешно провежданите заедно празници. “Ние се гордеем и с това, че основателят на България е погребан на нашата земя. Убеден съм, че който помни своята история, той ще има успешно бъдеще…” — каза той.

Виктор Хотский, зам.-председателя на Ордженикидския район в Запорожие припомни осемгодишното позорно за българите минало, свързано с еуфорията при установяването на паметника на Хан Аспарух в Запорожие и позорното му сваляне на следващото утро с ръцете на вандалите и досега разнася горчивината в обществото. Но все пак, здравият смисъл и настойчивостта на организаторите надделяха.

 

По традиция правото да бъде прерязана лентата беше дадено на тримата главни инициатори и сподвижници на тази непреходна идея Дора Костова, Иван Ангелов и представителя на Виталий Алайбов — Иван Бааджи. (По обективни причини Виталий Алайбов не можа да пристигне в Запорожие). Председателят на организацията “Движение за историческа справедливост на българите” Иван Ангелов благодари на одеските българи — Дора Костова и Виталий Алайбов, за предоставената му възможност да може да осъществи този проект, на градските власти за подпомагането в процеса на организацията и установяването на мемориалната плоча. Той изрази увереност, че нашите предци сега незримо присъстват на това тържество.

В своето приветствено слово главният редактор на “Роден край” Дора Костова каза: “Безмерно съм щастлива, че това стана. Осем години живях с болката и горчивината, че на някой е посмял да вдигне ръка и да свали и разтъпчи поставения през 2002 г. в Запорожие от група инициативни българи паметник на великото наше начало — Хан Аспарух. Който редовно чете “Роден край”, смятам, че е забелязал, как от време на време отправехме призив да се измие този позор. И какво беше моето щастие, когато се появи нов импулс, който даде Иван Ангелов от Запорожие. Много съм му благодарна за това, че той е живял също с тази идея и заедно с него и Виталий Алайбов ние направихме всичко, за да стои този паметен знак на мястото, където духа на Хан Аспарух ще витае вечно. Работейки в редакцията на “Роден край” аз всеки ден правя за себе си някои  открития и това става в голяма степен според истината, че съдбата ни се е разпоредила така — да живеем далеч от своята историческа родина и оскъдно да сме осведомени за историята на народа ни, държавата ни, с чието име ние и днес се идентифицираме. Всичко, каквото открия, бързам да предам на нашите читатели, с което искам да не изглеждаме безлики, предали в забвение генетическата си памет пред миналото на народа ни.”

Дора Костова припомни, че “По инициатива и със съдействието на “Роден край” през 2001 г. в село Малое Перешчепино, Полтавска област, беше поставен паметник на Хан Кубрат — основателят на Стара Велика България, а сега и паметната плоча на неговия син — основателят на Аспарухова България Хан Аспарух. Тези два знака са историческия ни дълг да помним, разнасяме знания и носим отговорност за това, че днес на тази територия някога е съществувала Стара Велика България. Тук е раснал и се формирал като голям държавен деятел Хан Аспарух,тук е загинал в един от бойните си походи, а земите в Запорожие пазят неговия дух. Ето сега и заветите на тези наши предци трябва да храним, проповядваме и предаваме на идните поколения. Откриването на този паметен знак е величествено не само за българите, надявам се, че с установяването на тази паметна плоча в Запорожие ще укрепим дружбата помежду всички народи, живущи тук”- отбеляза Дора Костова. В края на своето приветствие тя спомена думите на прочутия учен Дмитрий Лихачов: “Сила Болгарии и болгарского народа крепится на трех китах: — на ее плоти, которую основал Аспарух; на ее духовности, которую дали славянам братья Кирилл и Методий и на ее православной вере, которую дала всем славянам Болгария”. Тези три кита са и траен пиедестал на всички българи по света, а за нас българите в Украйна, според двете български погребения те са особено ценни.

