Славата на бойните ни знамена

Всяка година на Гергьовден - Денят на Българската армия, бойните ни знамена се освещават. Историята на българското бойно знаме датира още от създаването на България. Конска опашка е била бойния знак на армията на хан Аспарух. През следващите векове знамето претърпява промени. След покръстването на България у нас започват да се използват знамена подобни на византийските.

През Възраждането първото знаме с цветовете зелено, бяло и червено, подредени в този ред хоризонтално, се използва през 1861-1862 г. от двете Български легии на Георги Раковски. Същото знаме носи и руско-българският доброволчески батальон в Сръбско-турската война от 1876- а. Самарското знаме - основното знаме на Българското опълчение - носи трите панславянски цвята: червен, бял и син.

Първото знаме, в които трите български цвята са в днешния порядък, е знамето на Старозогорските въстаници от 1875 година. Но върху избора на българско национално знаме оказва най-силно влияние знамето, ушито от Стилияна Параскевова в румънския град Браила и предадено на българските доброволци, участващи в Освободителната Руско-турската война То е квадратно с лъв и надпис „БЪЛГАРИЯ“ в средата. Особенна почит народът ни отдава на знамето на Априлското възстание, извезено от Райна Княгиня.

По времето на турското робство думите, избродирани върху българския флаг са станали емблематични за освободителното движение и не случайно народът ги възпява:

Аз уших байряка, аз му сложих знака, свобода или смърт!

Нито една армия в целия свят не може да се похвали, че е притежава българско бойно знаме. Страната ни е губила битки, но никога нашата армията не е позволявала да бъде пленено знамето ни. Българските войни с риск за живота винаги са намирали начин да го запазят и върнат в родината.Днес във Военно историческият музей има колекция от над 600 знамена, от които 62 са пленени чужди.

Съвременното знаме на българската армия е съчетание от цветовете на националния флаг. В основата му е кръстът от ордена „За храброст“ с червен цвят. В центъра е изобразен златен лъв. В четирите ъгъла на зелено поле са извезани златни лаврови вензели. В горната част на знамето по средата е извезан текст „За Република България“ или „С нами Бог“.

Интересна е историята за спасяване на знамето на 19-и пехотен Шуменски полк.

След отстъплението на българските войски при Добро поле през септември 1918 г. едно от унизителните условия, които победителите налагат на родината ни, е цели войскови поделения да останат заложници на Антантата. Тази тежка участ застига и 19-и пехотен Шуменски полк.

Като боен командир, полковник Марин Куцаров, участник в три войни, взема бързо и смело решение: оръжието да бъде предадено без съпротива на представителите на Антантата, ала полковото знаме, на всяка цена трябва да бъде запазено, то не бива да попада в чужди ръце, не трябва да бъде опозорено. Но как?

В мъгливата утрин на 6 октомври 1918 г. съставът на полка е построен в каре пред клада буйно горящи дърва. Застанал до знаменосеца полковник Куцаров подава команда: „Мирно! За знамето, за почест!“. Той взема от объркания знаменосец полковата светиня. Издига я високо, за да я видят и представителите на победителите. Коленичи пред кладата и поставя знамето в буйния огън, чиито пламъци бързо го поглъщат. Изправя се, застава мирно и отдава чест. Всички български войни, снели шапки, плачат… Но какво всъщност се е случило? В тревожната нощ преди „изгарянето“ командирът скрива знамето, а вместо него увива няколко свои ризи и ги поставя в знаменния калъф.

По – късно полковник Куцаров се разболява сериозно и получава разрешение да напусне пленничеството и да се върне в Шумен. Там офицерите от щаба на дивизията, убедени във версията за „изгарянето“ на знамето,го упрекват:„ След като изгори знамето, не намери ли сили да самоубиеш!” Полковник Куцаров мълчаливо разкопчава куртката си е изважда бойното знаме. Всички, развълнувани докрай, викат „ура“. Неколцина го вдигат на раменете си и последвани от хиляди войници и граждани, го понасят по централните улици. Всички пеят националния химн „Шуми Марица“ и марша на 4-та Преславска дивизия „Ечи, ти Балкан наш“. Героят развява над главите на множеството спасеното бойно знаме.

Николай Увалиев
Web Analytics