Четвероевангелие на цар Иван Александър The Gospels (Tetraevangelia) of Tsar Ivan Alexander at British Library

.

Цар Иван Александър получава ръкописа на Четвероевангелието от ръцете на Св. Иоан Богослов. Миниатюра от Евангелието, което е първото православно издание на Новия завет. Архив на 

Е' Библиотека Паметта на българите 

.

Външен вид на оригинала на Четвероевангелието. Архив на Е' Библиотека Паметта на българите от 1995 г., при гостуването на ценния православен ръкопис в Националния исторически муцей

Преписи на Четирите благовестия на св. св. Матей, Марко, Лука и Йоан Благослов

 Събрани наедно в така нареченото Евангелие на цар Иван Алексанздър е един от най-известните и ценни български кирилски ръкописи. Представлява препис на евангелията на св.ев. Матей, Марко, Лука и Йоан Богослов на 268 пергаментови листа, като в началото на всяко Евангелие е изобразен  съответният евангелист. Евангелия на старобългарски – еваньелиѥ „благовестие".

Текстът е украсен със златни заглавки. Евангелието се откроява с прецизно графично оформление и богата украса. То съдържа 366 миниатюри, обагрени с различни цветове и злато, които издават изключителното майсторство на своя създател. В началото на сборника на два отделни листа има оригинални миниатюри с историческо значение. Съхранява се сред богатите сбирки на Британския музей и по тази причина е известно и като Лондонско четириевангелие. 

.

..

Цар Иван Александър и царица Сара-Теодора със синовете им Иван Асен и Иван Шишман. Миниатюра от Иван-Александровото евангелие, днес в Британския музей, Лондон. Aрхив Pravoslavieto.com

.

В началото му върху две съседни страници е изобразено царското семейство в целия си блясък. Другите миниатюри представят евангелски сцени, като в края на всяко от четирите благовестия е нарисуван царят със съответния евангелист. От приписката на монах Симон е известно, че ръкописът е създаден през 1355-1356 г. по лична заръка на прочутия с книголюбието си цар Иван-Александър и вероятно е бил предназначен за дворцова църква или параклис.

След разгрома на българското царство ръкописът странства из балканските земи, попада в атонския гръцки манастир "Св. Павел", а оттам - като дарение - в колекцията на английския пътешественик лорд Робърт Кързън.

.Повече от век и половина Лондонското евангелие привлича интереса на ценителите на старината и на научната общност като паметник на българското и византийското изкуство. Фототипно са издадени само илюстрованите части.

 

Ръкописът предоставя важни данни за историята на средновековния текст на Евангелието. Необходимостта от комплексно проучване обедини български изследователи от Кирило-Методиевския научен център при Българската академия на науките и италиански учени от Университета във Флоренция които формираха екип за работа по съвместен проект. Представители от българска страна са Екатерина Дограмаджиева, Светлина Николова, Таня Попова, Мария Йовчева, Елка Бакалова и Елисавета Мусакова, а от италианска - Марчело Гардзанити и Алберто Алберти.

Проектът разкри мястото на Лондонското евангелие в развитието и разпространението на евангелския текст в района на Slavia Orthodoxa (Православна Славия), изясни значението му при създаването на църковнославянския език, залегнал в старопечатните книги, които се употребяват и днес в широк по обхват славянски регион.

Отпечатан бе и първото пълно издание на текста.Това осигури достъпност на всички изследователи на българската културна история до Лондонското евангелие.Така този великолепен паметник получи представяне пред широката общественост.

.

Източник: Кирило-Методиев вестник, брой 20 (април-май) за 2005 година, 
Издание на Висшето училище по библиотекознание и информационни технологии

.

.

. Четвероевангелието на цар Иван Александър

.

.

  Св. евангелист Йоан.

Заставка от Лондонското четвероевангелие на цар Иван Александър. Архив Pravoslavieto.com

.

"Слава на Светата Троица, която е възхваляване на нашия Бог, Който изпълнява всяко добро начинание започнато в Негово име, защото от Него произлиза всичко, всяко начало и всеки край. Написа се този животочен извор на новата благодат на пресладкото учение Христово и на Неговите божествени ученици апостоли наречен Четвероблаговестие. Не заради външната красота и ярки цветове злато пресукан лен или заради скъпоценните камъни и диаманти на декора, но заради вътрешното свещено слово..."