Първото публично заявление, че в Запорожие ще бъде открита мемориална паметна плоча на Хан Аспарух стана в град Варна по време на провеждането на Третата сесия на Световния парламент на българите. Обявлението пред българите от 30 държави направи поръчителят на този проект, главният редактор на “Роден край”, депутат на Парламента на българите по света Дора Костова, като каза, че си е позволила на глас да заяви за проекта само според това, че радостната вест за получаване на  един от многото подписи в разрешителните документи я настигнала  във Варна. А всеки подпис в документите беше отделна победа и има своя история.

 От Варна на това значимо събитие пристигна главният секретар на Асоциацията на българите по света Максим Страхилов, който предаде на събралите се тук български родолюбци поздрав от ръководството на Асоциацията  — председателят проф. Александър Чирков, почетният председател проф.Григор Велев и председателя на Парламента на българите по света Любомир Василев. Той положи букет цветя пред паметната плоча на основателя на Дунавска България и изрази благодарността си пред организаторите, като каза: “Величието на Хан Аспарух никога не може да бъде преходно и ние имаме основание да се гордеем с нашия прапрародител. Това, че днес се открива паметна плоча с образа на Хан Аспарух, говори за благородната памет на потомците в негова чест. Съкровищата, които са намерени във Вознесенския клад, за съжалениеса пръснати по няколко музея, но най-главното е, че Сребърния Орел на Хан Аспарух се пази в Запорожкия краеведчески музей. Тази реликва е а окриля всеки българин…”

Доцент доктор Страшимир Цанов -  делегиран от МОМН на Р. България в Бердянския държавен педагогически университет -  в своето поздравително слово подчерта, че Хан Аспарух е създател на държавата, която става духовен център на православната славянска култура. “С поставянето на тази плоча българите от Украйна още веднъж доказват, че са достойни потомци на нашите велики предци Хан Кубрат и Хан Аспарух - каза той.

От името на Виталий Алайбов - президентът  на Обществената палата в Одеса - поздрави поднесе Иван Бааджи. “Докато почитаме и помним нашата българска история, ще се съхранява и продължава нашия български род” — каза той. От името на Виталий Алайбов той връчи на главния редактор на “Роден край” Дора Костова почетна грамота “За заслуги в укрепването на българската култура и народните традиции в Украйна.”

Председателят на Приморското районно българско дружество Стефан Намлиев с гордост беше си наметнал българското знаме. В  своето приветствие той възкликна: “Историческата справедливост възтържествува! Днес ние се покланяме на основателя на българската държава. Това, че на нашата Запорожка земя е погребан Хан Аспарух, значи празникът е важен за всички славяни. В кръвта на руснаците, украинци, белоруси, та и в други народи, живущи тук, тече протобългарска кръв.”

Рахима Ахмерова  - ръководител Центъра на волжко-татарската култура “Алтън-ай” в  Запорожие - приветства всички с думата “Салям”. «Щастлива съм, че доживях до този ден, когато на нашата историческа земя има място за преклонение на съвместното ни  минало. Нека това свято място бъде кът на  неугасналата ни памет»

Председателят на Запорожкото областно българско дружество Васил Митков приветства всички гости, като отбеляза ролята на редакцията на “Роден край”, която   непрестанно будеши тази тема и доведе въпроса до резултатен край. Установяването на паметната плоча ще буди нашето съзнание и ще обединява българите от цял свят” — каза той.

Поздравителен адрес по този случай  беше зачетено от името на президента на организацията “Асоциация на българите в Украйна” Антон Киссе.

 

 

В хода на тържествената част настъпи кратка лирическа пауза. Авторката Раиса Пепескул от  Запорожие прочете свои стихове, посветени на Стара Велика България. След тържественото откриване на паметната плоча за гостите посетиха Запорожкия краеведчески музей, където всеки имаше възможност да види оригиналния Сребърен Орел на основателя на Дунавска България Хан Аспарух, който му е служил като надежден талисман.

