СЪЕДИНЕНИЕТО НА ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ С КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ

. 

.

Историческата роля на Княз Александър Батенберг 

В първите години след Освобождението радостта от свободата се примесва с дълбоко разочарование от разпокъсаната ни територия. Хората, останали извън Княжество България, жадуват да се присъединят. По-близо до тази възможност се оказват жителите на Източна Румелия. През 1880 година идеята се подема от патриотични комитети, създадени в София, Варна, Русе.

Захари Стоянов, апостол от Априлското въстание, създава през февруари 1885 г. в Пловдив Български таен централен революционен комитет (БТЦРК), който започва организационна и пропагандна подготовка за Съединението. Захари Стоянов впряга в тази задача собственото си остро, талантливо перо и пловдивския вестник“Борба”.

Към организацията се привличат много източно румелийски офицери като майор Данаил Николаев, Райчо Николов, Сава Муткуров, а на края съгласие актът да се извърши под неговия скиптър дава и българският княз Александър I Батенберг.

.

Заседание на БТЦРК

.

По това време по покана на Франц Йосив II, той присуства на маневрите на Австро-Унгарската войска в Пилзен. На 9 август се завръща от Виена отива направо в Шуменския военен лагер, в "Дебелатакурия"(вековна дъбова гора) край село Мараш, където се провеждат летните маневри на войските от Североизточна България. Преди него влагера са пристигнали военният министър, генерал Кантакузин,министър-председателя Петко Каравелов, По лично разпореждане на княза заедно с кортежа от Каспичан в лагера пристигат ДимитърКуртев и Манол Георгиев, участници в движението за Съединение от Сливенското опълченско дружество, чиито почитен председател е самият княз Александър.

В разговора, който се прoвежда, Князът заявява, че щом народът от двете Българии искренно желае това, то той дори и да бъде първата жертва на народното дело ще приеме да гопокровителства. За двамата сливенци това е достатъчно основание да изпратят шифрована телеграма до Захари Стоянов в Пловдив, която гласи: "Вълна пазарихме повече, от колкото очаквахме. Щом поискате,керваните ще тръгнат. Пригответе място, където да се стовари. Манол".

.

Колебанието на Княза идва от това: в Пилзен му е заявено, че "Руският имератор ще го държи отговорен, ако стане някакъв опит за съединението на двете Българии”.

Мъчително решение, но е ясно, че Съединението е необратим процес. Стигнал до съдбовното решение още в лагера Князът нарежда запасните войници, участвали в Шуменските маневри, да не се разпускат. По този начин от своя страна княжество България осигурява военната защита на Съединението. Освен това на 2 септември майор Николаев свиква запасните войници от южна България "на обучение", като заявява, че с всички свои дружини в областта застава на страната на Съединението.

Началото на съединистката акция се предвижда за средата на септември 1885 г., но спонтанните вълнения я ускоряват. Още на 5 септември бунтовнически чети завземат някои селища.

На 6 септември 1885 г. в Пловдив войската обсажда конака и арестува главния управител Г. Кръстевич. С възгласи “Ура! Долу Румелия! Да живее Съединението! Да живее княз Александъ I”се обявява Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Съставя се временно правителство, което на 6 септември с телеграма официално кани княз Александър I да признае Съединението. На всенародно тържество във Варна на същия ден той гласно дава своето съгласие и го прави с Манифест в Търново на 8 септември. Радостта е всеобща.

Съединението трябва да се защити, и Батенберг повежда войските към Пловдив. На 9 септември 1885 г. съпроводен от 2-и конен Шуменски полк княз Александър Батенберг влиза в Пловдив като княз на Северна и Южна България. Така без кръвопролития се извършва обединението на двете основни части от българските земи.

Това прави България най-голямата балканска християнска държава с площ от 96345 кв. км и населениеот 3 150 000 души. Актът на Съединението е осъществен, но утвърждаването му тепърва предстои, тъй като тази българска акция променя баланса на силите на Балканите.

.

Възторгът на пловдивчани от Съединението на двете части на Родината

.

Народно тържество край София по случай Съединението и присъствито на княз Александър І Батенберг. Снимка: Списание Всемирная илюстрация № 554

Автор: Николай Увалиев

Следва: На гости в Двореца Евксиноград 

.

Web Analytics