Това са думите, с които монахът писмописец Симон е започнал своят послеслов, личното си послание към четеца на тази книга - цар Иван-Александър, за когото е изработен този богато илюстрован ръкопис. В пролога, който се намира в края на книгата, като отправя възхвала към Светата Троица писмописецът дава указания за мястото, къде е съставен този документ, в манастира "Св. Троица" край Търново.

Четвероевангелието на цар Иван Александър (т. нар. Лондонско евангелие) понастоящем се съхранява в Британската библиотека. Преписано е през 1355-1356 г. от монах Симон за българския цар Иван Александър. Съдържа 268 пергаментови листа с текста на четирите канонически евангелия. Украсено с 367 многоцветни миниатюри, което го прави един от най-разкошните български писмени паметници от Средновековието. Едва след ХІV в. са създадени още две илюстровани евангелия в Молдова и Русия копирани от него. Преди това в ХІ в. са направени две илюстровани евангелия в Гърция, но те са в малък октавоформат и са написани с малък курсив, докато Четвероевангелието на цар Иван-Александър е в голям, квадроформат, написано с т. нар. представително, уставно писмо на Търновската книжовна школа.

Четвероевангелието е запазено изцяло. Липсва една страница и богато украсения сребърно-златен обков със скъпоценни камъни, за които говори в своя пролог писмописецът монах Симон.

Цар Иван Шишман също е притежавал този ръкопис. След падането на Търново през 1393 година, за да се запази е изнесено от страната в Цариград, а по-късно e откупено от молдовския владетел воеводата Александру чел Бун (Александър Добрия).

По-сетнешната съдба на четвероевангелието се губи до XVII век, когато е записано в регистрите на светогорския манастир "Св. Павел". За отбелязване е, че този манастир е обновен от тогавашния молдовски владетел, който вероятно е подарил съхранявания от предците му изключително ценен ръкопис на Иван-Александровото Четвероевангелие.

През 1837 г. англичанинът лорд Робърт Кързън посещава манастира и случайно открива ръкописа в манастирската библиотека и остава пленен от красотата му. Когато на сбогуване игуменът на манастира, тогава българин, пожелава да му подари нещо за спомен от пребиваването му в обителта, лорд Кързън пожелава именно тази книга. Когато поел в ръцете си ценния дар, той, според собствените му думи не можел да повярва, че това е истина. Освен царското Евангелие лордът получава като подарък и още един ръкопис -  Видинското евангелие.

Скъпоценният ръкопис остава притежание на семейството на Кързън до 1917 година, когато неговата дъщеря, Баронеса Зауш, го дарява заедно с цялата колекция от ръкописи и старопечатни книги на Британския музей в Лондон. По-късно той е преместен в Британската библиотека при нейното основаване през 1973 година, където се намира и досега, редом до Видинското Евангелие.

.

Автор: Александра Карамихалева

Двери на Православието

.

ЛОНДОНСКОТО ЧЕТВЕРОЕВАНГЕЛИЕ НА ЦАР ИВАН АЛЕКСАНДЪР СЕ ЗАВЪРНА В бЪЛГАРИЯ

.

На 29 май 2007 година вечерта в катедралния храм на Велико Търново бе представен мултимедиен диск, с електронен вариант на така нареченото Лондонско Евангелие. Продуктът е електронно копие на оригиналния ръкопис и притежателите му ще имат възможност да “разлистят” страница по страница този ценен документ на Средновековието, да се запознаят с текста и да се радват на изяществото и красотата на прекрасните му миниатюри.

Г-жа Екатерина Димитрова, която представи мултимедийния проект, пребивава във Великобритания от 1989 до 2005 г. и се занимава с изследването на древния ръкопис и с популяризиране на изключителната му ценност.

Първата част на проекта включвал издаването на книга на английски език с подбрани около 80 миниатюри. Тази книга е част от осемтомна поредица на Британската библиотека, в която се представят най-ценните илюстровани ръкописи, притежание на библиотеката. Нашето Четвероевангелие е представено в VІ том. Предстои издаването на книгата на български съвместно с Великотърновската митрополия.