 След това празненството продължи в българската механа “Варна”. Обядът  беше даден от името на Васил Митков,  а  руйното българско вино бе от името на “Роден край” в чест неговия 1000 брой. И тука, разбира се, тържеството продължи.  Иван Ангелов направи паралел между великото дело извършено в този ден и един старинен български обичай. “Ако някакво плодоносно дърво не дава плодове, в него трябва да се забие пирон. Тогава то, сякаш събудено от сън, ще почне да плодоноси. Мисля, че това което направихме - Дора Костова, Виталий Алайбов и аз - е равносилно на забития в дървото пирон. Той бе забит в основата на нашето национално възродително движение, в нашата заспала национална памет. И аз съм сигурен, че  ще дава добри плодове” — подчерта той.  

Във връзка с честването на 1000 брой на “Роден край” Дора Костова награди всички запорожанци, имащи заслуги в изграждането на вестника, сътворци, автори на статии и приятели на вестника с паметния знак “1000 брой на “Роден край”.

Представителят на Народното читалище “Добри Войников” от град Шумен - България Гарабед Гарабедян,  сподели: “Благодарен съм на инициаторите на това свято за българите дело и надявам се, че такива инициативи, повдигащи българския дух, ще бъдат безброй”.

“Днес е велик ден за българите по света, тъй като сега, смятам, вече се успокои душата на създателя на Дунавска България Хан Аспарух. Днес му беше предадена съответна почет, като стана един убедителен повод за сплотяването на българите по света…” — каза Максим Страхилов.

 

 

Скулпторът Алексей Башкатов, който изработи мемориалната плоча на Хан Аспарух, изрази благодарността си на съдбата, която го е свързала с българите, защото ние славяните сме с обща история, с общо минало и бъдеще, подчерта той.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Поздрави към всички присъстващи отправи проф. Николай Червенков, като отбеляза,  че ние крачка по крачка ще продължим да възраждаме паметта за нашето минало”.  Председателят на Запорожкото областно българско дружество Васил Митков вдигна тост за “Роден край”, като подчерта, че многото български изяви и проекти, които стават в Украйна, стават благодарение на инициативния и неугасващ импулс на вестника и персонално от Дора Костова.

Всичко хубаво, за съжаление бързо свършва, но участниците в това важно българско събитие си заминаха преизпълнени от чувството, че на 12 декември, в този зимен ден, в Запорожие отново и за дълго възкръсна Хан Аспарух, който е олицетворение на силата и духа на държавата България, чието име днес с гордост се разнася по цял свят.

И ние българите от Украйна носим огромната мисия — любовта към прародината, дълга и грижата да тачим историческите български земи, където нашите деди са живеели и основали държави, синовен дълг към гробовете на великите българи — Хан Кубрат и Хан Аспарух. Тези два великана в българската история намериха вечна утеха в земите на днешна Украйна. И всеки българин и ние, сме длъжни да помним и да тачим това историческо наследие. Затова “Роденкраевци” сме горди, че успяхме да пробудим тези две наши исторически задължения.

Коленичим пред историческото минало на великите българи!


Накрая Раиса Пепескул прочете своите стихове. 


К БОЛГАРИИ
Зануздали Алтея в дорогу,
Аспарух нежно обнял коня.
Впереди — только пыль и тревога,
Да мечи роковые звенят.
У Кубрата красив и бесстрашен
И умен, и хитер этот сын.
Каждый бой – без малейших промашек,
Даже если вся жизнь – на весы.
Только Родина – высшая мера,
Всех побед перезвон – для нее.
Так взошла Аспарухова эра – 
В каждом сердце болгарском живет.
Тихо падают зори на травы,
А трава и горька, и сладка…
Аспарухом навеки прославлена, 
Спит Болгария в сердце Балкан.

НЕ СЛУЧАЙНО…
Опять в Болгарии идут снега,
И стелет Тангра полог домотканый,
И сам Кубрат – земли болгарской кан
Ведет сынов отважных на Балканы.
Они в пути, и это не во сне – 
Пять черных вороных, блестящих светом, 
А впереди на золотом коне
Великий кан, в сияние одетый.
О, жди, Болгария, его святой приход,
Но и сама не падай на колени. 
Ведь не случайно так метель метет… 
И очень близко Тангры появленье.

 

Дора КОСТОВА и Татяна ЧИКАНЧИ

Одеса-Запорожие

Web Analytics