Светлина на спасението

Фарът край Шабла, най – стария фар по нашето Черноморие

.

Шабленският фар е уникален не само с дългогодишната си история. Той е копие на Александрийския фар, който е признат за едно от Седемте чудеса на света. В днешния си вид фарът официално е открит на 15 юли 1856 година, но според лоцията на The Black Sea Pilot от 1885 г. става ясно, че през 1856 година той само е възстановен, а строежът му трябва да отнесе значително по-рано. 

Австрийският морски офицер Венцел фон Броняр. през 1786 година описва българското крайбрежие и споменава за високата фарова кула на това място. От тези сведения се разбира, че фарът по-всяка вероятност е бил построен между 1756 и 1786 година. Координатите му са 43 градуса и 32' северна ширина и 28 градуса и 36'източна дължина.

21-22 август са обявени за Световен дни на фаровете. Международното събитие е вдъхновено от президента на Съединените щати Джордж Вашингтон от 7 август 1789 година. В тези дати Шабленският фар, който е военно поделение, обявява отворени врати за посещение.

.

.

Днешната внушителна каменна кула се издига на 36 м надморска височина. Бялата му светлина се вижда от 17 мили. Моряците наричат фаравете свои най - добри приятели. За тях светлината им е спасение. Шабленският фар ориентира и предпазва корабите от сблъсък с дългия една миля подводен риф и плитчините между нос Шабла и село Тюленово. Излъчва импулси на 25 секунди и интервалите не се повтарят от други фарова на 30 км по брега. Халогенният прожектор се пали при залез слънце, гаси се при изгрев. Така всеки ден, година след година и както се убедихте векове наред.

От 1949 година Шабленският фар е поделение на Военно - морсите сили. Един от тримата служители е 53-годишният Атанас Атанасов.Той е син на Иван Хаджииванов, който работи и живя със семейството си тук на фара от 1949 до 1992 година. Барба ХаджиИван, както го наричах аз, бе благ, много начетен човек, изряден военен служител, носител на редица трудови награди. С него имам незабрави спомени най вече при излизането ни с лодка за риба, когато като млад сниемахме телевизионни репортажи за фара и за единствената двойка тюлени - монаси в близките пещери на село Тюленово. Време, когато в морето имаше много риба и делфините бяха чести наши спътници в морските простори.

.

От 1949 г. Шабленският фар е поделение на Военно - морсите сили.

.

.

Един от тримата служители е 53-годишният Атанас Атанасов.Той е син на Иван Хаджииванов, който работи и живя със семейството си тук на фара от 1949 до 1992 година. Барба ХаджиИван, както го наричах аз, бе благ, много начетен човек, изряден военен служител, носител на редица трудови награди. С него имам незабрави спомени най вече при излизането ни с лодка за риба, когато като млад сниемахме телевизионни репортажи за фара и за единствената двойка тюлени - монаси в близките пещери на село Тюленово. Време, когато в морето имаше много риба и делфините бяха чести наши спътници в морските простори.

- Баща ми беше фараджия 42 години. Бил съм на една годинка, когато са го назначили на фара. Живеехме тук дълго врме. Сестра ми се роди тук. И майка ми работеше на фара. След 1989 година обаче взеха да назначават само мъже. Сега сме трима, редуваме се на смени по 24 часа. Фараджийството е отшелническа работа. Топлим се с дърва, няма телефо - сподели Атанас Атанасов.

Той има щастието през 2007 година да бъде обявен като първия европеец, огрят от слънцето, тъй като нос Шабла е най – източната точка на България и астрономическото време тук настъпва 18 минути по-рано от западата граница на България..

.

От къде идва думата фар?

.

.

От малкото средиземноморско островче Фарос пред входа на пристанището на Александрия. На него е бил построен прочутият Александрийски фар около 240 г. пр. н. е. - едно от седемте чудеса на света. Фарът е бил висок 180 м - кула, сглобена от бели мраморни блокове. Просъществувал е цели 15 века - до 1302 г. Първообразът на фаровете е сигнален огън, поставен на колона или стълб, за да се вижда отдалеч. В древността е поддържана тъй наречената огнева стража – стражите обикаляли в кръг около пламтящ огън, а сенките им прекъсвали на импулси лъчите на огъня към морето.

Монета от Аполония (днешния Созопол) от времето на римския император Марк Аврелий, изобразява откъм лицето си императрицата, а откъм гърба кръгла постройка на два етажа, от която излизат пламъци. Изследователите предполагат, че това е изображение на фар.

.

Ще спомена още един мил спомен, свързан с Барба Хаджи Иван. Понякога в морето настъпва пълен покой: ни вятър повява, няма вълни да люлеят лодката, рибата и тя се е отдава на кротка нега. Бях се унесал в сладка дрямка. Някъде от високото или от дълбокото дочух тихия глас на Барбата. Рецитираше напевно сам за себе си, звучеше като изповед "Песента за пазачите на фара" от Валери Петров. Останах безмълвен със затворени очи, прихласнат от две красоти - на морето и на човешката душа... Ето дочуйте и вие неговите слова:

На островче малко, което

стърчало далече в морето,

живял едно време един стар

пазач на фар.

Той бил пътувал по всички паралели

и меридиани,

на всички "Катерини", "Нели", "Мери" и "Диани"

и решил, че като стар морски вълк

да изживее сетните си дни

сред зелените морски вълни.

И живял тъй на острова там

сам

със своята важна задача

фаропазача.

И подрънквайки с китара,

трам-тарара, трам-тарара,

пеел песничката стара

за пазачите на фара.

PS Навремето - през седемдесете години беше, включих в излъчения по БНТ документалния филм този епизод с рецитацията на Барба Хаджи Иван. Oще тогава бях поразен от една негова прибавка към стиховете на Валери Петров. Авторът казва: "Той бил пътувал по всички паралели". Честният и пред себе си Иван прибавя "на сън". Закотвен от "своята важна задача този Фаропазач" само в сънищата си е изживявал страстите на стария морски вълк.

.

Николай Увалиев

В статията са ползвани данни от книгата на моя съучениик проф. Михаил Лазаров "Изследвания върху древното корабоплаване по Черноморието" 

 

Web Analytics