Реализирането на вторият етап от проекта - новопредставения диск - започва през 2002 г. Дискът представлява пълно факсимиле на Четвероевангелието. Той съдържа всички страници с 367-те прекрасни миниатюри. Г-жа Димитрова нарича осъществяването на този проект “Виртуално завръщане на Четвероевангелието в България”. Проектът е посветен на 650 години от създаването на Четвероевангелието и влизането на България в Европейския съюз.

.

Александър Карамихалева, из статията

"Лондонското Четвероевангелие се завърна в България"
Двери на Православието 
30 май 2007 година

.

.

Изобразяване на феодални отношения и селскостопански работи в Четвероевангелието на на Цар Иван Александър - ХІV век. Архив на Е` Библиотека Паметта на Българит

.

Из "Осмогласник" от времето на цар Иван Александър

"Слава на Бога, прославен в Св. Троица, който изпълва всяко добро начинание, що се начева за него, и дава начало и край.

.

Написан бе този животочен извор на новата благодат на пресладкото учение на Христа и неговите божествени самовидци, ученици и апостоли, наречен Четвероблаговестник не само по външен шар и злато, или пресукан лен, или по украса с камъни и бисери, но и по излияние на вътрешното божествено слово, откровение и проявление. Като го потърси, благоверният, христолюбивият, превисокият и боговенчаният самодържец цар Иван Александър го намери подобно на светилник, положен на тъмно място и забравен, поставен в нерадение от старите царе. Този христолюбив цар Иван Александър го намери с божествено желание и като го изяви евангелието биде преведено от гръцки слова на нашата славянска реч и бе положено за показ. То биде обковано отвън с позлатени дъски, а вътре биде украсено художествено от живописци с животворни образи на Господа и на неговите славни ученици, изписани със светли шарки и злато. Това бе сторено за утвърждение на неговото царство...

Тогава Иван Александър владееше скиптъра на българското и византийското царство заедно със своята благоверна, боговенчана и новопросветена царица госпожа Теодора... и със своя роден и превъзлюбен син цар Иван Шишман...

В годината 6864 от Сътворението на света (1355-1356 от новата ера), индикт 9-и. А този, който написа тази книга, се нарича монах Симон, роб на Господина моя цар.

Неизследимата висота на божествените писания не идва просто до човешкия разум, но първом изисква чистота и много разум, и отдалечаване на всички скверни и светски неща.

А пък аз, скверният и неразумен, валяйки се в този суетен живот, не съм сътворил нито едно добро дело на този свят и не зная кое място ще ме приеме, сторих това дело лениво и неразумно. Но прочее, моля ви, заради казаното от Господа не ми въздавайте зло за зло, понеже не писа това Дух свети, но ръка тленна и смрадна. И на пишещия ръцете ще изгният и ще се стрият на прах, а писаното, макар и грубовато, са слова Божи и пребивава навеки.

Поради това, ако ли нещо е погрешно или неизправно, заради бедността на моя ум - защото моят ум се рееше другаде в лукави мисли - вие, на които Господ развързва ума, за да разберете писаното, прочитайте го, благославяйте, а не кълнете, та с вашата поправка и моят недостатък да се изправи, та негли владиката ме избави от геената в онзи ден, когато ще дойде и ще рече: "Донесете делата, за да получите отплата."

Писана бе тази книга в дните на благоверния и христолюбивия господин Александър, който произхожда от две страни от царско коляно..."

.

Из "Осмогласник от времето на цар Иван Александър",

писан в Македония. Съхранява се в Народната библиотека

"Св. Кирил и Методий" в София

 

 

Миниатюри от Четвероевангелието на цар Иван Александър

 Aрхив Pravoslavieto.com

.

.

Заставка на Евангелие по Матея. 

.

 ..

.

Иисус Христос се явява на апостолите след Възкресението Си и
Св. Матей Евангелист предава евангелието на цар Иван Александър.
Из Евангелие от Матея, гл. 28

..

.Иисус Христос, обкръжен от светии; Страшният Съд; Цар Иван Александър,

Пресвета Богородица и св. Ангел. 
 Из Евангелие по Марка.

.

.

 Трите влъхви пред Ирод. Втора глава от Евангелието по Матея

.

.

Източник:  Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com

.

Подредба на статията и подбор на снимките: Николай Увалиев

Публикацията е по молба на ученици

от Българскато училище към посолството ни в Лондон

.

Към 1996: Четвероевангелието на цар Иван Александър

за втори път гостува в Родината си 

.

Web Analytics