Свят ден - Гергьовден

Скъпи сънародници, честит този голям наш празник! На всички желая здраве, благополучие, щастие и всичко най - добро!

На 6 май отбелязваме Гергьовден, един от най-големите български празници. Той предвещава пристигащото лято и е свързан с новата стопанска година - за това денят е изпълнен с много обичаи свързани със земеделието, скотовъдството и здравето. "Всяка капка гергьовски дъждец носи жълтица", смята народът.

Снимка : bulgaria.actualno.com

Светията е почитан както от християни така и от мюсюлмани . В иконите се изобразява на бял кон пронизващ с копие змей - за това се нарича и Свети Георги Победоносец. Българските легенди го представят като славен юнак, спасяваш девойка от ламята от долната земя. За това светията се свързва с храбростта на Армията - която празнува на същия ден. През деня на Гергьовден се извършват различни обичаи свързани със здравето. Млади и стари играят ситни хора, на има берекет. Всички песни пеят, като тази:

"Когато птички мили запеят и стада по могили заблеят, и гюл-трандафил красни поникне, и ден Гергьовден ясни пристигне, обичам да излеза и полята, да вида там трапяза богата; въз нея агне мазно, печeно и винце йощ ялмазно, чървено, и окол сбрана в празник дружина, и попа тлъст порязник да взима."p> Гергьовден води своето начало от древен езически празник, свързан с пасищното отглеждане на овцете и козите и с тяхното първо задояване. „Георгиус" идва от старогръцки и значи „земеделец". Народен празник в чест на Св. Георги, който според народа е покровител на овчарите и стадата. Този празник е свързан с богата обредност, която засяга всички страни от живота на българина. Характерните скотовъдни обреди и обичаи се преплитат с обичаи, свързани със земеделието и осигуряване на здраве и благополучие.

В пролетната нощ преди празника моми и девойки събират по полето цветя и билки, с които се захранват обредно овцете и добитъка. От тях се правят три венеца: за овцата, която ще се издои първа, за агнето, което ще бъде дадено в дар на светеца, и за съда с млякото. С пролетна зеленина се окичва дома и кошарите. Преди разсъмване овчарите изкарват стадото на паша, а когато се върнат се извършва обредно доене. На Гергьовден се коли агне като жертва на светеца - покровител. Приготвя се общоселска трапеза, която се прави на зелено в църковния двор, край селото, край кошарите. Освен печеното агне се носят и други обредни храни. Особено място заема Гергьовденския хляб. В Източна България младите булки стоят прави да трапезата, за да станат високи конопите. После хукват да бягат, а децата ги замерват с трохи хляб за плодородие. Около трапезата цял ден се играят Гергьовденски хора, водени от най-добрия овчар или бременна жена със зелено клонче. За здраве всички са мерят и се люлеят на люлки.

Със същата цел сутрин рано на празника здрави и болни се търкалят в росна трева. За плодородие всеки стопанин заравя Великденско червено яйце във средата на нивата си. На места се пали и сламата останала от Коледната вечеря на нивата. За да не се вземе плода на нивите и млякото от добитъка чрез магии, стопаните слагат от вътрешната страна на портата бучка сол и женски колан, за да мине през тях добитъка като се връща от паша. На другия ден солта се слага в храната на животните.

В някои райони момите гадаят за бъдещата си женитба (виж ладуване). В Източна България вечерта преди празника младите обикалят нивите, за да прогонят житомамниците, после играят три леви хора, „къпят се в роса" за Здраве, берат крушови клончета и коприва, с които кичат вратите на дома, хамбара, зимника, обора и кошарата, палят свещици и по три глътки „мълчана вода" пият — за лек

За празника месят най-различни хлябове - кръсташки, овчарки, колаци и кравайчета или специален кравай за Св. Георги, който се прави от невястата на дома. Той е кръгъл по форма и отгоре се полага кръст от тестени пръчици, чиито краища са завити. в средата на кръста се слага малка топчица от тесто, обкръжена с тестен венец. Между стените на кръста има положени четири кравайчета, а кръстът е обкръжен с „несклопена ограда" - полукръг от тесто, назъбчен с огрибката.

Стопанинът коли и гергьовденското агне, разбира се, след като го захрани обредно и закичи с гергьовденски венец - от черничева пръчка и коприва, увити с червен конец. „Къносва" на кръст лицата на децата с кръвта, за да са здрави и Зли очи да не ги урочасат. А костите на изяденото агне заравят в мравуняк, за да се множат овцете както мравките.

Гергьовденски курбан: За този обичай се избира първото родило се мъжко агне. Окичва се се цвете, на дясното рогче се закрепва свещичка и се запалва преди коленето. По традиция агнето се коли в градина под плодородно дърво и оставят кръвта да попие в земята, а другаде - при река, където кръвта изтича във водата. Вярва се, че кръвта има предпазващ характер. С нея правят кръстен знак на челата на децата, за да не ги ловят уроки. Костите се събират и след празника се заравят в мравуняк, за "да се въдят овцете като мравки" или се хвърлят в реката - "да тече млякото като вода".

Гергьовското агне се пече цяло и се окичва със стрък зеленина. Гергьовденски хляб: Боговица, кравай, колак, пита за Св.Георги, просфор, овчарник, кошара, балтак и др. - приготвянето му става предишния ден. Забърква се с нов квас, за да са млечни овцете. Водата за замесването на хлябовете (мълчана или цветна - с натопени в нея цветя и билки) се носи от млада булка или мома. Месачката е облечена в чисти дрехи и закичена с китка, вързана с червен конец.

Църковен празник: Свети Великомъченик Георги Победоносец е син на богати родители - християни, той става страстен привърженик на Христовата вяра. Като неин защитник е обезглавен в 288г. по времето на император Диоклетиан.

Именници: Георги, Гергана, Ганчо, Ганка.

Нина Топалова

наш кореспондент от Молдова

Снимки : bulgarica.com
Web Analytics