.

.

Върху скалист хълм, на около три км западно от съвременния град Шумен, в местността Хисарлъка, се издига Шуменската крепост. Защитена от три страни с непристъпни склонове и здрави стени, тя е близка по разположението си до късно средновековните български крепости в Търново, Червен, Ловеч.

.

Редовните археологически проучвания, започнали през 1957 г. под ръководството на Вера Антонова и продължили близо 30 години, доказват съществуването на значително укрепено поселение още през тракийско време (V–II в. пр.Хр.). По-късно, през римската епоха (II–IV в.), укреплението се превръща в доминираща крепост на пътя Visantium – Odessus, а по времето на император Юстиниан І (V–VI в.) израства до бранеща подстъпите към Стара планина твърдина. След кратко прекъсване животът тук е възстановен и през ранното средновековие (VIII–X в.) укреплението отново добива своуто важно значение. 

Стратегическото развитие на Шуменската крепост е късното средновековие (XII–XIV в.), когато тя се превръща в един от най-важните градски центрове на Второто българско царство, който според някои от последните проучвания, е имал ролята близка до тези на столичните центрове. Това е времето, когато се налага изграждането на засилената фортификация на града, която включва външно укрепление, състоящо се от три крепостни стени и малко вътрешно укрепление − цитадела. Както през ранните периоди – през цялата римска и ранновизантийска епоха (II–IV в.), така и по време на късното българско средновековие Вътрешният град, заключен между стените, е плътно застроен. Няколко главни улици, достигащи ширина 2,50 м водят от входовете на крепостта към цитаделата, църквите, водоемите и малките площади. От тях тръгват по-тесни улички (27 на брой) и достигат до всички сгради. Цялостното градоустройство е подчинено на ограничената площ и е съобразено с оформените шест квартала, в района на които се намират и шест християнски храма. Извън крепостните стени са издигнати още четири църкви. Всичките те са богато декорирани с изящно изработени архитектурни детайли – колони, капители, корнизи, фризове.  

През Второто българско царство градът израства като икономически и производствен център, което се потвърждава от многобройния и разнообразен материал открит в процеса на дългогодишните проучвания. Шуменската крепост е един от значимите центрове, както в стратегическо, така и в икономическо, и в културно отношение, което й отрежда достойно място в историческото развитие на европейския югоизток през всички исторически епохи.

Превзета е от войските на Али паша през 1388 година. Окончателно е унищожена през 1444 година при сблъсъка на турския гарнизон, който я охранява, с кръстоносците на Владислав ІІІ Ягело. От този момент нататък животът продължава само в низината под крепостта, където се намира съвременният град Шумен.

.

Историко-археологическия резерват „Шуменска крепост“ е сред Стоте национални туристически обекта. Работи целогодишно, има печат за установяване на посещението. Към резервата има музей с интересна сбирка.

.

.